Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Реставрация на див капитализъм?
21 Ноември 2014 г. - 15:05 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]
Проф. Иван Ангелов смята, че 25 години България преживява реставрация от авторитарен социализъм към примитивен див балкански капитализъм...

Реставрация на балкански капитализъм?

 

Проф. Иван Ангелов смята, че 25 години България преживява реставрация от авторитарен социализъм към примитивен дивбалкански капитализъм. Грешат тези, които смятат изминалите 25 години на преход за пропиляно от България време, първо, защото това не е никакъв преход и второ, защото тези години ни помагат да извлечем полезни уроци за бъдещето. Още повече грешат онези, като Росен Плевнелиев, който смята тези години за най-успешните в нашата нова история.

Преходът е постепенно преминаване от една в друга фаза на дадена обществена формация. Той е характерен с постепенни количествени натрупвания на промени, без резки качествени изменения. За преход може да се говори и при мирно постепенно преминаване към нова обществена формация, доколкото това е възможно. Реставрацията е широкообхватно понятие с много значения. В случая ме интересува реставрацията в обществото. Това е преминаване от настоящата към друга, съществувала у нас по-рано обществена формация. С други думи, връщане към добре познато минало. При реставрацията се променя основното - системата, заедно със съпътстващите я второстепенни и третостепенни характеристики, като национално знаме, държавен герб, национални празници, имена на селища, улици и площади, преименуване на милицията в полиция, промени в униформите на полицията и военните и т.н. Реставрациите стават както по относително мирен, така и по насилствен начин. Нашата сегашна реставрация е относително мирна.

У нас преобладава мнението, че след 10 ноември 1989 г. преживяваме някакъв преход, който, според социолози, дори бил вече завършил.Някои казват, че първият преход вече е завършил и сега ще започваме нов преход. Наричат го дори втори преход. Други говорят за три фази на прехода. Занеуспелия ни преход се говори и пише с горчивина и загриженост и тези дни. Други го смятат за успешен и говорят за него с апломб.

Този процес нито е преход, нито е завършен. Има промяна към нещо качествено различно от познатото ни до края на 1989 г. Ако беше ново, но не толкова различно и особено ако беше към по-добро, можехме да говорим за преход. Тази система обаче, с основните си характеристики, е съществувала у нас до 1944-1945 г. Затова е по-правилно да се каже, че преживяваме не преход, а реставрация (възстановяване) на позната ни от по-рано система, приспособена към сегашните национални и европейски реалности.

Тази обществена системасе нарича капитализъм, макар че това понятие почти не се използва сега, защото е наситено със силно негативно съдържание. Дори е потопено в езера от горчиви сълзи и потоци от кръв. Затова десните автори го заобикалят грижливо и заменят старателно с неточни обтекаеми и по-благозвучни понятия като пазарно стопанство, нововъзникващи пазарни икономики (emerging markets), трансформация и т.н. Понятието капитализъм не е ползвано и от Адам Смит преди повече от 300 години. Много по-често го срещаме у Карл Маркс и много другиголеми изследователи през последните векове. Освен това, в наше време има различни видове капитализъм: континентален европейски, англосаксонски, японски, скандинавски, латиноамерикански, арабски, африкански, руски, китайски, индийски. Можем да говорим и за примитивен периферен балкански капитализъм. Между тях има много общо в главното, но и съществени различия във второстепенното.

Няма монолитна глобална обществена система, защото светът е много, много сложен. Това важи както за капитализма, така и за социализма. Опитите навремето за унификация на социалистическата система по съветския модел и механичното му прилагане в много други страни при различни условия дадоха обратни на търсените резултати и в крайна сметка допринесоха за неговия провал. Общото за капитализма е във фундаменталната му същност – икономическите отношения, изразяващи се в доминация на частната собственост върху средствата за производство и произтичащите от нея разпределителни отношения. Различията са във второстепенните белези, но те не определят облика на системата.

Понятието реставрация също е наситено с негативни асоциации от векове. То многократно е било окървавяно и е създало хиляди мъченици. Не всяка реставрация обаче е такава. Макар и по-рядко, има реставрации на ликвидирани, обикновено по насилствен начин, справедливи предишни системи, които са били полезни за обществото и желани от милионите хора. И затова са били възстановявани под натиска на тези милиони хора. Настоящата реставрация в България обаче не е такава. Тя е с отрицателен знак. Може би и поради това десните политици на Запад и у нас избягват да признаят, че в Източна Европа и в България има реставрация на капитализма.

Като говоря за реставрация на капитализма в България, това важи и за другите източно-европейски страни и за нововъзникналите държави след разпадането на Съветския съюз. В тези страни настъпи фундаментална промяна в икономическите отношения. И тук, разбира се, има различия между страните във второстепенните признаци.

Какни помагареставрацията на капитализма ?

Средното и особено по-възрастното поколение у нас го знаят от чутото, от прочетенотои най-вече от преживяното. Като всяко сложно обществено явление, оценката за капитализма не е еднозначна – само позитивна или само негативна. Известни са големите икономически и научно-технически постижения в най-напредналите капиталистически страни през последните 100-150 години, които са свързани с обществената система, но имат и относително автономен характер. Известни са успехите на капиталистическата система за подобряване качеството на живота на хората в най-развитите страни. Известни са успехите на тази система в разделението на властите и регулирането на взаимоотношенията между тях, в постепенното въвеждане на законност и вътрешен ред, в създаването на работещи съвременни институции в развитите страни и т.н.

Съотношението между положително и отрицателно в оценките за капитализма в най-развитите и в част от по-напредналите средно развити страни (с общо население около един милиард души) е едно, а за капитализма в останалата по-голяма част от света (над шест милиарда души) – съвсем друго, далеч по-неблагоприятно. Причините за това също са известни и не е тук мястото да ги обсъждаме отново. Така че, ролята на капитализма в човешката история не може да се величае пристрастно само като позитивна или да се зачертае еднозначно само като негативна. Такава оценка би била примитивна и поради това – невярна.

Гражданите на България знаят, че реставрацията през последните 25 години им донесе номинална свобода на словото. То е добре, но какво от това? Тя се свежда главно до свободно говорене в кварталната кръчма, на улицата, площада или в тесен приятелски кръг, а не толкова по медиите, защото обикновеният гражданин няма достъп до тях. А и не всеки интелигентен гражданин има достъп до вестниците, микрофоните и телевизионните камери. Такъв достъп имат министрите, депутатите, приближените на властта и на ръководителите на медиите. Вижте кои хора гастролират ежедневно по големите медии у нас. От такава свобода няма съществена реална полза за обществото. Тя не променя нищо, дори и да критикуваш уместно или да предлагаш смислени идеи, ако нямаш власт или ако управляващите не приемат твоята критика и не харесват твоите идеи. Свободата е абстрактно понятие, без реални измерения за милионите хора, които се борят за физическо оцеляване. Оскотяващо бедният не може да бъде свободен. Той дори не се интересува от свободата на словото. Не може и не желае да се възползва от нея. Тя не му носи нищо! Не променя неговия живот.

Реставрациятадонесе свобода за пътуване и работа извън България за тези, които могат да плащат. Това е добре. Донесе свобода за нашите млади хора да учат и работят на Запад. По принцип, на пръв поглед и това е добре. Даваме ли си обаче сметка, че с тази си свобода ние бедните осигуряваме безплатно квалифицирана работна сила за богатите западни държави и им помагаме да стават още по-богати, а ние още по-бедни поради загуба на мозъци и на свеж генетичен потенциал. Това е добре за хиляди наши млади хора, но дори още по-добре за богатите страни, които получават готови образовани кадри, без да харчат милиарди за тяхната подготовка. Те с удоволствие приемат образованите и квалифицираните и създават все повече ограничения за неквалифицираните имигранти от нашите страни. Доказал ли е някой кой печели повече от тази свобода – бедните или богатите страни? Това може да се докаже с числа и факти и почти сигурно ще е в наша вреда, но първо, трудно ще бъде публикувано на Запад и, второ, няма да бъде възприето там.

Реставрацията донесе по-голямо изобилие и разнообразие на стоки в търговската ни мрежа, което е добре за нас, но от него печелят дори повече чуждестранните производители, на които предлагаме готови разработени и сигурни пазари за техните потребителски стоки, стимулираме развитието на техните икономики, създаването на нови работни места, решаването на техни икономически, социални и демографски проблеми. Доказал ли е някой кой печели повече от тази свобода – бедните или богатите страни? То също може да бъде доказано и сигурно ще е в наша вреда, но какво от това!

Ние се радвахме на разширяването на стопанските връзки със западни фирми след 1989-1990 г., което беше правилно решение. Увеличи се и притокът на преки чуждестранни инвестиции от западните страни. До известна степен и това беше правилно. Скоро обаче установихме чувствително увеличение на корупцията всред наши държавни чиновници, а и на фирмено равнище. Западните ни партньори изиграха и продължават да играят важна (без да е главна) роля за корумпиране на податливите техни български партньори. Това е една от главните причини за сключването на очевидно неизгодни, дори заробващи за нас договори за приватизация и концесиониране през тези 25 години. Примерите са десетки, а може би и стотици. Известно е, че по-бедният винаги е повече изкушен на корупционни оферти. Мога да продължа с изброяването, но ще спра до тук.

Не слушайте нашите пазарни фундаменталисти, които ви разказват, че в богатите страни държавата е изолирана от икономиката. Нищо подобно! Няма капиталистическа държава, в която правителството да не играе главна ръководна роля в развитието на стопанството с икономически и административни средства. За оттегляне на държавата пише само в най-елементарните учебници по икономика и управление. Както вече посочих по-горе, тук даже подлежи на изясняване кой на кого помага повече – те на нас или ние на тях. Добре би било ако ползите са реципрочни и за двете страни, но не съм сигурен. По-вероятно не са и то в наша вреда.

Тези свободи по-рано бяха ограничени с политически преследвания, с телени мрежи по границите и с административни забрани. Сега това е невъзможно и недопустимо да се прави, но ограниченията продължават за по-голямата част от българите поради финансови причини. Телените мрежи бяха заменени с още по-ефикасни финансови прегради.

Известни са последствията от неравноправната и либерализирана световна търговия и от политиката на отворени врати, изгодна за развитите страни, на която не могат да устоят слабо развитите с неконкурентоспособни икономики.

Гражданите на България виждат с очите си и много други неща, които им донесе реставрацията на арогантния балкански капитализъм през тези 25 години: за второто диво първоначално натрупване на капитали у нас в рамките на едно столетие и преживените във връзка с това трагедии от стотици хиляди хора; за престъпната приватизация на активи за много десетки милиарди лева; за разрухата в индустрията и земеделието; за продажбата на почти всички наши търговски банки, на БГА „Балкан”, на БТК на чужди капитали на обидно ниски цени; за чудовищните неизгодни за България условия на концесионни договори с чуждестранни компании за добив на най-ценни метали и други суровини, сключени от продажни управници; за толерираното пълно разминаване на основните потоци на преки чуждестранни инвестиции с националните интереси и приоритети на България; за принудителното преждевременно закриване на четири ядрени блока в АЕЦ Козлодуй, от което страната ни губи 20-25 млрд. лева; за ограбените спестявания на милиони хора чрез хиперинфлацията, обезценяването на лева и фалитите на банки; за скотската бедност на 2,5 милиона пенсионери; за господството на фанатичния пазарен фундаментализъм в икономическата политика, което забавя и оскъпява икономическото ни развитие; за превръщането на поголовните съкращения на ресурси и персонал в синоним на реформите; за пренебрегването на политиката за стимулиране на растежа, заетостта и доходите като средство за по-бързо излизане от кризата и за ускорено догонващо икономическо развитие; за тежките материални и морални поражения от пребиваването на МВФ, Световната банка и другите западни съветници у нас; за мизерния живот на над два милиона пенсионери; за несгодите на младите хора, търсещи отчаяно работа и на младите семейства – за свой дом и за отглеждане на децата си; за мащабното изтичане на мозъци и на генетичен потенциал при емиграцията на над 600 хиляди най-предприемчиви и динамични млади хора, повечето от които никога няма да се завърнат в родината; за възобновяването на забравени вече болести, като туберкулозата и други; за растящата отново неграмотност, особено сред ромското население; за разрастващата се демографска криза, която прераства в демографска катастрофа - България се превърна в държава с най-неблагоприятни демографски показатели в Европа, а по някои от тях и в света, в резултат на което населинието ни се топи и към края на това столетие може да се превърнем от държава в географска територия; за безнаказаната престъпност, корупция и мафиотизация; за огромната и неефективна държавна администрация; за излъганите надежди и крещящата несправедливост у нас. И всичко това Плевнелиев нарича „най-успешен период в нашата история”!

Проучване на Алфа Рисърч от септември тази година: На въпроса: как бихте определили развитието на България след 1989 г.?, 50% отговарят, че е било по-скоро неуспешно, а 10% - по-скоро успешно. На въпроса: кои групи загубиха най-много от промените по време на прехода?, 54% отговарят – обикновените хора, народът, 13% - пенсионерите, 10% - бедните хора, 7% - честните, 6% - работещите. На въпроса: кои групи спечелиха най-много от промените по време на прехода?, 41% отговарят – политиците, 27% - мафиотите и престъпниците, 13% - нахалните, безкрупулните, нагаждачите, интригантите.

Тези числа говорят достатъчно убедително сами за себе си. Нима някой сериозен човек може да се усъмни в тази оценка на народа!.

Най-важните черти на реставрацията на капитализма у нас

В следващите редове ще обобщя защо твърдя, че в България се реставрира примитивен див балкански капитализъм? Кои са най-важните черти на тази реставрация? Ще започна с най-обща оценка, а след това ще премина към по-конкретни, предимно икономически оценки.

1. Според Конституцията България е демократична, правова и социална държава. В действителност тя не е нито демократична, нито правова, нито социална. Ние сме държава със затихващи функции – разграден двор, съсипана държавност, неефикасна съдебна система, стагнираща почти разрушена икономика, беден народ, притиснат от растяща социална поляризация, задушаваща ни социална несправедливост, напускащи страната стотици хиляди отчаяни млади хора, топящо се население. Да, България се топи и ако продължава политиката от последните 25 години, към края на това столетие ще се превърне в име нагеографска територия. Решенията за настоящето и бъдещето на България се вземат във Вашингтон и Брюксел и се свеждат за изпълнение в София от кукловоди олигарси и назначени от тях сервилно послушни политици - еднодневки, които злоупотребяват с пословичното търпение, наивност и робско покорство на народа, под акомпанимента на сервилните ни медии.

2. Доминираща частна собственост върху средствата за производство на мястото на предишната тотална държавна собственост. Промяната в икономическите отношения е най-важният признак за фундаментална промяна в обществената система. Това беше постигнато чрез мащабна престъпна приватизация и също такава реституция. Разрушена беше по варварски начин цялата структура на българската икономика, присъща на средно развита европейска страна: добре развита за онова време индустрия, кооперирано модерно земеделие, съвременен транспорт, модерна енергетика близка до световното равнище електроника,. Сключваха се масово престъпно неравноправни договори за приватизация и концесии. Почти всички банки бяха подарени на чужденци. Централното планиране беше правилно изоставено, но го замениха с най-примитивни пазарни механизми от преди 100-150 години. Държавата беше изгонена от участие в управлението на икономиката. Захвърлена беше дори регулацията, практикувана широко във всички развити страни.

Държавният и кооперативният сектор бяха почти изцяло ликвидирани. Член 17, алинея 3. на Конституцията гласи, че „частната собственост е неприкосновена”. За държавната и кооперативната собственост няма такава клауза. Така беше дадена правна обосновка за тяхното разграбване. Установи се господство на монополите. Заплахите, изнудванията, пожарите, взривовете, отвличанията, убийствата се превърнаха в широко практикувани инструменти в стопанските отношения между фирмите, вместо лоялната конкуренция и нормалните разплащателни механизми. Настъпи хаос и разруха.

Държавна собственост в ограничени размери, особено в инфраструктурата и командни методи на икономическо управление има и при капитализма, особено при следвоенно възстановяване – САЩ, Германия, Япония и много други страни. Подобни методи, включително и индикативно планиране са прилагали в мирно време във Франция, Холандия, Австрия и други европейски страни, а също и в страните от Далечния изток: Япония, Южна Корея, Тайван, Сингапур, Тайланд, Малайзия, Индонезия и други. Да не говорим за многогодишния опит на Индия в това отношение. В значителна степен то важи и за Турция през последните десетилетия. Ограничено пазарно стопанство имаше и при авторитарния социализъм, особено в Югославия, Унгария, Полша и други източноевропейски страни.

3. Реституция на недвижимата собственост на бившите собственици или техните наследници. Тя се превърна в източник на паразитни рентиерски доходи чрез отдаване под наем или аренда, за разлика от печалбата като предприемачески доход. Предприемаческият доход е по-полезен от икономическа и по-приемлив от социална и морална гледна точка, защото е резултат от производството на материални и духовни блага, осигурява заетост и доходи на милиони хора. Не са верни твърденията по Българската национална телевизия на 11 ноември тази година, че мнозинството българи подкрепяли на времето реституцията на фабриките и едрата градска собственост. Вярно е обратното.

4. Печалбата стана главна цел на стопанската дейност. Пътят към печалбата минава през производството на продукти и услуги, но те не са цел за предприемача, а само средство за постигане на целта – по-голяма печалба. Стоките се произвеждат тогава и до толкова, когато и доколкото носят печалба на предприемача. Печалбата сега е по-важна от човека с неговите физиологични и духовни потребности. Включително и в области като здравеопазване, образование, наука, култура. Болниците са превърнати в търговски дружества. В стремежа към висока печалба се допусна трайно драстично подценяване и ниско заплащане на труда, което не е достатъчно за нормално възпроизводство на работната сила в българското семейство, с много тежки последствия, в това число и демографски. Както писа Маркс в 1848 г., капиталът не се спира и пред най-големите престъпления в стремежа си към максимална печалба. Ние го наблюдаваме сега у нас ежедневно.

5. Нови разпределителни отношения. За разлика от авторитарния социализъм, сега трудът, капиталът и предприемчивостта официално са признати за нормални източници на доходи у нас. Това е правилно, защото трудът и капиталът са необходими елементи на производствения процес. Липсата на един от тях прави производството невъзможно. А без предприемчивост няма икономически, социален и технически прогрес. Непростимата грешка на управниците през тези 25 години е фаворизирането на големите, най-често незаконни печалби на капитала и потискането на доходите на трудовите хора. По БВП на човек от населението имаме 47% от средния в ЕС, а по доходи – 22-23%. През 1989 – 2014 г. обществената производителност на труда (брутна дабавена стойност на заето лице) у нас нарастна почти 2,5 пъти, а реалната заплата и пенсиите останаха около 50-60% от базисното равнище. Същата картина се потвърждава и от структурата на БВП по елементи на доходите.

6. След 1989 г. у нас протича разпределение и преразпределение на доходите извън всички граници на разумното доходно разслоение, присъщо на пазарното стопанство. С мълчаливото съучастие на държавата то беше превърнато в престъпно присвояване и бързо доходно разслоение, прерастнало в социална поляризация. Оформени са два социални полюса: 15-20% оскотяващо бедни и други 35-40% бедни, а на другия полюс около 1% много богати и други 8-10% заможни. Директор на търговска банка и на БНБ у нас получава 100 пъти по-висока заплата от професор в БАН и в Софийския университет.

Това послужи като основа за още по-екстремна поляризация в спестяванията Около 60% от гражданите на България нямат спестовни влогове. Около 8 милиона депозита (75% от всички депозити) са до 1000 лв. всеки със среден размер около 115 лв., а около 600 депозита са над един милион лева всеки. Делът на депозитите във високите спестовни групи (над 100 хил. лв на депозит), притежаващи 50% от спестяванията, нараства, а делът на депозитите в ниските групи, притежаващи другите 50% от спестяванията намалява. Това също е много тревожна тенденция. И нека да се знае, че тук става дума за спестявания само в търговски банки в България. То не включва спестявания в банкови депозити, ценни книжа, движими и недвижими имоти в чужбина. Това показва, че при все още непреодоляна криза, продължаваща стагнация и задаваща се нова рецесия, в условията на растяща бедност за милиони българи, расте броят на влоговете в най-високите депозитни групи. Бедните получават все по-малки реални доходи и спестяват все по-трудно.

У нас това полярно натрупване на богатство стана за едно поколение (25 години), докато в развитите капиталистически страни е направено за 6-8-10 поколения (150-250 години). По средата остава тънка социална прослойка със средни доходи. В развитите капиталистически страни има далеч по-голяма средна класа, макар че и там социалното неравенство расте много бързо през последните десетилетия.

Високата скорост на доходната поляризация е доказателство за агресивния антисоциален характер на разпределителните отношения у нас, допуснати и толерирани от държавата. Едновременно протичат два взаимно подсилващи се процеса в обратни посоки – расте бедността на бедните и богатството на богатите. Това създава огромно социално напрежение в обществото, наситено с експлозивен заряд. Изтръпвам като си помисля към каква социална пропаст се движи нашето общество през следващите години и десетилетия

Това е отблъскваща и дестабилизираща политика. Тя не може да бъде дълготрайна, защото дори пословично търпеливият, учудващо наивен и робски покорен български народ едва ли ще я понася безкрайно дълго. Натрупаното отчуждение, омраза, гняв и омерзение у хората са толкова големи, че в недалечно бъдеще могат да прерастнат от безопасна за властите кротка апатия в опасни стихийни социални експлозии. Това стимулира възникването на все по-мощни крайно десни и крайно леви политически формации. Те вече имат важни позиции и в Европейския парламент.

7. Ускореното доходно разслоение може да се тушира с ефикасна умерено прогресивна данъчна система. Това обаче не се прави у нас. България прилага най-консервативната антиевропейска и антисоциална данъчна система в Европа. Тя е уникална. Макар че сме членове на ЕС, тя няма нищо общо с европейската данъчна система, защото разчита повече на косвените, отколкото на преките данъци; защото премахна необлагаемия минимум; защото нашите „плоски” данъци върху доходите и върху печалбата са 10%, докато най-високите прогресивни данъци в САЩ са около 40%, най-високите ставки на данъка върху доходите в ЕС са 50-55%, а върху печалбата – около 35%. Нашата данъчна система благоприятства най-високите доходи и печалби и потиска хората с ниски доходи. Тя създава рай за олигархията. Нашата данъчна система е присъща за страни с примитивен капитализъм, мощна влиятелна олигархия и слаба държава с неефикасна администрация.

8. Ликвидиране на земеделските кооперации и възстановяване на дребните земеделски и едри латифундийски стопанства. Известна е варварската разрушителна роля на ликвидационните комисии и на връщането на земята в реални граници. Рязко спадна привлекателността на притежаването на земя и упражняването на земеделски труд. Милиони декари земя пустеят. Други милиони декари са лошо обработвани и с ниски добиви. Производителността на труда в българското земеделие е 3-4 пъти по-ниска от тази в ЕС. Много по-слаба е и държавната подкрепа на земеделието, а подкрепата на Европейската комисия през първите 7 години на членството ни в ЕС беше дискриминационна. Това помогна за доразрушаването на нашето и без това неконкурентно земеделие. Производството на земеделски продукти се срина. Животновъдството се сви няколко пъти. Загубихме традиционните си външни пазари за земеделска продукция. От нетен износител на храни България сега внася около 75-80% от храните, които консумираме. Възрастовата структура на селското население е неблагоприятна и ускорено се влошава. Стотици села и много селски региони се обезлюдяват, а обитателите им живеят в мизерия. Закриват се детските градини, училищата и болниците, които биха могли да послужат като полезни социални котви в тези райони. Живеещите там са лишени от най-елементарна здравна помощ.

9. Възстановяване на веригите от паразитни посредници между производителите (особено на земеделски продукти) и крайните потребители. Посредници, разбира се, са нужни, но не пренаселени и паразитни, като нашите. Те присвояват преобладаващата част от стойността на крайния продукт, злоупотребяват безнаказано с монополните си позиции като изкупвачи, изнудват безпомощните производители. Държавата наблюдава безучастно този процес и мълчаливо го толерира, като предоставя всичко на регулиращата роля на пазара. Истински пазар в тази област обаче няма. Развитите капиталистически страни не допускат такъв произвол на паразитни посредници, прикриващи се зад пазарния автоматизъм.

10. Интелигенцията престана да е народен будител. Достойно за съжаление е съглашателското поведение на голяма част от нашата интелигенция. Много български учени – икономисти, философи, политолози, социолози, юристи, педагози, психолози, историци и други обществоведи все още пазят дистанцирано срамежливо мълчание по тези фундаментални проблеми на нашето време и тяхното още по-уродливо проявление в България. И с това изменят на своя свещен дълг да продължават делото на народните будители.

В нашето болно време истинският изследовател трябва да бъде компетентен учен с професионална съвест и неуморен просветител с будна и неподкупна гражданска съвест. Като част от своя народ те са също кротки, страхливи и послушни и имат дълъг стаж на сервилност пред управниците, за разлика от интелигенцията в други европейски държави. Единици са интелектуалците у нас с будна гражданска съвест, които не се страхуват да надигат глас срещу ширещите се безобразия. Така беше при тоталитаризма, така е и сега, само че с обратен знак.

11. Възстановен е привидно политическият плурализъм, типичен за развитите капиталистически страни. Това обаче е само на повърхността. На пръв поглед изглежда, че след изборите се сменят партиите, които управляват уж по волята на народа. Уволняват се едни висши и средни чиновници от управлявалата до момента партия и се назначават нови лоялни послушници, най-често кариеристи, от другата партия. Едни послушници се заменят с други послушници. Идеалът и на двете категории послушници е келепирът.

Продължават да управляват олигарсите. Променят се само някои дреболии. И тук едни олигарси се заменят с други олигарси. Невидимите зад сцената кукловоди остават същите, променят се само имената на изпълнителите. Най-важното в политиката, обаче остава същото - богатите продължават да богатеят, а бедните да обедняват. Богатите стават все по-влиятелни при формирането на държавната политика, а бедните – все по-безгласни.

Освен това, в България присъстват и елементи на открита и прикрита репресия и различни форми на натиск върху опонентите, присъщи на примитивните периферни капиталистически общества: цензура и автоцензура, монополна структура на медиите, притежавани от чуждестранни и офшорни капитали, сервилност на медиите към властта, ограничен достъп за обективните анализатори в медиите, авторитаризъм граничещ с култ към личността, високомерно пренебрежение на управляващите към други мнения, прилагане на икономически, административен, морален и друг натиск върху критиците на режима, покупка на гласове по време на избори и т.н.

Надявахме се, че членството ни в ЕС ще оказва отрезвяващо влияние върху необузданите амбиции за неприкрита политическа бруталност, но и позицията на европейските партии от Брюксел се оказа избирателна. Те клеймят нарушителите на закона в страните членки, когато са от друга партия и тактично си премълчават, когато са свои. Идват дори на място да наредят коя партия може и коя не може да участва в правителството, независимо от волята на избирателите, кой да е министър-председател. Говори се, че от Брюксел се произнасят и по назначенията на най-важните заместник-министри, а от Вашингтон и НАТО имат последната дума при назначаването на началник на Генералния щаб на нашата армия.

Известен наш историк каза преди време, че у нас няма реставрация, защото „нямало рязане на глави”, както било в Европа през средновековието. Рязането на глави обаче не е най-същественият признак за реставрация, още по-малко в 21-ви век, когато то е невъзможно и ненужно, особено в Европа. Сега има много по-рафинирани начини за потискане, унизяване и елиминиране на политическия опонент, без да се прибегва до физическото му унищожаване. В страни като нашата понякога и това се случва.

12. Платено здравеопазване, образование, култура и други насъщни духовни дейности. Здравеопазването и образованието стават все по-трудно достъпни за все повече хора. Комерсиализацията на много социални и културни услуги съперничи с комерсиализацията на стопанските дейности. Здравето и животът на хората се превърнаха в стока. Работата на болниците се оценява по финансовите им баланси, а не по лечебната им дейност. Те дори са превърнати в търговски дружества. Същото е в образованието, фундаменталната наука, културата.

13. Опитите за възстановяване на монархията се основаваха на широко разпространени у нас илюзии в началото на 1990-те, че само тя може да разреши тежките ни проблеми и да привлече чуждестранни капитали. Илюзиите, обаче се изпариха след четиригодишното присъствие на Симеон Сакскобургготски като министър-председател, управленската му некомпетентност и алчността му в присвояване на имоти.

14. Последните 25 години бяха време за пренаписване на биографии. Особено през първите години след 1989 г. и сега, във връзка с отбелязването на кръглата годишнина. С малки изключения, най-яростните настоящи критици на социализма са бивши активисти на БКП, бивши преподаватели по История на КПСС и История на БКП, по „Научен комунизъм” по „История на международното работническо и комунистическо движение”, хора с нереализирани болни амбиции, дори отделни преки потомци на бивши величия на БКП. В най-добрия случай, това са някогашни мижитурки с празни биографии. Сега те чувстват остро тези празноти и ги запълват с измисляне на лъжовни някогашни героични постъпки. Голямата част от тези хора са елементарни, неспособни да раждат новаторски идеи, привикнали да ползват привилегии и затова се занимават с миналото и с критика на така наречения комунизъм, какъвто никога не е имало у нас. Водеща роля напоследък в тази лицемерна комична кампания пак играе Росен Плевнелиев.

През първата половина на 1990-те общувах често с д-р Петър Дертлиев[i] – председател на възстановената БСДП, с г-н Милан Дренчев – председател на възстановения БЗНС „Никола Петков”, с колоритния поет г-н Петров и други – всички минали през затворите преди 1989 г. Те бяха депутати във Великото Народно Събрание. Никой от тези достойни хора не прибегваше до такива кресливи яростни фрази, критикувайки предишната власт, както правят днешните новоизлюпени „демократи” с пренаписани биографии. По този начин те избиват комплексите си за малоценност!

Изводът е очевиден: през последните 25 години в България протича реставрация на примитивния периферен див балкански капитализъм. Предстои ни още дълъг път дори към съвременния малко по-цивилизован и по-рафиниран капитализъм на Западна Европа. Но и той поражда все повече противоречия, разочарования и негодувание в своите граждани.

Ако трябва да обобщя с една единствена дума най-голямата опасност, надвиснала сега над съвременния капитализъм и неговото примитивно-махленско българско издание тя е ПОЛЯРИЗАЦИЯТА. Система, която допуска и дори създава такава поляризация между оскотяващата мизерия на милиарди хора по света и невиждания разкош на няколкостотин хиляди, не може да има дълъг живот. Тя сама отглежда гробокопача си и подготвя гибелта си. Съществуването на капитализма в сегашния му вид през близките десетилетия е под въпрос, освен ако се вземат бързи мерки за овладяване на гигантската социална поляризация и за радикално пренасочване на общественото устройство в световен, европейски и български мащаб към повече справедливост и хуманизъм. Негово величество Човекът трябва да бъде в центъра на обществените отношения.

 

Демокрация, ефективност и социална справедливост

 

Това не може да стане чрез възстановяване на социализма, познат ни от близкото минало в бившия СССР, Източна Европа и у нас. Ръководствата на тези страни се потрудиха достатъчно в продължение на десетилетия за неговото дискредитиране и той се провали с трясък. Реалният социализъм нито беше достатъчно справедлив, нито ефективен, нито демократичен. Връщане към него е невъзможно и недопустимо. Сегашният модел на Китай също едва ли е праобраз на това, от което човечеството се нуждае, макар че може би съдържа някои полезни елементи.

Необходима е нова обществена система, която съчетава в себе си демокрацията, ефективността и социалната справедливост. Задължително е интегрираното присъствие и на трите фундаментални черти. Обществените науки вече предлагат отделни идеи по физиономията на това бъдещо общество, но все още няма цялостна системна теория за него. Още по-далече сме от превръщането на тази теория в оперативен модел за действие. Това наверно ще стане през близките десетилетия с участието на хиляди учени от обществените, а и други науки в различните страни по света.

Колкото по-агресивен става съвременният капитализъм, толкова повече ще се ускорява неговата гибел в настоящия му вид и настъпването на новото общесво. Този глобален процес ще бъде много сложен и труден, защото в Америка вече се работи усилено за създаването на „Нов световен ред”, разбира се, по техен образец. Ако се съди по публичните изяви на неговите съавтори, такъв нов световен ред също е неприемлив. Необходимо е да започне мащабна работа по създаването на модел за „Алтернативен нов световен ред”. В тази градивна дейност ще участват учени от различни страни по света, но важна роля в неговото развитие и прилагане може би ще изиграят Китай, Русия, Индия и Бразилия. През следващите години към тях може да се присъединят и други страни.

 

Проф. Иван Ангелов, член.кор. на БАН, 18 ноември 2014 г.


 
Рейтинг

12345
Реставрация на див капитализъм? | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД