Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Клинична смърт
11 Март 2014 г. - 12:17 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]
Николай Ников за бизнеса ЧСИ у нас ...

Клинична смърт

Николай Ников за бизнеса у нас. Практиката на частните съдебни изпълнители е фатална за Бизнеса в България, който е в клинична смърт. Можем да го спасим! Бизнесът в България, ядрото на нашата икономика, е почти мъртъв. Тази диагноза може да я даде дори и малко дете. По-лошото е, че е логиката показва, че бизнесът се убива умишлено с помощта на незаинтересованото общество и управляващи. Вече дори не искат и органите да продадат на изпадналияв клинична смърт бизнес. Оставен е просто да загине и от време на време допълнително го тровят, за да стане по-бързо. А той може да бъде спасен и съживен. На първо място трябва да се промени логиката и начините на събиране на вземания, които в момента ликвидират бизнеса.

Аз, заедно с други икономисти, редовно обсъждаме в Софийската Търговско- Промишлена Камара решения за подобряване на икономическия климат в България. Търсим решения на важни въпроси като това как да затворим пропастта между това, от което бизнесът се нуждае и това което образованието дава на нашите кадри, как да осигурим диалог между бизнеса и правителството и т.н. Оказва се обаче, че ние търсим решение на проблеми за някой, който е почти загинал и вместо лечение той получава отрова след отрова. Този някой е Малкият и Среден Бизнес в България или накратко Бизнесът. Ужасно е да осъзнаеш, че усилията, дискусиите, разработените трудове могат да се окажат ненужни, защото в скоро време може да няма бизнес.

Под бизнес имам предвид Малкия и Среден Бизнес, а не едрият капитал, защото това на практика е двигателят на икономиката и облика на държавата. Създаване, закриляне на Малкия и Среден Бизнес би следвало да бъде основен приоритет за всички. Погрешно обществото смята, та дори и управляващите приемат тази подкрепа като някакво задължение та дори и социална отговорност, а на практика това е абсолютна необходимост. Нека Ви напомня защо това е така.

Малките и средни предприятия дават над 80% от работните места в България. Парите са в масата от хора, а не в малките кръгове, каквито и да са те. По-лесно е да съберете по един лев от 50 000 човека, за да съберете 50 000 лева, отколкото да вземете по 25 000 лева от двама души. Всички теории за управление на риска в бизнеса са базирани на диверсификация, разделяне и разпределяне. Застрахователният бизнес е типичен пример за това, че премиите, събрани от стотици хора служат, за да покрият загубите на единици. Старо бизнес правило гласи, че ако един клиент носи повече от 10% от прихода във вашия бизнес, вие ставате опасно зависим от него.

Развитието на една държава се оценява от нивото на средната класа. Има много държави, в които масите тънат в мизерия, а богати са  много малки общества. Това е проблем за всички, дори и за богатите, защото им се налага да живеят в изолация, бизнесите им са основно експортно ориентирани и изнасят продукция без кой знае каква добавена стойност. Дори в повечето случаи тези малки на брой и богати фирми изнасят просто суровини. Това е така, защото в бедните общества вътрешното потребление е слабо и няма стимул  за създаване на продукти за местния пазар. Дори наличието на външни пазари не е достатъчен мотиватор за създаване на продукти с висока добавена стойност.

Успешните компании реализират добре своите продукти с висока добавена стойност, когато се наложат първо на вътрешните пазари, след което започват да търсят възможности навън. Освен това, в бедни общества обикновено липсва добро ниво на образование и съответно качествени кадри, а това не позволява създаването на печеливши бизнеси, произвеждащи продукти с висока добавена стойност. Всичко това води до свиване на дейността на бизнесите на малките и богати общества. Не се наблюдава дори и натиск, породен от конкуренция, нови агресивни играчи, потенциал и променяща се пазарна среда. Богатите стават по-богати, когато имат пазари, оперират в общества със силна средна класа и колкото се може по-голямо потребление. Силен малък и среден бизнес означава силна средна класа, което създава потребление и инвестиционна активност. Точно това води до национален просперитет.

Нека Ви изложа някои основни данни за Българската икономика, които ме карат да сложа тази тежка диагноза. БВП-70 млрд. лева, банкови активи- 56 млрд., средна заплата – 750 лева, трудов ресурс- над 50% в чужбина, като половината от този в България е силно увреден (безработен, демотивиран, апатичен и обезсърчен), междуфирмена задлъжнялост- между 160 и 180 млрд. лева. Това означава, че няма вътрешно потребление, бизнесът няма достъп до финансиране, работещите бягат и голям брой фирми са неспособни да обслужват своите задължения. Не случайно доклад на Световната банка определя правенето на бизнес в България като авантюра.„От 1 млн. фирми са останали около 300 хиляди. Като се има предвид, че много предприемачи имат повече от 1 фирма, то излиза, че у нас предприемачите не са повече от 100 хиляди. От доклад на Световната банка става ясно, че у нас е налице враждебна бизнес среда. Световната банка поставя България в своята класация на 65-о място”.

В същото време, някои посочват следните данни:За близо 7 г. 160 ЧСИ са спечелили около 500 милиона лева от трагедията наизпаднали в парично затруднение хора! При тях са заведени от банки и други, над 1 милион изпълнителни дела, за над 17 милиарда лева искове”. Защо се прави това? Това означава, че на почти загиналият му гасят тока, отоплението и махат всичко, което е поддържало неговия „живот”. Това е българският бизнес, гражданин и потребител. Разбира се, тези данни може и да не са верни, както и не отчитат факта, че частните съдебни изпълнители не взимат всички пари от събирането на тези вземания, защото голяма част отиват в държавата. Въпреки всичко, разходите за събиране на тези вземания се трупат на длъжника и това доубива полумъртвия. Посредникът, този който събира вземанията, в случая частните съдебни изпълнители, би следвало, в тази ситуация да взимат част от сконтираното лошо вземане.

Защо практиката на тези посредници за събиране на вземания е убийствена? Не е нормално субектът, който не е част от търговските взаимоотношения на длъжника и кредитора, да задържа толкова голяма сума. По-добре тези пари да бъдат опростени на принципа на пропорционално разпределение. Кредиторът, както и длъжникът, обикновено имат ‘право ‘ на тези пари, защото са активни участници в динамиката на икономиката. Например, ако длъжникът е фирма, то тази фирма дава работа на хора, плаща данъци, използва стоки и услуги. Същото е и за кредитора, ако това е банка, тези пари са на вложители или други финансови институции. Не обвинявам в никакъв случай частните съдебни изпълнители, защото тяхната роля е правово регламентирана по този начин, но не е подходяща практика в условията на бизнеса в България. Ако тези пари бяха внедрени в икономиката, вместо в посредника за събиране на вземанията, а именно частните съдебни изпълнители и държавата, може би щяха до голяма степен да решат въпроса с междуфирмената задлъжнялост.

Какво представлява междуфирмената задлъжнялост? Следният пример, под формата на шега, илюстрира как един германец решава проблема с междуфирмената задлъжнялост в малко американско градче: „Влиза един германец в средно американски хотел. Иска да огледа стаите. Собственикът му казва, че може срещу депозит от 100 долара. Германецът оставя 100-те долара на тезгяха и се качва да огледа стаите. Собственикът на хотела взима парите и отива при месаря да си плати борча. Месарят пък отива при кръчмаря, за да му се издължи. Кръчмарят бърза да се разплати с една проститутка от предната вечер. Тя взима 100-те долара и тича в хотела да си плати стаята, която е ползвала на кредит. Тогава германецът слиза и казва, че не харесва стаите и взима своя депозит. Така градчето заживява мирно, без дългове."

Ако тези 500 млн. лева са точно тези 100 долара за българската икономика или значителна част от тях, не е ли убийствено да се позволява това брутално събиране на вземания? Кое е по-важно от това да спасим българския бизнес? Това далеч не са държавната хазна и частните съдебни изпълнители. Трябва спешна промяна на цялостната практика в това отношение. Няма проблем съдебните изпълнители да процедират по начин, който действат в момента, но само ако докажат, че длъжникът е недобросъвестен. С други думи тези действия следва да са само срещу тези, които имат възможност да плащат, но не го правят и по един или друг начин са измамили своя кредитор. Тези бизнеси, които са изпаднали в неплатежоспособност поради външни от тях обстоятелства като политически, икономически и финансови кризи следва да бъдат освободени от своите задължения. Достатъчно е да докажат, че са активни субекти на нашата икономика и парите, които са им опростени ще отидат за поддържане на техните бизнеси. Може да са създаде модел за солидарно поемане на загубите от всички кредитори като това се регламентира от национален фонд за управление на тези загуби. Това означава, че ако на дадена фирма се опрости определено задължение, същата фирма ще трябва да отпише вземане от свой длъжник в затруднено положение в определена пропорция.

В заключение, българският бизнес е на смъртно легло и ако не се промени практиката на частните съдебни изпълнили той ще спре да съществува.В случай, че няма спешна реакция не ми остава нищо друго освен да повторя думите на Апостола на свободата, Левски: „Боже, избави България!”.

Автор Николай Ников


 
Рейтинг

12345
Клинична смърт | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД