Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Преход ли, какво е това?
21 Ноември 2013 г. - 13:38 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]
Мнение на Пламен Лзаров за прехода у нас ...

Преход ли, какво е това ?

 

Пламен Лазаров за прехода. В България сега се проявяват ярките симптоми и личности на абсурдния от гледна точка на световния опит преход от социализъм към нещо, което никой в света не смее да нарече капитализъм, защото докато ние се борихме 24 години да построим развития капитализъм, светът се променяше към нещо, което всее толкова аморфно и неопределено, че дори учени и политици много се боят да назоват. ( Бел.на редак. У нас все още мнозина бъкта демокрация с капитализъм Що е демокрация?  http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=8224 ). Ясно е само, че в маята му има по много от хартиените пари и някакъв вид глобализация. В това време ние се доверявахме на едни или други лидери, чуждестранни “експерти”, емисари и български «политикономисти», които докато ни прибираха парите ни ожалваха колко сме зле и колко по-зле ще ставаме. Все по-често от «корифеите» се чуваше колко сме глупави, мързеливи и крадливи. Още в първите години на прехода икономисти започнаха да се развиват идеята, че при по-висок курс на лева, по-лесно ще изплащаме външния си дълг. За всеки що годе грамотен макроикономист е ясно, че при такъв курс всичко, което се плаща с левове е по-скъпо, а това, което се купува с чуждестранна валута е по евтино. Е, постигнаха го! Но резултатът би трябвало да е ясен за всеки, който в 4-ти клас, в часа по аритметикане е пропуснал урока за простото тройно правило.

Щом това стана факт, българските производители започнаха да плащат най-скъпия ток, най-скъпите материали и т.н.. Всички тези разходи обаче се плащат в левове и това са същите тези левове, които още към момента на влизане на валутния борд бяха с около 30% надценени спрямо еврото. Сега всички български производители, които се опитват да продават в Европа, защото в България пазарът е малък констатират, че стоките им са непродаваеми, защото са неконкурентни, а и за тяхното производство са харчени скъпи левове.

И в този контекст разни вносни «корифеи» си позволяват да се произнясат неподготвени, а именно че произвеждаме неефективно, че ни е ниска производителността на труда и енергоемка икономиката. Но когато един домат в Рим струва по-малко от един домат в София само един недобросъвестен човек може да не си дава сметка, че на нас се гледа през изкривено икономическо огледало. Затова българските политици, техните чуждестранни съветници и западни емисари, които си позволяват да ни оценяват и съветват, първо да си припомнят простото тройно правило. Защото пред кривото огледало може те да са се окажат некомпетентните, които си позволяват срещу много добро заплащане щедро да раздават съвети и оценки, които не водят до никъде и не служат за нищо.

Съвременното западно общество, което по инерция от времената на социализма наричаме капиталистическо не съществува като такова, което е описано в трудовете на известни в миналото икономисти.Преди 24 години, когато западните специални служби ни втълпяваха, че обществото ни трябва да се деидеологизира, много добре са знаели, че обществото не се управлява от парите, а от митовете. Искали са да изпразним главите си от "разни социалистически идеи" за да има място за новата капиталистически идеология.

Първата капиталистическа чалга /не без участието на тогавашните ни управници/, която ни беше успешно набита в главите премина под мотото „парите са всичко” и че с тях можеш да си купиш и красота, и вечна младост, и щастие, и власт. Но истината се оказа малко по-различна. Ако си достатъчно богат, единственото, което можеш да си купиш е правото да станеш по-богат. По отношение на красотата, ще трябва да се задоволим със силикон, пластична хирургия и скъпа козметика. А колкото до вечната младост имаме опцията да ни замразят и ако успеят, да ни размразят след 200 години. За щастието можем само до си правим изводи от нашумелите български тв-сериали.
И все пак, къде е измамата?! Истината е, че властта не идва с парите. И при социализма, както и при капитализма, властта се генерира от умението на политиците да създават и експлоатират митове (идеи, в които хората вярват). А дали хората вярват в магическата сила на парите или в непогрешимостта на партията и нейните лидери няма значение - резултатът е един и същ.

Тържествуващите през последните десетилетия либерални идеи след кризата от 2007 година насам бяха подложени на сериозна ерозия. Все по-ясно става, че цените вече не се определят от търсене и предлагане, а от силните на пазара, които вече не са пазарните монополисти, а търговци свързани с банкове и медийни агенции, търговски вериги, носители на авторски права и други агенти. Що се отнася до самите участници на пазара, също се открояват някои странности. Прави впечатление отсъствието на производителите от пазара и заместването им от търговски марки, което обезсмисля цели клонове от либералните икономически теории, като преливането на капитали към производства с по-висока норма на печалбата, отпада и конкуренцията между производителите по качеството.

По този начин, развитието на рекламата и бранд-мениджмънта задраска производителите от списъка на пазарно регулираните субекти.
В класическия капитализъм, богатството се олицетворява преди всичко от работещият капитал (индустриален, търговски, банков и обработваема земя). Златото, диамантите и някои други стоки, които не губят полезноста си с времето, са съкровище, а парите не са нищо повече от разменно средство. Цикличните кризи играят решаваща роля за баланса между работещият капитал и неговото номинално (парично) изражение.

С развитието на банковия капитал, глобализацията, електронните пари, капиталовите пазари парите придобиват все по условен характер и вече трудно могат да изпълняват дори ролята си на разменно средство. Очевидно е, че така наречената капиталистическа икономика се намира в много дълбока икономическа криза, която подменя с някакви ментета нейните либерални и пазарни принципи. Ясно е също, че това, което ни очаква на края на нашия продължителен преход не е социализъм, но не е и капитализъм. ( Бел. на редак. По пътя ни водят политици, които избират кой да ни управлява. Образно казано ние гражданите сме на първия етаж, над нас са партиите, над партиите е властта. Конструкцията е корозирала и скоро ще рухне, защото политиците и властта скъсаха връзката с първия етаж). В условията на икономическа глобализация и виртуални пари, някои бързо забогатяли стопански агенти не искат да се върнат към златния стандарт и реалната икономика, защото знаят, че тогава богатството им няма да стигне и за една постна пица. Същите тези играчи са готови да харчат парите си за всевъзможни властови инструменти (политически, медийни, полицейски, дори военни), за да не се възстанови реалната пазарна икономика. Така няколко от най-богатите световни корпорации, фамилии и кланове се опитват да създадат някакъв нео-феодален модел за управление на света и да го поднесат на широката публика като нов световен ред. В основата на богатството стои балонът на балоните и той ще се спука отново скоро. Все още има много богати хора с реален бизнес, които все още се съпротивляват на горепосочените играчи. И понеже алчноста и завистта вървят ръка за ръка скоро новобогаташите ще започнат да се самоизяждат един друг. Всъщност те вече започнаха …

20.11.2013 г.
Пламен Лазаров


 
12345
Преход ли, какво е това? | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД