Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Бюджетна и дългова политика Част II
11 Декември 2013 г. - 09:57 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]
Статия на проф. Иван Ангелов. Пол Кругман за бюджетния дефицит в България...

Бюджетна и дългова политика в ЕС и в България Част II

 

Статия на проф. Иван Ангелов. Пол Кругман за бюджетния дефицит в България.

 

 

Страните с най-нисък дефицит

 

Заслужава да се анализира положението в 10-те страни членки на ЕС с най-нисък бюджетен дефицит и свързания с това държавен дълг (виж таблица 1.).

 

Таблица 1. Десетте страни в ЕС с най-нисък бюджетен дефицит

Страни

Бюджетен дефиц. 2012 г.

Бюджетен дефиц. 2013 г.

Държ. дълг 2012 г.

Държ. дълг 2013 г.

Германия

0,1

0,0

81,0

79,6

Естония

-0,2

-0,4

9,8

10,0

Швеция

-0,2

-0,9

38,2

41,3

Люксембург

-0,6

-0,9

21,7

24,5

България

-0,8

-2,0

18,5

19,4

Латвия

-1,3

-1,4

40,6

42,5

Финландия

-1,8

-2,2

53,6

58,4

Унгария

-2,0

-2,9

79,8

80,7

Австрия

-2,5

-2,5

74,0

74,8

Италия

-3,0

-3,0

127,0

133,0

Източник:European Commission, European Economic Forecast, Autumn 2013, pp. 132 and 152.

Пояснения: Всички данни са в процент към БВП. Данните за 2012 г. са фактически, а за 2013 г. – прогнозни. Подреждането по бюджетен дефицит е по данните за 2012 г.

 

Какви изводи могат да се направят от таблица 1.?

Първо. В повечето страни (в 7 от 10) се очаква по-висок дефицит за 2013 г., въпреки усилията за неговото ограничаване. Правителствата обаче не могат да си затварят очите пред суровите реалности и са принудени да прибегват до по-големи дефицити през тези кризисни години. Това потвърждава казаното от Кейнс преди 80 години, че по време на криза умереният бюджетен дефицит е не само допустим, но и необходим. То доказва и правотата на нобелистите Стиглиц и Кругман, които предупредиха, че сремежът към балансиран бюджет по време на криза е икономическо самоубийство.

Второ. Нараства и държавният дълг (в 9 от 10-те страни). Неговото изменение зависи от състоянието на бюджетния баланс – положителен или отрицателен и от евентуални плащания по дълга през съответните години. Дори в Германия, чийто бюджетен дефицит намалява чувствително от 2010 г., дългът расте до 2012 г. и се очаква леко намаление едва през 2013 г. През следващите 10 години Германия, Унгария, Австрия и особено Италия, едва ли ще сведат публичния си дълг до 60%. Ако се замислим над цената на това намаление, ще възникнат много въпросителни относно социално-икономическата му целесъобразност, особено по време на рецесия или стагнация.

Най-ефикасният път за чувствително намаление на задлъжнялостта е стабилният висок растеж от поне 3-4% за високо развитите страни и 5-6% за средно-развитите, а също и повишение на конкурентоспособността на икономиката. Това обаче се постига много трудно и изисква много време. Тук няма лесни и бързи решения. Не е възможно горните страни да разчитат и главно на износа, защото няма кой да поеме негативите на отрицателните търговски баланси в другите европейски страни. Техният потенциал в това отношение вече е изчерпан, защото са натрупали големи външни дългове.

Трето. Ако се отмени самоналоженият по инициатива на Дянков ограничител от 2% за допустимия бюджетен дефицит и през следващите няколко години се придържаме плътно до 3%, пак ще сме между страните с нисък дефицит. През 2012 г. над 3% е дефицитът в 17 страни членки, над 4% в 12 и над 5% в 6 страни. Натрупаният по предложения начин дълг може да достигне безопасните 28-30% от БВП, което не създава проблеми по обслужването му. През 2013 г. лихвените плащания по обслужване на нашия дълг са 0,8% от БВП, при средно 2,9% в ЕС. Преобладаващата част от този дълг следва да се използва за високоефективни инвестиции по решаване на най-важни национални проблеми – висок растеж, заетост, доходи и конкурентоспособност.

Четвърто. България е между страните с най-нисък бюджетен дефицит и

с рекордно ниска публична задлъжнялост, които съжителстват с масова бедност и остра социална поляризация, заредена с опасност от социални и политически експлозии през близките години. През следващите години у нас се очертава стагнация или минимален растеж, при най-голяма бедност в ЕС. За предотвратяване на възможните социални взривове в близко бъдеще нямаме друг изход, освен спешно, макар и скромно, повишение на потисканите дълго време доходи на най-бедните 2 милиона души. Това е възможно само чрез инструментите на преразпределителната политика. И преди всичко чрез радикална данъчна реформа, съчетана с подходяща бюджетна и дългова политика – придържане към 3% дефицит и постепенно, управлявано повишение на публичната задлъжнялост до към 28-30% от БВП. Дори и тогава ще бъдем с ниска задлъжнялост – на трето място след Естония и Люксембург. По този начин ще се облекчи, макар и леко, мизерията на 2 милиона души, като се запази финансовата, социалната и политическата ни стабилност.

Това е цената на солидарността за запазване на социалния мир в сегашното тежко време, която си струва да бъде платена. Това е и цената на 24-годишната погрешна политика на всички български правителства за съзнателно потискане на заплатите и пенсиите и реверанси пред капитала. За трайно и съществено подобрение е нужен стабилен висок растеж и висока конкурентоспособност, но това изисква 10-15 и повече години, а също и балансирана политика към труда и капитала. Живеещите в оскотяваща бедност два милиона души обаче не могат да чакат толкова дълго.

Ако това не бъде извършено България е изправена пред разрушителни икономически, социални и политически сътресения с непредвидими последствия. Единственото, което може да се предвиди е, че те ще ни струват много повече от предлаганото от мен увеличение на държавния дълг с няколко милиарда лева през следващите години. Не ми се иска да говоря за неподдаващите се на парично измерение разрушителни последствия!Следва продължение…http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=8308&mode=thread&order=0&thold=0

 


 
12345
Бюджетна и дългова политика Част II | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД