Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Вътрешна и външна икономика
18 Април 2016 г. - 08:58 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]
Григор Борисов за вътрешната и външна икономика ...

Вътрешната и външна икономика

Григор Борисов за вътрешната и външна икономика. Разделянето на вътрешната и външната икономиката се осъществява с поддържането на абстрактни взаимовръзки за трансформирането и преназначаването на икономическа стойност по смисъл и значение, между двете икономически структури (вътрешна и външна): тук не става въпрос за компенсиране на финансови разлики по внос и износ на стоки, а отписване на стойност (отнасяща се за вътрешния пазар) и назначаване на нова валутна стойност (отнасяща се за външния пазар). Оттук ще се определи офшорният характер на външно-икономическата структура, която от своя страна ще представлява комплекс от подструктури, диференцирани според естеството и характера на външно-икономическите ни отношения с други държави, група от държави, икономически зони или индивидуални междудържавни взаимоотношения, основаващи се на плановия аспект от икономиката. При наличието на такава външна структура, външният дълг ще се диференциира и асоциира към съответната подструктура, отнасяща се за групата държави, при търгуването с които приоритетно място заемат дълговите задължения като естествен резултат (страничен ефект). Така дефинираното подразделяне на външната икономика, ще доведе до локализиране недостатъците във външнотърговските отношения и поддържането на диференциран валутен резерв за обслужването на външнотърговските отношения от подобен характер. Трябва да се отбележи, че чрез прилагането на външно-икономическа структура от този вид, ще се постигне възможност за индивидуализиране смисъла и значението на външния дълг като стойност и явление в международните икономически отношения на държавата, в зависимост от особенностите на икономическите модели на съответните държави-партньори и договорни страни. По този начин ще се постигне ефективно локализиране и изолиране на недостатъците във външно-икономическите ни отношения с държави, осланящи се на пазарната икономика като инструмент за едностранно натрупване на полза към тях самите, но за сметка на други държави (в случая България). В този смисъл наличието на външни задължения ще се използвва изцяло за обратно манипулиране на политически и икономически взаимотоношения, в това число и на ниво геополитически характер (с отчитане на факта че дългът сам по себе си е нищо друго освен идея).Съществено внимание трябва да се отдели на факта, че реализиращите се валутни финансови средства по линия на външно-търговските ни взаимоотношения, ще бъдат по същество офшорни държавни средства, но с частен статус (държавно-частни средства), тъй като тези валутни средства няма да са обвързани с ликвидността на българския лев: с други думи, външните валутни постъпления няма да са необходими за задоволяване финансовите нужди на вътрешната икономика. Тези средства ще се използват за закупуване на технологии, защитено финансиране на междунационална научно-изследователска работа, както и разкриване на съвместни (с българско и чуждестранно участие) производствени мощности. Външните валутни средства допълнително ще се използват за упражняване на икономическо влияние, спрямо други държави, по обратен ред и чрез прилагането на различни похвати, характерни за пазарната икономика.

Един от основните ефекти от прилагането на една такава система, ще бъде обособяването на вътрешно-държавната ни финансова система като напълно независима, с пълно изключване и елиминиране на каквито и да е било външно-икономически фактори на влияние. Финансовата ни системаще се диференциира на обектно-ориентирани финансови подсистеми, с оглед обслужването на различните субекти и произтичащите организационно-разпределителни нужди за вътрешната икономика. Това от своя стана ще предостави възможност за въвеждане на диференцирани ведомствени системи (към съответните предприятия и институции) за директно гарантиране и задоволяване на битовите нужди на работещите.

Важна особенност: елементите на пазарната икономика, в рамките на тази нова икономическа система, са напълно симулирани или с други думи, възпроизведени. При това, без директно обвързване на финансовото възнаграждение с количеството произведена продукция, както и без директно обвързване на пазарно-реализираната продукция с финансовите постъпления към производителя. Точно наобратно, поддържат се чисто аналитични взаимовръзки между: финансовото възнаграждение на физическите лица, количеството „пазарно-реализирана продукция“ и финансовите постъпления към производителя. Тези аналитични взаимовръзки, се основават на особенния принос на всеки гражданин (със своите умения и интереси, както и положителните резултати от междуличностното общуване и взаимодействие, като обща фундаментална основа) към социално-икономическото развитие на българската държава и общество; с други думи, тук става въпрос за придаване на особенна икономическа стойност на всеки един вътрешно-държавен аспект и фактор, допринасящ за социално-икономическото ни развитие.

Тази икономическа система поставя българският народ като основен обект на постепенно нарастващо благоденствие и просперитет, а от тук вече, това състояние на благоденствие и просперитет представлява отправна точка за организиране и изграждане на подходяща социално-икономическа система по обратен ред. Системата се основава допълнително на идеята, че с времето вложеният физическият труд в единица произведена продукция ще намалява (с оглед достигането на относителна задоволеност по отношение на вътрешното потребление, както в България, така и в други страни), за сметка на повишаванеефективността и усъвършенстването на производствените мощности. Това ще доведе до отделяне на повече време за усъвършенстване в областта на науката и културата по отношение на българските граждани, както и духовно израстване и консолидиране на българската нация.

Организационният модел между държава, институции и граждани, по отношение на икономическа взаимообвързаност, ще се промени напълно. Наложеният договор за партньортство между държавата и частника, ще промени напълно смисъла на идеята за частен бизнес с оглед гарантиране запазването на всички видове професии и практически умения, както и създаването на нови такива. Това неминуемо ще доведе до възвръщане на естествения интерес към всички професионални направления от страна на подрастващи и учещи се, в съчетание с усъвършенстване личностния потенциал и интереси на младите хора.

В по-глобален план, държавата ще възвърне пълен контрол върху националния фонд, чрез налагане на различни форми на всестранно партньорство между държавата и бизнесите, в съчетание с национализация на определени производствени мощности със стратегическо значение и последващо обвързване на национализираните мощности със смесени (държавно-частни) вътрешно- и външно-икономически организации (дружества и др.) за ефективното трансформиране на готова продукция във вътрешен и външен (валутен) капитал. Директно последствие от това ще бъде гарантираното и надеждно задоволяване нуждите на вътрешния пазар (където основен обект на вътрешната икономика е българския народ). Ще се постигне пълно елиминиране измерването на успеваемостта с финансовото възнаграждение или печалба като фактор при избора на професия.Частният бизнес ще представлява форма за осигуряване индивидуални условия на труд, творчество, обезпеченост, визия, свободна форма на ангажираност и взаимоотношения с цел реализирането на среда, която предизвиква пълния потенциал от интелектуални и личностни качества за създаването и реализирането на съвременни и бъдещи продукти и технологии. Като цяло частните организации ще бъдат неразривно свързани със съответните държавни организации и институции, с цел постигане пълна обезпеченост по отношение на материална база и обвързаване със защитено външно финансиране при необходимост.С други думи, стремежът към печалба като самоцел в рамките на държавата по отношение на вътрешния пазар, ще се елиминира напълно във времето.

Тук е мястото дасе отбележи, че естествен резултат за вътрешната икономика след прилагането на тази система, ще бъде елиминиране на елементите: инфлация, дефлация, фискален дефицит, както и много други величини, недостатъчно балансиращи дефектите, характерни за пазарната икономика. Българският лев ще се превърне в национална парична единица с абсолютна стойност, с оглед осигуряването на гарантиран и неограничен достъп на българските граждани до стоки и услуги, за реализирането на достоен и постепенно нарастващ стандарт на живот. Това от своя страна, ще доведе до възвръщане на безплатните публични услуги, гарантирани от държавата (пенсионно дело, здравеопазване, образование, библиотечно дело, сезонен отдих за работещи, задоволяване на жилищни и битови нужди на гражданите при настъпване на ключови преходни етапи от живота, като например: сключване на граждански брак, раждане на дете, първи стъпки към реализация на новозавършили образованието си ученици и студенти,и др.).

Тази икономическа система, по своето същество, ефективно представлява сто процента държавна икономическа система, включително до последния възможен компонент, при това независимо от начина, по който е представена. Частният елемент тук (изразен чрез партньорство между държава и бизнес или икономически субекти от смесен тип, дори и ако говорим за участието на сто процента частни субекти в рамките на вътрешната икономика) представлява само идея или с други думи: форма на лична свобода и независимост по отношение на лична инициатива и ангажираност, за участие и принос в индустриалното и обществено развитие, както за лична полза и облагодетелстване, така и в полза на обществото. Тази особенна форма на държавност (или с други думи: национализация, ако може така да се изрази) гарантира и поощрява личната и колективна инициатива, лично и собственическо отношение към работната среда и средствата за усъвършенстване, но най-вече осигурява тази така желана форма на прогресивно и възходящо финансово възнаграждение, характерна за принципите на пазарната икономика в идеален смисъл, но в съчетание с осигуряването на гарантиран финансов минимум за реализирането на минимален жизнен стандарт (жизнен стандарт, който е значително по-висок от минималния стандарт познат до момента); т.е. тази система осигурява гарантирано минимално финансово възнаграждение, плюс прогресивно възнаграждение (основаващо се на идеализирана пазарна система/методика на изчисление).

 

Реализацията на този модел се основава изцяло на неограничено по мащаб стопанско сътрудничество с Русия, както и други държави-партньори, с оглед гарантиране покритието на текущия стоков дефицит за начален период от десет години, до изграждането на необходимите актуални за текущия момент от време производствени мощности в България, при условие на гарантиране на финансовите операции в национална валута. Това от своя страна определя чисто фиктивния смисъл на финансовите операции за двете странипо стоковия обмен (например между България и Русия). Тук ефективният смисъл на двустранното сътрудничество (в конкретния случай) се съдържа в просперитета на двете държави (България и Русия), с цел взаимното възползване от интелектуалния потенциал на двете нации, например в областта на науката, за по-стойностно и пълноспектърно отстояване на националните интереси. Интересното тук е, че при финансовото гарантиране на доставките на природен газ (като пример) не се търси международна конвертируемост или стойностно покритие на българския лев: с други думи газовите доставки са безплатни, обвързани чисто с нуждите на България, а финансовите транзакции си остават със значение единствено за съобразяване с вътрешните финансови системи по диференциация, за двете държави. С други думи, реализира се солидна основа за стопански взаимоотношения с конфедеративно естество, като основа за плодотворни двустранни отношения. Сегашният механизъм на конвертируемост на българският лев спрямо чуждестранни валути ще се преустанови и замени с диференцирана система, където приоритетни и двустранни междудържавни споразумения от различен характер ще бъдат основна база за условията на конвертируемост. Конвертируемостта на лева към значителен брой чуждестранни валути за нуждите на гражданите, ще се запази на основата на финансовите пазари. В този смисъл, напълно възможно е директният достъп на българските граждани до популярни чуждестранни валути да бъде съпътстван първоначално с трудности и пречки, но в тези случаи съответните мерки и похвати за преодоляването на подобни проблеми ще бъдат предвидени и съгласувани. Ефективен инструмент за реализиране конвертируемостта на лева (както и запазване на ефективно междудържавно общуване в стопански и икономически план) могат да бъдат финансовите структури на Евразийския съюз и БРИКС. Изложеното дотук е да послужи като пример за мащабния стопански и икономически ефект от прилагането на модел за разделяне на икономиката по изложеният по-нататък начин (необходимостта от съкратено представяне на този социално-икономически модел не позволява по-задълбочено детайлиране).

 

Изложената по този начин същност на бъдещата социално-икономическата система, демонстрира гъвкавост и адаптивност в съображение с нуждите на съвременното общество, както и бъдещите поколения, в кореспонденция с текущите и настъпващите геополитически фактори. Съвсем очевидно е, че при една по-детайлна разработка, ще има доста въпроси и позиции за изясняване, във връзка с предвиждането и покриването на многобройните вторични ефекти от прилагането на такава икономическа система.

Ако се погледне в перспектива на възможностите, които тази социално-икономическа система ще предостави, следва да се посочат следните примери:

а) възстановяване на вече елиминирани производствени мощности до максимална степен, по целесъобразност и необходимост, както и изграждане на нови такива, заедно с прилежащата научно-изследователска база и инфраструктура;

б) възстановяване на закрити научно-изследователски звена и инфраструктура, както и прилежащите научно-технически образователни институции, в това число осигуряване на необходимата материална база;

в) възстановяване структурите на държавната сигурност и отбрана, с прилежащите инфраструктура и научно изследователска материална база;

Прилагането на тази икономическа система, като първоначална мярка (най-вече партньорството между държава и частен бизнес), ще доведе до запазване и гарантиране работните места, осигурено заплащане (независимо от продуктивността на фирмите в първоначалния момент): приложената по този начин икономическа система, ще съдейства за съхраняване на професионалните умения и знания. Системата ще позволиизоставянето на професии, изискващи ниска квалификация, от лица притежаващи висока професионална квалификация и опит в близкото минало, но прибягнали до елементарни професии и присъщата за тези професии квалификация поради необходимост, например: машинен инженер-конструктор с професионален опит в научно-изследователския отдел на "Балканкар" до 1990 г., но работещ в момента като баничар, поради липса на възможности за реализация. В конкретния случай, системата ще позволи на въпросния гражданин да изостави нискоквалифицираната си работа, в полза на асоцииране към държавна програма за изнесена заетост ( програма за опазване, възвръщане и актуализиране на професионалните умения и квалификация), придружено с подобаващо за инженерната професия високо заплащане, независимоот това,че научно-изследователския отдел на "Балканкар" е бил закрит след 1990. Например, ако Русия разполага с производствена и научно-техническа база, близка по аналог с тази на "Балканкар", то в този случай, в страната ни ще се създадат съответните временни технически отдели и проектантски бюра за активна научно-техническа работа под формата на международно сътрудничество по външни проекти и разработки (с отчитане на пропуснатия за България научно-технически прогрес в тази област за последните двадесет и пет години).

Предприемането на близки и сходни по вид мерки, ще бъде от съществено значение за възстановяването на българския производствен, научен и интелектуален потенциал.

Ако трябва да се навлезе малко повече в детайл, по отношение на закритите проектантски организации, например: Закритите проектантски организации ще се реституират като държавни институции със смесено участие. Сегашните проектантски фирми и ателиета, ще се разпределят по направление, специалност и специализация, за административното им обвързване към вече реституираните проектантски организации и ще се считат за външни ателиета, прилежащи към съответните централни проектантски организации или филиали на такива организации. Това ще доведе до елиминиране на разходите, които всяка проектантска фирма (ателие) поема (за наем, поддръжка, осигуряване на материална база, възнаграждение на работещите лица; осигуряване на жилищните, битови и социални нужди на работещите лица),тъй като тези разходи ще бъдат асоцирани и делегирани от съответните проектантски организации. Възнаграждението на работещите в дадено ателие ще може да се формира като сума от: основно заплащане, прогресивно заплащане, заслуги (основаващи се на професионалното усъвършенстване и нови знания, придобити от дадено лице), дивидент, обвързан с особенната икономическа стойност на научния отрасъл. Допълнително ще се осигурява безплатна храна и служебен транспорт на работещите, като средство за повишаване социалната удовлетвореност, спокойствие и професионална ангажираност на работещите. Ще се осигури директна обвързаност на асоцираните към дадена проектантска организация ателиета с научно-изследователските институти и научно-техническите образователни институции, с оглед на по-ефективното привличане на вниманието на работещите към научно-изследователска работа, повишаване на квалификацията и усъвършенстване. Към проектантските организации ще се асоциира вътрешно-ведомствена финансова система за допълнително обслужване на индивидуалните финансови нужди на личности, демонстриращи абстрактни творчески и научни интереси към различни области на науката, независимо от обвързаността на въпросните научни области с научното направление на дадена проектантска организация или ателие.Изключително често се случва в образователните и професионални научни среди, дадени лица да разкрият и демонстрират влечение, интереси и заложби в други области на науката и техниката. Професионалната среда не трябва да възпрепятстваразвитието на подобни сценарии, а напротив, да поощрява и съдейства за доразвиването на въпросните личности, както и осигуряване на условия за запазване на обратна връзка на тези личности с предишната им професионална среда; изключително трудно е да се направи подходяща оценка за пропуските в социално-икономическото развитие, както и щетите върху научно-техническия прогрес, дължащи се на ефективното възпрепятстване на лица с подобни качества (демонстриращи влечение, интереси и заложби в други области на науката и техниката, извън първоначалната им ориентация), както и налагането на условия за професионална предопределеност, основаващи се на първоначалния избор на професия.

 

Заключителна част

След прочита на всичко изложено дотук е логично да се запита, дали това не е завръщане към старата държавна система. Отговорът се състои в следното:

Изложеният социално-икономически модел представлява адаптация на държавния модел от 1989 г. в актуална за времето си форма, защото този модел подлежеше на усъвършенстване и адаптиране в крак с времето и съобразно нуждите на новите поколения. Това което характеризираше предишния социално-икономически модел като стар, бяха управленските кадри със старо и късогледо (консервативно) мислене, пряко участващи в държавния апарат, както и ефективната (но не преднамерена) изолация на остатъка от населението по отношение на познание: за стратегическата посока на управление и реалния смисъл и съдържание на икономическата система, като фундаментална логика.

Последователният анализ и логическо аргументиране на организационните нужди за българската държава дефинира една и съща държавна конструкция на организационно ниво (тази която България имаше до края 1989 г.), независимо от смисъла, който се придава на различните звена в рамките на държавното утройство. Еволюирането и усъвършенстването на тази държавна конструкция, обаче се състои и изразява не в промяната на държавното устройство и вътрешна взаимообвързаност, а в усъвършенстване на манталитета на лицата, заемащи позициите в тази система (например, дали човек се съобразява с личния интерес или се отстоява националния интерес като комплексно понятие, с цената на себеотрицание и личен риск). Новото тук (и актуално за времето) се състои в следното:

а) ефективно разграничаване и разделяне на вътрешните и външни социално-икономически взаимоотношения по смисъл (офшоризация на външната икономика), с оглед реализирането на директен ангажимент от страна на държавата (като логически инструмент) към членовете на българското общество, чрез премахване на финансовите взаимоотношения за широк спектър от публични и продоволствени услуги;

б) реализиране на стопанско развитие въз основа на индивидуален конфедеративен принцип с отделни държави или група от държави, с оглед на равностойно възползване от техническите достожения, както и зачитане индивидуалността, стремежите и нуждите на българските граждани и гражданите на държавата партньор;

в) активно и неогранично привличане на членовете на обществото към ангажимент в опознаване на стратегическата посока на развитие и национална сигурност.

Григор Борисов бе участник в проведена на 15 април 2015 г Кръгла маса за Геоикономика и Геополитика http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=9629&mode=thread&order=0&thold=0


Мнение на Григор Борисов за Кръглата маса. Проведената дискусионна среща във формат кръгла маса позволи активно включване и участие от страна на поканени гости и присъстващи, което резултира в непосредствена възможност за споделяне на мнения и идеи. Особенно впечатление ми направи непрекъснатото акцентиране върху последствията от погрешно провежданата социално-икономическа политика в България (след 1989 г., и най-вече след 1997 г.), въпреки дадените насоки за излагане и дискутиране на възможностите за промяна в курса на държавно управление - което значително ограничи ефективността на проведената кръгла маса.

Ще изложа накратко същността на темата, която не успях да изложа, поради приключване на дискусията, а именно: държавността и икономиката съществуват само като идея в съзнанието на хората, които за кратко наричаме граждани (или народ). Идеята за държавността се реализира в ежедневието на хората, посредством двупосочно обвързване на абстрактни обекти с философско естество към физически обекти, които отразяват реалното присъствие на държавата в социалната среда. Всичко това се постига благодарение на ефективното реализиране на човешкото съзнание като открита програмна среда, което от своя страна превръща говоренето в непреодолимо програмиране. По този начин подчертавам, че икономиката като теория (дефинирана като абстрактна логика с динамична философска основа) е само идея за организиран достъп до блага и ресурси, и служи като философска основа за подобрявне на социалната организация в обществото. Реализацията на икономиката като солидно присъствие в ежедневието ни се дължи най-вече на умишленото незапознаване на преобладаващата част от обществото с идейния характер на тази теория, което от своя страна прави всяко икономическо решение вярно. Или с други думи, всяко икономическо решение е вярно, защото в реалността икономиката не съществува, а преобладаващата част от хората  не знаят за това.  В днешно време икономиката и националното стопанство се разглеждат предимно като едно общо понятие, и се говори масово най-вече за икономика, а не за национално стопанство - което си е грандиозна грешка; националното стопанство съставлява производствените мощности и инфраструктура, и е част от националния фонд - а икономиката е абстракция: или с други думи, икономиката е абстрактна логика и, съществуваща единствено и само в съзнанието на хората без предварителна психологическа подготовка (в най-общ смисъл, без да се влиза в подробности). Затова с лекота може да се заключи, че проблемите пред българската нация са с логическо естество. Тази абстрактна логика, постепенно се превърна в ценностна система за отделният индивид, и както всички ние виждаме, доведе до реални физически проблеми (унищожение на производствени мощности, елиминиране на цели държави, в частност България). Така съвременната икономика се превърна в ефективен инструмент за социален и териториален реинженеринг на съвременния свят.

Основният проблем, който остава незабелязан и все още неоткроен, е че лицата формиращи гръбнака на българската държавност (интелигенция, инженерен и научен състав, офицерски състав в армията и полицията, висшия кадрови състав в структурите на държавното управление и др.) не са запознати с естеството на тази логика: поради което тези хора са неподготвени за провеждането на държавно управление въобще. А малкото останали лица след 1989 г. (добре подготвени бивши държавни кадри за стратегическо управление), разбиращи естеството на проблема, упорито пазят мълчание поради причини от най-различно естество: ето това е първоизточника на всички изложени (на кръглата маса) проблеми и несгоди. С други думи естеството на текущата затруднена социално-икономическа ситуация е предмет единствено на абстрактна логика, въз основа на която е дефинирана и изградена социално-икономическата ни система, като фундаментална основа на българската държавност – и тази абстрактна логика съществува единствено и само в съзнанието на българските граждани. Затова процесът по разкриване на абстрактното естество на социално-икономическия модел като основа на държавността, както и опознаване естеството на присвоената към този модел логика, е единственият възможен път за една цялостна преоценка на валидността на заложените, във вътрешните и международни взаимоотношения, икономически принципи и закони.


Надявам се, че текущата проблематика ще може да бъде включена в следващите дискусионни форми, както и дискутирането на социално-икономическите модели или възможните модификации на текущия държавен модел (прилаган от ПП ГЕРБ). Допълнително се надявам на възможността за привличане вниманието на икономически специалисти и представители на различните уедрени бизне-групи, които биха могли да се реализират като двигател по налагането на една разумна държавна политика.

Разбира се, най-мащабната работа по промяна в курса на държавно управление се свежда до активно и умело запознаване на вече изброените: интелигенция, инженерен и научен състав, офицерски състав в армията и полицията, висшия кадрови състав в структурите на държавното
управление и др. 

 

           


 
12345
Вътрешна и външна икономика | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД