Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Бюджетна и дългова политика Част III
11 Декември 2013 г. - 09:58 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]

Статия на проф. Иван Ангелов. Пол Кругман за бюджетния дефицит в България...



Бюджетна и дългова политика в ЕС и в България Част III

 

Статия на проф. Иван Ангелов. Пол Кругман за бюджетния дефицит в България.

 

 

Страните с най-висок дефицит

 

Подобен анализ може да се направи и за десетте страни с най-висок дефицит (виж таблица 2.).

 

Таблица 2. Десетте страни в ЕС с най-висок бюджетен дефицит

Страни

Бюджетен дефиц. 2012 г.

Бюджетен дефиц. 2013 г.

Държ. дълг 2012 г.

Държ.дълг.

2013 г.

Испания

-10,6

-6,8

86,0

94,8

Гърция

-9,0

-13,5

156,9

176,2

Ирландия

-8,2

-7,4

117,4

124,4

Кипър

-6,4

-8,3

116,0

124,4

Португалия

-6,4

-5,9

127,8

126,7

Великобритания

-6,1

-6,4

68,7

94,3

Хърватия

-5,0

-5,4

55,5

59,6

Франция

-4,8

-4,1

90,2

93,5

Словакия

-4,5

-3,0

52,4

54,3

Чехия

-4,4

2,9

46,2

49,0

Източник: Същият

Пояснения: Същите

 

Тук също се налагат важни изводи:

Първо. В повечето страни от тази група се очаква по-малък бюджетен дефицит за 2013 г. Това е нормално, понеже са поддържали много високи дефицити от години, а някои от тях – от десетилетия,. Сега се налагат спешни ограничителни мерки, поради натрупаните трудни, а в някои страни – невъзможни за обслужване държавни дългове. Друг изход няма.

Второ. Това личи от данните в последните две колони на таблица 2. Въпреки бюджетните ограничения в почти всички страни от тази група, държавният дълг расте през 2013 г. само с едно дребно изключение. Лихвените разходи по обслужване на дълга през 2013 г. ще бъдат: в Италия – 5,4% от БВП, Ирландия – 4,6%, Португалия – 4,3%, Унгария – 4,2%, Гърция 4,1% и т.н. Както вече споменах, в България са 0,8%.

Трето. В някои от страните (Гърция, Ирландия, Кипър, Португалия) повишението на дълга е тревожно голямо, а гръцкият дълг не подлежи на обслужване без масирано външно финансиране. В някои страни (Испания, Великобритания, Франция) задлъжнялостта е над 90% от БВП, което също поражда напрежение при обслужването. Тези страни трябва да прилагат ограничителна политика, която пък потиска растежа, затруднява и отлага излизането от високата задлъжнялост. Това личи от посочените по-горе високи лихвени разходи, които отклоняват ресурси от производително инвестиране за други важни цели. Горните страни не могат да разчитат и главно на износа, защото няма кой да поеме негативите на отрицателните търговски баланси.

Четвърто. На фона на тези страни положението у нас по бюджетния дефицит и особено по държавния дълг, е далеч по-добро. Това създава по-голяма зона за бюджетно маневриране и допускане на постепенно повишение на дълга до към 28-30% през следващите няколко кризисни години. След време, с възобновяването на растежа от 4-6%, при нужда може да се прилага политика на бюджетен излишък. Това обаче едва ли ще се наложи. Не случайно Маастрихтските критерии допускат държавен дълг до 60% от БВП.

България не се нуждае от увеличение на публичния си дълг до 60% от БВП през следващите няколко години. Това би означавало допълнителен дълг от 33-35 млрд. лева, какъвто нашата икономика не може да усвои, нито пък й е нужен. Несериозно е да се твърди, че няколкото милиарда допълнителен дълг през следващите 3-4 години ще са „тежко бреме за идните поколения”. В условията на работеща икономика те ще бъдат издължени далеч преди да се появят оплакваните от сега бъдещи поколения.

Изводът от този анализ е очевиден: дълговата позиция на ЕС е тежка, а на някои страни членки – много тежка. България е едно от малкото изключения. Наличието на голяма зона за бюджетно маневриране позволява безпроблемно повишение на държавния дълг до 28-30% от БВП през следващите няколко кризисни години за смекчаване страданията на два милиона българи, живеещи в оскотяваща бедност

 

Автор проф. Иван Ангелов, член кор. на БАН, 8 декември 2013 г.


 
Рейтинг

12345
Бюджетна и дългова политика Част III | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД