Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Данъчните модели у нас и ЕС Част VIII
19 Октомври 2014 г. - 17:11 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]

Данъчните модели у нас и ЕС Част VIII

Относителните дялове на данъчните приходи на централните, местните органи на властта и на социално осигурителните фондове (включително здравно осигурителните) в общата сума на данъчните приходи в ЕС варират в широки граници. Конкретно през последната 2012 г. на интересуващия ни период от време, средният за ЕС относителен дял в общите данъчни приходи на :

- Централните органи на властта в ЕС варират от 21,6 % в Испаниядо 94.3% във Великобритания и 99.0 % % в Малта – най малката страна членка на ЕС, с население от 400 000 души;

- на местните органи за управление – от 0,7 % в Гърция до 34,9 % в Швеция;

- на социално осигурителните фондове - от 1,9 % в Дания до 43,5 % в Словакия;

- на вноските в Европейските институции – от 0.1 % за Люксембург до 0.6 % от БВП на Белгия - при среден относителен дял за ЕС от 0.3 % ; за България 0.2 % , колкото е относителния дял на тези вноски в БВП на силно развити страни катоДания,.

·Сравнението на средната за ЕС административната структура на общите данъчни приходи с тази в България през интересуващия ни период от 2000 г. до 2012 г. показва : (а) значително по-голямата стабилност на тази структура в ЕС като цяло; (б) и в същото време, значителни различия с административната структура и динамиката на административната структура на общите данъчни приходи в България , в т.ч. :

- драстично повишаванеотносителния дял на данъчните приходи в БВП за Централното българско правителство : от 55.5 % през 2000 г. до70.3 % през 2012 г.; т.е. с 14.8 пункта;

- абсолютно по-малко (с -7.2 пункта), но относително в пъти по-голямо намаление на относителния дял на данъчните приходи заобщините ( местните органи за самоуправление) : от 10,2 % през 2000 г. до 3.0 % през 2012 г.;

- равен относителен дял в общите данъчни приходи на вноските за институциите на ЕС на България с този на силно развити страни членки на ЕС като Дания,Германия, Австрия и Швеция.

 

Най-драстичното намаление на относителния дял на данъчните приходи за общините в общите данъчни приходи у нас се наблюдавапрез 2003 г., когато същият се намалява от 11.3 % през 2002 г. до 1.6 % през 2003 г. През следващата 2004 г. той остава същия (1.6 % ) , а през по-следващите няколко години бавно нараства, за да достигне 3.0 % през 2012 г. ( срещу 39.6 % средно за страните членки на ЕС).

През същия период общините се товарят с все повече функции и дейности, за финансирането на които не разполагат със собствени данъчни приходи и финансови средства. Това ги поставя в значително по-голяма финансова зависимост от Централното правителство и принуждава същотода прехвърля все повече финансови средства от Републиканския към местните бюджети. За съжаление, общите размери на тези трансфери и субсидии и тяхното разпределение между различните общини често се влияеот субективни и конюнктурни фактори и съображения на Централното правителство и управляващите политически партии и коалиции, в т.ч. от политическата принадлежност и симпатии към централното правителство и управляващите политически партии и коалиции на областни управители и кметове.Освен това Централното правителствоняма преки и ежедневниконтакти с местното население, не познава добре неговите нужди и предпочитания , коетоводи додопълнителни слабости в разпределението и предназначението надопълнително предоставяните финансови средствата на общините. Всичко товапоражда необходимостта от задължителна и сериозна дискусия по въпроса за оптимизиране на административната структура на общите данъчни приходи и повишаване относителния дял на общините с цел по-ефективното им разходване

Разбира се, към този , както и към останалите въпроси и структури на общите данъчни приходи у нас трябва се подхожда след предварителна подготовка и дискусии, внимателно и най-важното - системно (комплексно, интегрално) ,а не както до сега- субективно, фрагментарно и конюнктурно. Още повече, че тази дискусия касае множество важни нерешени въпроси на равнището и развитието на образованието, здравеопазването, местната инфраструктура и благоустройство; информационното обслужване на населението ; използването наевро фондовете; равнището накадрите и кадровата политика на общините. и т.н.

Добре премерена, обоснована и балансирана административна структура и налагащата се у нас децентрализация на общите данъчни приходи може да се открие в редица силно развити страни членки на ЕС, в т.число в Швеция, Финландия, Италия, Франция , Австрия, Чехия,Латвия и Естония , в които относителният дялна данъчните приходи на местните органи на властта превишават средното им равнище за ЕС и гарантират ефективно разпределение и разходване на предоставените им публични средства, а чрез него – и висока ефективност на разпределението и разходването на общите данъчни приходи в тези страни.

·Специфичен проблем на административната структура на общите данъчни приходи у нас е еднаквото относително тегло в общите данъчни приходи н вноските в европейските страни с това във водещи силно развити страни членки като Дания,Германия, Австрия и Швеция.

Този въпрос още по-ярко се откроява, при сравняване относителния дял на вноските в европейските институции в БВП на България (0.2 % от БВП) и водещите страни членки , в т.число : Австрия (0.2 %), Финландия (0.2 % ); Швеция (0.2 %); Дания (0.2 %); Франция (0.2 %); Германия (0.2 %) и др., в т.ч. ; Люксембург (0.1 % ).

Оказва се, че най-бедната страна в ЕС, България, отделя за институциите на ЕС един и същ относителен дял от своя БВП, какъвто отделят и изроените силно развити страни членки, в който БВП на глава от населението е в пъти по-голям. С оглед на една от основните цели наЕС и програмата до 2020 г. - преодоляване на наблюдаваните сега съществени различия в равнището на икономическото и социално развитие на отделните страни членки - основният въпрос, който сравнението на стойностите на този показател поражда е :

-Не е ли по-обосновано, по-ефективно и по-справедливо преразглежданестойностите на този показател в ЕС и определянето на сравнително по-нисък относителен дял в БВП на вноските на групата от по-слабо или най-слабо развитите страни членки и по-висок относителен дял на въпросните вноски з а групата или групите от по-силно развитите страни членки.?

Като критерии за определяне на неговите стойности и различията в неговите стойности за силно, средно и слабо развитите страни членкиможе да се възприеме размерът и различията в размерите на БВП или БДС на глава от населението в Стандарти на покупателна способност или друг подходящ икономически показател.

Препоръчване на Българскотоправителство и евродепутати, съвместно с правителствата и евродепутатите на останалите слабо развити страни като Румъния например, да подготвят и предизвикат сериозни и ползотворни дискусии по този въпрос в Комисията и Парламента на ЕС. Нещо повече –да предложат в рамките на ЕС да се приложи своеобразен вариант на политиката на Западна към Източна Германия след падането на Берлинската стена и тяхното обединяване в една държава. Обединяване и политика, които направиха Германия още по-силна ипо-конкурентоспособна държава в Европа и света.

 

Различия в икономическа структура на общите данъчни приходиу нас и в ЕС

 

Икономическа структура на общите данъчни приходи (структура поикономически функцииили все едно – по тяхнатаданъчна основа) се свежда до размера и относителния дял наданъчните приходи от прякото данъчно облагане на : (а)консумациятана домакинствата;(б)доходите от труд; и (в) доходите от капитали.

Край на Част VIII виж продължение Част IX


 
12345
Данъчните модели у нас и ЕС Част VIII | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД