Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Повелята за търсене на истината Част II
05 Май 2014 г. - 09:02 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]

Доц. Илия Кожухаров за Истината ...



Повелята за търсене на истината Част II

Карл Ясперс – в една метаморфоза от поет-трубадур до опечален скептик:

„Истина – думата притежава несравнимо вълшебство. Тя сякаш обещава онова, от което се определя всичко за нас. Накърняването на истината, отравя всичко (...).

Истината може да предизвика болка, да нарани. Но тя е в състояние – само чрез истинността си, независимо от своето съдържание – да даде дълбоко удовлетворение, че истина има.

Истината насърчава: осъзная ли я някъде, расте подтикът да я следвам неспирно.

Истината дава опора: тя е нещо неразрушимо (...).

Но какво е истината, тази, която ни привлича властно – не определената тук, а самата истина – това е въпросът.

Истина все пак има – мислим тъй, сякаш това е очевидно. Чуваме и говорим истини за неща, за събития, действителности, които са безспорни за нас. Дори имаме вярата, че истината някак ще се наложи в света.

Но сме изненадани: сигурното присъствие на истината е трудно установимо. Привичните мнения, например, изразяват най-често нуждата от опора: човек явно предпочита нещо установено, за да отърве себе си от следващо мислене (...).

Казаното е по-често неточно и в мнимата си яснота е израз на забулени интереси на съществуването. В общуването между хората се разчита толкова малко на истинното, че е неизбежно да се прибегне до адвокат за налагането на истината. Изискването за истинност се превръща в оръжие и на неистинното” [Карл Ясперс, „Истината”, в „Теории...”, с. 395].

Мартин Хайдегер:

„Когато трябва да питаме за истината, хората търсят отговор на въпроса: докъде сме стигнали днес? Искат да знаят накъде отиват нещата с нас. Търсят целта, която трябва да бъде посочена на човека в неговата история, а и на самата история. Хората искат действителната истина. Значи – все пак – истината!

В призива за действителната истина сигурно вече се знае какво изобщо означава истина. Или пък това се знае само като чувство и най-общо? Но нима самото това приблизително знание и равнодушието спрямо него не е още по-мизерно от простото непознаване на същността на истината?” [Мартин Хайдегер, „За същността на истината”, в „Теории...”, с. 419].

Тук серията от цитирани фрагменти може да бъде спряна. Естествено, от трудовете на включените автори можеха да се извадят други мисли – някой друг сигурно би постъпил именно така. Сега обаче, ако трябва да се влезе в унисон със споменатото от Хайдегер общочовешко желание, би следвало да се даде отговор на въпроса: докъде сме стигнали днес?

Ето една възможност – тя видимо гравитира около вижданията на Юрген Хабермас и представлява следното предложение:

ПОД ИСТИНА ДА СЕ РАЗБИРА ВСЯКА ПРЕТЕНЦИЯ ЗА ВАЛИДНОСТ НА ЕДНО ТВЪРДЕНИЕ, ВЪЗ ОСНОВА НА КОЕТО МОГАТ ДА СЕ ПРЕДЛОЖАТ СБЪДВАЩИ СЕ ПРОГНОЗИ.

Но... тук е важно да се подчертае именно характеристиката „сбъдващи се”, адресирана към прогнозите. Не предполагаемо сбъдващи се, не отложени в неизвестното бъдеще. По своя смисъл подобни „прогнози” могат да бъдат въжделения, желания, вярвания, видения, откровения и всякакъв род подобни копнежи, но не и удостоверимо сбъдващи се прогнози. Откъдето – не и истини. Те МОГАТ да бъдат измервани с някакви процентни вероятности, но преди достигането до стадий на удостоверимо постоянно сбъдване, НЕ МОГАТ да имат статут на истини.

* * *

Подобно отношение към въпроса за истината може да се стори някому твърде строго, твърде круто. И вероятно това е обективно така. В същото време подобна суровост предпазва от сериозни разочарования. И от личните и масови драми, които ги съпътстват.

За честта на истината тук следва да предложа критика на така обявената дефиниция на понятието за истина. Но за това следва да се отдели специално внимание, по време на някой друг семинар. А и преди това би било препоръчително да се привикне с нея и да се изпробва санитарната работа, която тя може да свърши.

 

Автор проф. Илия Кожухаров

 

Други теми от проф. Илия Кожухаров, публикувани на сайта на Софийска камара и в Търговски вестник: Кога умира Държавата?и Заблудата е като Метастаза

 

Доц. Илия Кожухаров е роден на 5-ти декември 1949 година. Завършил е едновременно две гимназии, които са му дали сравнително различни средни образования – математическо и музикално. Впоследствие е завършил композиция в класа на проф. Марин Големинов. По време на следването си е регистрирал в Института за изобретения и рационализации идеята си за "Метод и устройство за подаване на различни едновременно протичащи темпа към отделни оркестрови и хорови групи и солови изпълнители" – идея, свеждаща се до обезпечаване на възможност за съчиняване музика, чиито пластове се разгръщат синхронно в диференцирани темпа. Композиционната система е нарекъл "политемпия", а на апаратурата, която е конструирал за осигуряване на изпълнение за съчинена по такъв начин музика, е дал името "фотополиметроном". (От това име става ясно, че индикацията за различните едновременно протичащи темпа се предава чрез деликатни – и скрити за публиката – светлинни, "фото", сигнали, изпратени до пултовете на всички изпълнители.) С въпросната апаратура Стефан Драгостинов е спечелил някои първи награди на световни конкурси по композиция. От 1974 година е започнал работа като преподавател по музикално-теоретични дисциплини в Музикалната гимназия в Пловдив, а от 1977 година досега работи като преподавател по хармония, полифония, съвременни композиционни системи и методология на науката в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. През периода 1999-2008 е бил неин заместник-ректор. Хабилитационният му труд, за който му е присъдено научното звание "доцент", е на тема "Математически основи на обща теория на музиката".

 


 
Рейтинг

12345
Повелята за търсене на истината Част II | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД