Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Данъчните модели у нас и ЕС част XI
19 Октомври 2014 г. - 17:18 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]

Данъчните модели у нас и ЕС Част XI

 

Сравнението на структурата на общите данъчни приходи според тяхната основа ( или източници)между ЕС, от една страна, и България, от друга страна отново показва съществени различия.

По-конкретно, през целия интересуващ ни период :

(а) относителният дял в общите данъчни приходи на приходите от данъчното облагане на консумацията в България остава значително по висок от средният му относителен дял за ЕС, докато относителните дялове на данъчните приходи от облагането на доходите от труд и капитал остават значително по-ниски.

Например, през последната 2012 г., относителният дял в общите данъчни приходи наприходите от данъчното облагане на консумация в България превишава средната му стойност за ЕС с 26,8 процентни пункта (55.3 % - 28.5 %) .

Обратното, през същата 2012 г. относителните дялове на приходите от данъчното облагане на доходите от труд и капитал в България остават значително по-ниски от средните им стойности за ЕС- съответно с 18.1 пункта (32.9 % - 51.0 %); и с 7 % пункта ( 13.8 % - 20.8 %).

Различията по отделните страни членки на ЕС са още по големи. Конкретно през 2012 г.,:

-при среден за страните членки на ЕС относителен дял в общите данъчни приходи на приходите от данъчното облагане на консумацията от 28.5 %, стойността на този показател варира от 27,6 % в Австрия до53.3 % в България; като правило стойностите му в по-силно развитите страни членки на ЕС са по-ниски от стойностите му впо-слабо развитите страни;.

-при среден за ЕС относителен дялв общите данъчни приходи на данъка върху доходите от труд от 51.0 %, стойността на този показател варира от 32.9 %в България до 58,6 в Швеция; като правило стойностите му в силно развитите страни членки на ЕС са по-високи от тези в по-ниско развитите страни;

В Същото време в България се наблюдават значителните колебания по години в относителните дялове в общите данъчни приходи на приходите от данъчното облагане на трудовите доходи. Намалението на относителният им дял в общите данъчни приходи през 2012 г. спрямо 2001 и2007 г. възлиза на 11,4 пункта (от44,3 % до32.9 %).

Значително по-ниското относителен дял на данъчното облагане на труда в общите данъчни приходи в България се предопределя от взаимодействието на ниския размер на плоския данък и силно заниженитеразмери и равнище наработните заплати спрямо размерите и равнището на БВП на глава от населението и средно на заето лице.

Комбинацията от силно занижена цена на труда и занижени размери и данъчно облагане на капитала се обуславяше и представяше като средство за повишаване конкурентната способността на българската икономика. За съжаление тези твърдения и очаквания на управляващите политически партии и правителства у нас не се оправдаха. Всъщност световният опит показва, че нито еднастрана не се стреми към повишаване конкурентната способността на своята икономи чрез силно занижени работни заплати и преки данъци . Очевидно тази подоходна и данъчна политика се нуждае от бърза, коренна икачественапромяна.

·Тази специфична икономическа структура на общите данъчни приходив България и нейнитепромени през интересуващия ни периодса тясно свързани с доминиращите през целия преходен период крайнонеолиберални възгледи сред българските олигарси, политици, политически партии и техните представители в законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Може би затова проблемите и негативните последиците от възприетата у нас икономическа структура на общите данъчни приходи остават подценени и нерешени .

·Както може да се установи от приведените данни и техния сравнителен анализ, съществува обективно обусловена тясна корелационна връзка и зависимо между : (а) високитеотносителните дялове в общите данъчни приходи на приходите откосвените данъци; и (б) високия относителен дял на приходите от данъчното облагане на консумацията на населениетоу нас.

·Същинският проблемът е, че и тази икономическа структура на общите данъчни приходи у нас действа като относително самостоятелен фактор за скрито преразпределение на общата данъчна тежест от високо към ниско доходните групи от населението,т.е. за допълнително повишаване равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване. Тези нейни негативни социални последици се допълват и засилват от :

- значително по-високото данъчно облагане на трудовите доходи спрямо облагането на доходите от капитала;

- въведения от 1 януари 2008 г. пропорционален ( плосък) данък върху доходите на физическите лица в неговия „чист” вид;

- силно ограничителната политика по работните заплати;

- неефективната съдебна система;

- ширещата се безнаказана корупции и най-вече безнаказаната корупция по високите етажи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт ;

,- монополизирането на политическата власт и нейното безнаказаното използванетоза лично обогатяване, пълнене на „черни” партийни каси, купуване на избирателии манипулиране на избори;

- високият (най-висок в ЕС) относителен дял на „сивия” сектор в българската икономика;

- законната,но по същество грабителска приватизация;

- сключени крайно неизгодни концесионни договории т.н.

Което още един път потвърждава необходимостта от системен (комплексен) подход към всеки един от нерешените или незадоволително решени проблеми на страната.

4. Опит за обобщение

 

От приведените данни стана ясно, че през целия период и конкретно през 2012 г., основните характеристики на възприетият данъчен модел и политика в България съществено се различават от средните им характеристики за страните членки на ЕС, и още повече – от тези във силно развитите страни членки. Тази констатация се потвърждава и от мястото на страната по тях в ЕС , а именно :

- последното 28-мо място по относителен дял на общите данъчни приходи в БВП на страната -с 27.2 % ; при средният им относителен дял в ЕС от 39.5 % и значително по-висок във силно развитите страни членки като Дания – с 47.0 %; Швеция – с 44.3 %; Белгия – с 44.0 %; Франция – с 43.9 %; Финландия – с 43.4 % и т.н

- последното 28–мо място по относителен дял на приходите от облягането на трудовите доходи в общите данъчни приходи и единствената страна членка на ЕС, въвела плоския данък в неговия „чист” вид т.е. с премахване на необлагаемия минимум;

- предпоследното 27 място(след Хърватия) по относителен дял на преките в общите данъчни приходи;

 

- 24-то мястопо относителен дял на приходите от социално осигурителни вноски в общите данъчни приходи;

- 22–ро място по относителен дял на приходите от данъчното облагане на капитала в общите данъчни приходи.

- 20-то място по относителен дял на данъчни приходи на местните органи на властта (общините) в общия размер на данъчните приходи;

И в същото време на :

-1-во място по относителен дял на косвените в общите данъчни приходи

 

- 1-во място по относителен дял на данъчните приходи за Централното правителство в общите данъчни приходи;

- 1-во място по относителен дял на приходите от облагането на консумацията в общия им размер н данъчните приходи .;

- една от страните членки на ЕС, отказали се от диференцирано намалени ставки на ДДС за основни хранителни стоки, лекарства и учебници;

 

Направените до тук анализи показват, че в българската обществена среда, която не характеризира с неефективна съдебна система, повсеместна и безнаказана корупция, злоупотреби с политическата власт, изключително висок относителен дял на „сивия” сектор в икономиката и пр., тези основни характеристики на възприетия в България данъчен модели данъчната политика имат негативно относително самостоятелно и съвместно влияние върху равнището на събираемостта на данъчните приходи;финансовите възможности на държавата за стимулиране на икономическия и социалния растеж; подоходноторазслоение и социална поляризация сред населението; равнището на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване; равнището на вътрешното търсене и потребление на родни стоки и услуги; равнището на социалната защита на населението; достъпа му до здравеопазване и най-вече до качествено здравеопазване и пр. А заедно с други спорни, а според нас необосновани политики, в т.ч. и необоснованата силно ограничителна политика по доходите, включително по работните заплати, действа като относително самостоятелен фактор за високото равнище на нетната емиграция на предимно млади и образовани хора; растящ и все по реален недостиг на работна сила в основни дейности и сфери на обществения живот и развитие и пр..

Тези им негативни последици допълват негативните характеристики на обществената среда в страната, допълвании засилвани от : неефективната дейност на съдебната система; монополизиране на политическата власт и честото й безнаказаноизползванеза лично обогатяване, пълнене на „черни” партийни каси, купуване на гласове и манипулиране на избори; от ширещата се корупция по всички етажи на властта, в т.ч. и най-вече от безнаказаната корупция по високите етажи на властта; от високият ( близо 2 пъти по-висок от средния за ЕС)относителен дял на „сивия сектор” вбългарската икономиката; от доминиране на фрагментарни и конюнктурни подходи при обсъждане и решаване на множеството предизвикателствата пред общественото развитие на страната; от ниската прозрачност на взиманите решения по високите етажи на властта; от перманентна размяна на местата на средствата и крайните социални цели и самоцели на общественото развитие; от ширеща се безнаказана престъпност; от приоритетното насочване на усилията на българските правителства през последните 25 г. към борба с негативните социални и икономически последици , вместо към борбата и „лечението ” на техните причини ;от близо 2 пъти по високият от средния за ЕС относителен дял на „сивия” сектор в икономиката; от хронично недофинансиране на основни социални функции на държавата в областта на здравеопазването, образованието и социалното осигуряване и подпомагане; от неефективна контролна система върху събираемостта и разходване на публичните средства; от източване на ДДС от сключени крайно неизгодни концесионни договори за експлоатация на природни богатства; от корупцията при обществени поръчки и т.н.

Най-общите негативни икономически и социални последици от току що изброените характеристики на обществената среда в страната и избраните и подкрепяни от всички български правителства през последните 25 години модели на съвременна демократична държава и данъчна политика водят и се оглеждат във : високото – най-високо в ЕС – равнище на бедността и населението в бедност и социално изключване ; по-високото от средното за ЕС - подоходно разслоение и социална поляризация сред населението; високата нетна емиграция на предимно млади и добре образовани граждани на страната; задълбочаваща се демографска криза; ниско равнище на вътрешно потребление; драстично намален приток на чуждестранни инвестиции през 2008 и следващите години; отрицателен и забавен икономически растеж..

Всичко това постави България на последно място в ЕС по БВП на глава от населението в Стандарти на покупателна способност и я превърна в „заден двор” на ЕС. А сред все по-голяма част от населението .- в социално несправедлива страна, доминирана от олигарси и мафиотски кръгове.

Всичко това трябва и може да се промени. Колкото по-скоро, полкова по-добре. Първото условие за това е наличието на реална (а не декларативна, на думи, ) политическа воля, последвана от : замяна на философията на пазарния фундаментализъм с философията на съвременната демократична социална държава ( каквато по Конституция сме); замяна на доминиращите фрагментарни и конюнктурни подходис системен и перспективен подход; преодоляване на досегашната размяна на местата на средствата ( в т.ч. пазара, финансовата стабилност и пр.) и социалните цели и самоцели на общественото развитие, следени до издигане на здравния, образователно-културния и социалния статус на населението и всеки негов член;.смяна на данъчния модел; приоритетно насочване усилията на българските правителства и обществеността към „лечение” на причините заспоменатите и множество други негативни обществени явления и процеси и т.н.

·Ще си позволим и една препоръка към ЕК и авторите и бъдещите доклади на ЕК по тенденциите в данъчната политика.

Макар да съдържат подробна, изключително полезна иметодологически сравнима статистическа информация за общите данъчни приходи иразличията в тяхното равнище и структурив отделните страни членки на ЕС,докладитена ЕК , в т.ч. докладите от 2014 г. с данни до 2012 г. и техните автори не си поставят за цел и не предлагат отговор на възникващи актуални принципни и конкретни въпроси като въпроса заосновнитекритерии, процедури и правилаза избора на оптималенмодел на данъчна политика и практика във всяка отделна страна членка, съобразен, от една страна, с нейната територия, природни богатства, население, равнище на икономическо и социално развитие, традиции и пр.; и от друга страна, с общите цели на ЕС. Става въпрос за основни критерии затърсене и намирането на оптималния за всяка страна членкаотносителен дял на общите данъчни приходи в БВП и техните три основни структури, гарантиращ оптималния баланс междуфискалните, икономическите и социални цели, функции и развитие на всяка отделна държава членка,при съществуващите в момента различия в тяхната територия, население, научно-техническо, икономическо, екологично, социално и демографско развитие, традициии пр., от една страна, и основните цели ( вт.ч. кохезионни) в Стратегията „Европа 2020”. Авторите на тези доклади се задоволяватс това да констатират и коментират различията в избраните в страните членки на ЕС различни данъчни моделии необходимостта отпо-голяма гъвкавостна данъчната политика, насочена приоритетно към ограничаване на бюджетните дефицити (подържане на финансовата стабилност във всяка от тях и в ЕС като цяло) истимулиране на заетостта и икономическия растеж. Проблемът е, че : балансираността на бюджета, пазара и пазарната икономика и пр. не са крайните цели и самоцели на общественото развитие, а негови средства.; и че размяната на местата на средствата и крайните социални цели и самоцели на общественото развитие в България носи перманентен характер и толкова драстично , че превърна България в „заден двор „ на Европа и ЕС.

Раздел II: Социални и икономически последици на въведения пропорционален (плосък) данък върху доходите на физическите лица в неговия „чист” вид

 

Основно място сред приходите от преките данъци у нас заема данъка върху доходите на физическите лица.

Тук ще ограничим нашия анализ до ролята на въведения от 1 януари 2008 г. плосък (пропорционален) данък с премахване на необлагаемия минимум за социалното и косвено - за икономическото развитие на страната, в т.число и най-вече – за високото и обществено все по неприемливо подоходното разслоение и равнище на бедността и населението в риск от бедност и социално изключване.

Този избор на нашия анализ се провокира и от множеството публикации през последните 7 години в полза на плоския данък без сериозна аргументация, в .число от публикувана нa 26.09.2014 г. от ИПИ в „Прегледа на стопанската политика” бр. 699 статияна Десислава Николова под надслов : „Плосkият данък ли е най-големият проблемна българската икономика”, и основното твърдение на авторката, ще цитирам :

” Това, което статистиката до момента показва за пропорционалния (известен още като плосък) данък е, че той работиуспешно вече повече от шест години, генерирапостоянен ръст на приходите от този приходоизточник в бюджета истимулира хоратада работят повечеи да декларират доходите си.(курсива – мой) За разлика отредица други държавни политики и системи, които не работят или оцеляват на „изкуствено дишане” от държавата – пенсионната система, енергийната политика , административното обслужванеи т.н. и т.н.”

Позовавайки се на официални статистически данни на НСИ и евростат и техния анализ ще се опитаме да докажем, че тези твърдения са необосновани, неверни и заблуждаващи. За съжаление - широко пропагандирани от средствата за масова информация и силно влияещи олигарси върху политиците и политиките в страната.

 

 

1.Обективна роля и последици отвъведения от 1 януари 2008 г. у нас 10 процентов плосък данък в неговия „чист” вид , т.е. с премахване на необлагаемия минимум за ниско доходните групи от населението

 

1.1.Относно ролята на промените вданъчните и общите данъчни и осигурителни ставки за ниско, средно и високо доходните групи от населението

 

Данъкът върху доходите на физическите лица е основна част от общия модел на данъчната политика, размерите и равнището на преките данъчни приходи в общия размер на данъчните приходи.Освен това размерът на данъчното облагане на доходите на физическите лица, заедно с размерите на задължителните по закон лични социални и здравни осигурителни вноски:формира разполагаемите размери на личните доходи; влияе върху реалните им размери; подоходната диференциация, равнището на бедността и населението в риск от бедност; миграционните процеси в странатаи пр.

Официалните мотиви на правителството на тройната коалиция за въвеждането на плоския данък в неговия „ чист вид”, т.е. с премахване на необлагаемия минимум4, се свеждаха (или могат да бъдат сведени) до твърдения за негова пряка и косвено позитивна роля за : притока на преки чуждестранни инвестиции; намаляване на общата данъчна тежест на населението;повишаване на неговата покупателна

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

4. Ще напомним, че в почти всички страни от Централна и Източна Европа от бившия съветски блок, който между 2004 и 2008 г. въведоха плоския данък, единствено в България и Грузия бе премахнат необлагаемия минимум. Освен това, с цел защита на ниско доходните групи от населението, във всички останали страни необлагаемия минимумне само че бе запазен, но и размерите му бяха повишени – например : в Естония -1,5 пъти, в Словакия -2.08 пъти, в Литва – 3.29 пъти, в Украйна – 3.62 пъти и т.н. За съжаление нашите политици не поискаха и не се поучихаот позитивния чужд опит. А твърде често – и от собствените си грешки.

способност; вътрешното потребление;повишено равнище на заетостта и ускорен икономическия растеж.

Тези твърдения нямаха емпирични доказателства нито във развитите, нито в по-изостаналите страни членки на ЕС от бившия съветски блок, които

преди нас бяха въвели плоския данък. Но правителството и неговите съветсици не не се интересуваха от тях. Още повече, че наличните статистически даннии техния политически безпристрастен анализ от наши и чуждестранни икономисти, в т.ч. носители на нобелови награди показваха и предупреждваха, чевъвеждането на плоския данък и премахването на необлагаевмия минимумщеима и може да има лмножество пряки и косвено негативни социални и икономически последици, тъй като :

-намалението на данъка върпху доходите на богатите слоеве от населението означава провишаване на техните разполагаеми доходи, което като правило води до повишенотърсенет и потребление на вносни луксознистоки и услуги в и вън от страната, което, от своя страна, освен всичко оказванегативно относително самостоятелно влияние върху баланса на текущата ни сметка;

-в същото време, плоският данък повишава данъчната тежест за ниско и по-виските етажи на средно доходните групи от населението – за лицата сразполагаеми доходи под прага на бедността и съответно - в риск от бедност и социално изклюване - с което ограничава тяхнотоплатежно способно търсене и потреблението, ориентирано единствено или приоритетно към местни стоки и услуги и действа като негативен относително саостоятелен фактор за икономическия растеж ;

-от трета страна, в условията на задавата се в света и Европаглобална финансова и икономическа криза,плоският данък в неговия „чист” вид засилва своята негативна социлна и икономическа роляроля.

 

По официални даннина БНБ още през 2008 г. в сравнение с 2007 г. преките инвестиции у нас спадат над 5.5 пъти и ; този процес продължав и през следващите години.

В същото време, по официални данни на НСИ :

-бързо намялява и броят на заетите лица, аравнището на безработицатадостига и се задържа на високо равнище –между 12 и 13 %;

-намалява и остава ниско и незадоволително равнището вътрешното

потребление на населението – под влияние не само наикономическата криза, но и на данъчната политика – и оказва негативно влияние върху икономическия растеж;

- задълбочавасе демографската криза;.

- качеството на образованието изостъва от равнището на съвременните

Изисквания;

-нетната емиграция на предимно млади хора продължава и се превръща във все по-голяма и реална заплаха за недостиг на качествена работна сила в много отрасли на икономиката и обществено полезни дейности .

 

Статистическите данни и техния анализ показват, че въвеждането на плоския данък и премахването на необлагаемия минимум за ниско доходните групи от населението – важни характеристика на прилагания данъчен модел в България от 1 януари 2008 г.- има съществен относително самостоятелен принос за тези негативни процеси и явления.

Край на Част XI виж продължение Част XII


 
12345
Данъчните модели у нас и ЕС част XI | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД