Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: За естествената еволюция на капитализма
11 Март 2014 г. - 12:45 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]
Асен Чорбаджиев взе участие с доклад в кръгла маса "Новата икономика", организирана от Софийска камара на 18.02.2014 г, с подкрепата на Корпоративна търговска банка ...

За естествената еволюция на капитализма

Aвтор Асен Чорбаджиев

Със започването на "Голямата криза" от 2008 се възобнови с пълна сила дебатa за това дали и колко икономиката ръководено от пазара е устойчива, ефективена и справедлива. Дискусиите и дебатите подновиха с нова сила идеи за социално инженерство, за капиталов контрол, икономически национализъм и преразпределение на доходи и капитали. Всичките такива идеи са насочени към ефективното развитие на пазарните отношение, често контра продуктивни и най-вече водещи до изоставане на динамиката. Резултатътот всякакви отклонения от идеите на свободната пазарна икономика се очаква да доведат до различни последици - от забавяне на икономическия ръстеж до превръщането в гета на цели общества и държави, приложили в пълна степен формите на социално инженерство и икономически национализъм.

На 12 януари 1781г. Маркиз дьо Лафайет е посрещнат с почести от Луи XVI във Версай като победител в Американската революция. По това време френският крал е най-могъщия държавник в света,но не само защото е спечелил войната в Америка.Франция е най-централизираната икономически държави в света, а данъчната система е всеобхватна. Понятие като свободен пазар не съществува, а страната е разделена на 28 провинции с митнически бариери между тях. Бюджетните разходи растат. 10 години по-късно Луи XVI е обезглавен в резултат на революцията от 1789, икономиката е декапитализирана и върлува финансова криза.Скоростта и последиците с които се развиват такъв тип финансовите кризи са различни и зависят отпредхождащите ги условия. Когато финансовите кризи се случват в отворени и капитализирани икономики, социалният ефект е управляваем и те бързо се връщат към растеж след период на реформи. Но в държави с предхождаща декапитализация и свръхрегулация даже и леки на вид кризи водят до колапс на ситемата, социални кризи и даже революции.

Основен мотив за политиките на силна централизация и регулация е желанието в различна степен за социално изравняване и бърз всеобщ икономически растеж. Този цел е винаги силно доктринирана. След тоталния провал на плановата икономика, за ограничаването на свободния пазар се измислят различни версии на капитализма. Така след избухването на световната финансова криза през 2008 г. капитализмът laissez-faire, който утвърждава абсолютната свобода на индивидa, бе обявен за изчерпваща се система и за основна заплаха за свободното общество. Саркози отиде и по-далеч: на Световния икономически форум в Давос направо поиска да бъде сформирано световно правителство, което да налага приетите решения от международните организации на всички страни. Ключовата дума в речта на Саркози беше „регулации”, предимно на финансовия сектор. Това катализира бързата експанзия на държавата във всички сфери на живота и възроди познатите идеи за централно планиране.

Но предлаганите обществено приемливи политики, които рано или късно логически водят до все по-голямо ограничаване на човешкия избор и всеобхватна обществена (не само икономическа) криза. Резултатите са силна декапитализация, забавяне на икономическия растеж и в крайна сметка до финансова криза. Основната причина за провалa на подобни политики е търсенето на икономически растеж чрез социално инженерство, слагайки прегради преднай-ефективната политика на пазара. Но скоростта на развитие и подем на едно общество винаги е зависилa от бързината на иновациите и въвеждането на нови технолигии, а не на ефективността на администрацията. А трaйността на растежа е продукт на технологичния напредък, който е силно капиталоемък. В следващите редове ще бъде обоснована тезата за неефективността на регулаторните политики по доходите, развитието чрез икономически национализъм, в частност държавно капиталообразуване. Накрая ще бъдат разгледани резултатите от масираните държавни екологични регулации в развитието на силно технологичен отрасъл като енергетиката.

1.Подоходно облагане

Основната политическа мотивировка за ограничаването на свободния пазар е темата за социалното неравенство. Както статистиката ясно показва дисбаланса на доходите между горните 5% и най-ниската по доход 1/5 от американското общество се увеличава с ясен тренд (фиг 1) през последните повече от 35 години. Основното обяснение за този процес в момента администрацията на Обама търси в намалените данъци на най-богатите по времето на Рейгън и Буш старши и младши. Но поглеждайки внимателно данните се забелязва, че намалените данъци имат слабо влияние на разликите в минимален размер.  Данъчните намаления в САЩ започват през 1977 със смъкването на данъчната ставка на резидентите с най-нисък доход от 14% до 0%. Но това не спира тренда на намаляването на делът на най-нискодоходната петина от обществото в доходната част от 4.2 % до 3.6%. Но при високите доходи намаляването на данъците сработва в очакваната насока до края на 80-те, където се забелязва ясна корелация между теглото в общите доходи и данъчната тежест. Но внезапно в първата половина на 90-те разликата между бедни и богати рязко скача. Това се случва въпреки увеличението на данъците за най-богатите от администрацията на Клинтън. Относителната тежест на доходите на най-бедната част от американското общество продължава да спада даже и след фактическото въвеждане на отрицателно дънъчно облагане с ваучери на сума превишаваща платените данъци.

Това развитие доказва очевидната липса на пълна връзка между социалното неравенство и диференцираното данъчно облагане. Вероятно обяснение е в наличието на силен фактор превъзмогващ класическите данъчни механизми. За негово най-правдоподобно обяснение би послужил модел предложен от Елиот Монтрол през 1987 в Бюлетина на Американското математическо общество [1]. В него доходите и социалното и икономическо развитие се описват с физически зависимости от термодинамиката. Следвайки стандартни вероятностни изчисления за ентропията случайността на плащания между резиденти, Монрол потвърждава няколко предходни предположения, че разпределението на доходите е инвариантно спрямо инфлацията логнормално разпределение - логаритмична функция на нормално независимо разпределени величини.

Проблемът възниква, когато се оказва, че най-горните 1% не са лог-нормално разпределени, а чрез Парето разпределение. Това е степенна функция, която се характеризира със стръмен параметричен наклон. Първоначалното водещо обяснение е, че докато останалите доходи са предимно свързани с трудови възнаграждения, то в най-горната част на скалата водещ е процесът на капиталобразуване и инвестиционна доходност. Но данните от фиг.3 не потвърждават това предположение. Както ясно се вижда в периода 1993-95, моментът на най-силен процес на разслоение, няма особено висока капиталова възвращаемост от финансови и недвижими активи, за разлика на периода в края на същото десетилетие. Както се вижда от графиката (Фиг. 3) липсва каквата и да е корелация между възвращаемост от финансови активи и делът на горните 5% от обществото.

Много по-достоверно обяснение може да бъде намерено в книгата на Ерик Бриньолфсон и Андрю МакАфии ([2]). В нея се защитава тезата за бързия технологичен прогрес, който изживяваме. С настъпващата роботизация идва времето на свръх високата производителност. Такава икономика е идеална за високо квалифицираните, които ще печелят рекордни за историята възнаграждения. Обратно, за хората с ниска квалификация, настъпва времето на силна стагнация на доходите. Именно това се случва в момента. Неговото начало е някъде през 80-те години на 20 век, когато компютрите излизат от научните лаборатории и стават част от ежедневния бизнес.Изчислителната мощ започва да расте, развиват се комункациите от всякакъв тип. Започва глобализацията. Първоначално плахо – изнасяне на ниско технологични производства от САЩ в Мексико. След това следват и други, даже в автомобилостроенето. Окончателно затвърдено с влизането в сила на НАФТА от 1 януари 1994 г.

Интересно следствие от анализа на социалната динамикана доходите в резултат на технологичния напредък е голямата мобилност в социалните групи. Технологичните нововъведенияи иновацииса виза за свръх бързо забогатяване. Период от едно десетилетие е достатъчен за изгражадане на многомилярдни корпорации от нищото («Гугъл», «Фейсбук», «Оракъл»), а техните основатели от представители на средната класа до мултимилионери и даже милиардери. Интересна обаче е динамикатапри най-ниско платените слоеве в обществото. Според бюрото на САЩ за статистика, въпрекисилно увеличеното ниво на бедност в резултат на Голямата криза, трайната бедност се е увеличила от 3% на 3.5% [3].

2. Икономически национализми и капиталово натрупване

 

Резултат от търсенето на социално равенство съчетано с липсата на разбиране за механизма на икономическия растеж и социалното разделение може да бъде само и единствено декапитализация на икономиката. Все по-силната зависимост на данъчните системи от хората с висок доход е забелязано от британския финансов министър Джорж Озборн в тазгодишното си изказване непосредствено след нова година. В него той отбелязва, че съществува опасност от това да бъде убита златоносната кокошка. За това как би изглеждала една такава система, силно зависима от външни капитали може да се види ясно с последната криза в т.н. възникващи пазари. Борсовите и валутни пазари на държави като Турция,Индия, Бразилия рухнаха само в резултат на затягането, а не спирането, на монетарните стимули в САЩ. А само години преди това, за периода от 2009 до 2013 тези държави успяват да привлекат чуждестранни инвестиции в размер на 2 трилиона долара по оценка на банката за международни разплащания (BIS).

Характерна особеност на всичките страни, които изпитват валутни проблеми е липсата на достатъчна собствена капиталова база. При внимателно вглеждане в групата от пострадали държави ще се забележат рецедивни практики на отнемане на богатство, високи данъци, нереформирани икономики с висок дял държавни капитали, често защитавани с протекционистични защити и икономически национализми, като например забраната на Индонезия на износ на никел през 2013 г.И това не се ограничава само до печално известни държави като Венецуела или Аржентина, а е характерно и за държави като Бразилия. Там, например, след дълги години бурен растеж, местната икономика остава декапитарлизирана, а бягството на капитали довежда до 20% обезценка на местната валута, 3.7%недостиг по текущата сметка, 3.5% спад на БНП и $65 млрд. бюджетен дефицит и масов социален метеж миналото лято.

Основните причини за регулярното изпадане на Бразилия в капиталови кризи са ужасяващата данъчна тежест, държавната собственост и свръх регулациите.Така според класацията на Прайс Уотър Хаус за дънъчна свобода – общата данъчна тежест в Бразилия е равна на 68.3%, а общата данъчна тежест в Бразилия е равна на 68.3%, а общото време необходимо за административно оправяне на данъчните задължения е равна на колосалните 2600 часа на година. Поради това държавата се намира на незавидното 159 място в света по данъчна свобода. Но държавната намеса не се ограничава само до силния данъчен контрол. Фактически цялата добивна на суровини индустрия е под пряко държавно управление. А Бразилия си остава основно суровинодобивна икономика. Всичко това съчетано с фиксирани цени, протекционизъм и манипулирани валутни курсове може да доведе до световен прецедент – фалит на държавна петролна и газова компания по време на пик на цените на петрола.

Цялата история с държавната „Петробас“ започва през 2010, в началото на финансовия бум в развиващите се икономики. За нуждите за огромни инвестиции компанията е капитализирана успешно със 70 млрд. доларадостигайки до обща капитализация от $196.21 млрд. С набраният капитал започва масивна кампания по инвестиции. Средата в началото е комфортна поради силните протекционистични защити за инвестиции в добивната индустрия. Но много скоро „Петробас“ става средство за социална политика. Следват масови ненужни назначения за борба с безработицата и замразяване цените на горивата. По този начин с настъпването на кризата цените, по които компанията продава на вътрешния пазар са по-ниски от тяхната себестойност. Така с настъпването на финансовата криза компанията се оказва сдългове към 30 юни 2013 в размер на $112.4 млрд, със 17% повече от предходната година, а общата пазарна капитализация е спаднала до малко над $100 млрд. Но това не е всичко – общата вероятност за фалит според „Макроаксис“ е достигнала до 32.4% (при 0.89% за „Ексон“) за компанията майка и цели 85.6% за дъщерното поделение в Аржентина.

Следва продължение. Виж Част II


 
12345
За естествената еволюция на капитализма | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД