Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Данъчна реформа
19 Октомври 2013 г. - 23:16 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]
Предложения за данъчна реформа от проф. Иван Ангелов ...

Данъчна реформа

 

Една от най-грубите грешки на БСП като водеща партия в Тройната коалиция беше въвеждането на „плоските” преки данъци и отмяната на необлагаемия минимум. Такава антисоциална и антиевропейска данъчна политика не си позволяват дори най-десните правителства в ЕС и извън него.

В програмния документ, приет на конгреса на БСП през март тази година се предвижда отказ от „плоския” данък върху доходите на физическите лица и замяната му с умерено прогресивен данък с необлагаем минимум, а също и въвеждане на семейно данъчно облагане. Такива обещания има и в предизборната платформа на БСП.

В „Управленската програма на правителството”, представена от г-н Орешарски през септември 2013 г. обаче няма и дума за провеждане на обещаните данъчни реформи. В отделни изказвания на премиера и на министри се споменава в неангажираща форма за евентуално въвеждане на семейно данъчно облагане към края на мандата на правителството. Като се има предвид, че данъчната реформа е един от най-важните инструменти за стимулиране на икономическия растеж и за по-справедливо разпределение на доходите, а също и условностите около изпълнението на пълния мандат на правителството, това отлагане буди сериозна тревога. Изглежда, че правителството не желае да прави данъчна реформа и предпочита да използва сегашната консервативна данъчна система.

Мащабна данъчна реформа не може да се проведе за една година, без грижлива подготовка, особено в сегашната сложна политическа и икономическа ситуация. Подготовката обаче може и трябва да започне сега и реформата да се проведе за няколко години. Правителство, което обещава да възстанови потъпканата от десетилетия социална справедливост, в това число и по-справедливото разпределение на доходите в обществото, е длъжно да проведе такава реформа. Ако то се отказва от нея, по какво ще се отличава от политиката на ултрадесния Симеон Дянков? Или ще бъдем свидетели на политика „Без Дянков по дянковски”.

 

В рамките на радикалната данъчна реформа предлагам:

 

  1. От 1 януари 2014 г.плоският” данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен с необлагаем минимум за месечен доход до 340 лв. и данъчни ставки: 10, 15 и 20% в зависимост от размера на дохода. При бъдещи повишения на минималната заплата следва да се променя и необлагаемият минимум. Важното е да се остави достатъчен необлагаем минимум за най-бедните. Следващите доходи, примерно до 2000 лв. месечно (което е масовият случай) да се облагат с 10%; превишението от 2000 до към 5000 лв. с 15%; горницата над 5000 лв с 20%. Това е умерена прогресия като се има предвид, че в ЕС преобладават максимални данъчни ставки между 45 и 55%. С тази умерена прогресия се приближаваме постепенно до средното европейско данъчно равнище, което ще ни бъде наложено рано или късно.

С тази промяна по-голяма част от доходите ще остава в бедните и средните доходни групи. Ако в тричленно семейство работи един човек със средна брутна заплата от 800 лв., само от въвеждането на необлагаем минимум и при 10% данък ще му остават допълнително 408 лв. годишно. Ако работят двама – 816 лв. Това не е драматично подобрение, но все пак ще се почувства като първа стъпка в правилна посока в сегашните тежки условия и ще повиши покупателната способност на най-бедните домакинства. То пък ще увеличи потребителското им търсене, предимно за произведени в у нас стоки и ще бъде стимулатор за растежа, заетостта, доходите на работещите и данъчните постъпления в бюджета.

С въвеждането на необлагаем минимум и данъчна прогресия финансовото бреме се премества към заможните и богатите слоеве и се облекчават най-бедните, в това число и работещите бедни. Общият размер на данъчното постъпление остава приблизително същия, но се променят платците. Това е икономически оправдано и социално справедливо. Така постъпват от десетилетия всички цивилизовани общества, които споделят принципите на солидарността. Това е толкова по-важно в тежки времена, като сегашното и за бедни страни, като нашата. Защото над 1,5 млн. българи живеят в оскотяваща бедност и не могат да чакат още няколко години, когато може би ще почувстват подобрение при растеж на производството. Те, обаче се нуждаят от него сега. Макар и скромно, но сега. А това е възможно само чрез внимателно и умерено преразпределение на наличните блага. Световната стопанска история не познава друг начин.

Може да ми се възрази, че вече е късно да се подготви и приложи от 1 януари 2014 г. такава реформа в данъка върху доходите на физическите лица. Това може да е вярно, но вината за забавянето е на правителството, поради досегашното му съзнателно бездействие, въпреки многократните аргументирани препоръки от мен и други икономисти от началото на тази година.

Възможно е обаче компромисно решение - въвеждане на необлагаем минимум от 1 януари 2014 г. при запазване на пропорционалния характер на данъка до края на юни и преминаване към умерена прогресия от 1 юли 2014 г. Това няма да разстрои действащия бюджет през второто полугодие, а ще го улесни с допълнителните постъпления от прогресивното облагане на големите доходи. Възстановяването на необлагаемия минимум ще остави на българските домакинства няколкостотин млн. лева, които ще бъдат използвани за по-активно потребителско търсене. Това ще даде допълнителен тласък за растежа на БВП и ще има силен социален ефект. Българските граждани ще оценят положително такава стъпка на правителството в сегашната изключително трудна обстановка.

  1. От 1 януари 2015 г. да се премине към семейно облагане на доходите. Общият доход на членовете на семейството ще се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум,той няма да се облага с данък. Горницата ще се облага по скалата на данъка върху доходите на физическите лица. Оставеният по този начин допълнителен доход в домакинствата ще стимулира потребителското търсене (и растежа), ще допринася, наред с други фактори, за по-висока раждаемост и ще улеснява отглеждането на децата.
  2. От 1 януари 2015 г. „плоският” данък върху печалбата да се преобразува в умерено прогресивен данък с максимална ставка 20%. Желателно е и тук да се оставя необлагаем минимум за печалбата на малките фирми (предимно семейни); да се запази 10% ставка за средните по размер печалби и да се въведе 20% за големите и най-големите печалби. Конкретните данъчни тавани подлежат на уточняване от съответните власти. В ЕС пробладаващите ставки за този данък са между 25 и 35%.

Тези основни ставки следва да се съчетаят със: а/ въвеждане на нулев данък за реинвестираната в производствени дълготрайни активи част от печалбата за следващите 10 години; б/ право на фирмите да прилагат ускорена амортизация за новопостроени производствени сгради, доставени нови производствени машини и съоръжения през следващите пет или десет години.

Този корпоративен данък ще стимулира инвестиционната активност за разширението, за структурното и технологичното обновяване на производството. Фирмите, които инвестират активно ще плащат дори под 10% корпоративен данък през следващите 10 години. Това ще повиши растежа, заетостта, доходите на работещите и данъчните постъпления. То съдържа и повече икономическа и социална справедливост.

  1. ДДС да остане на сегашното ниво от 20%, но от 1 януари 2016 г. за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки по списък утвърден от Народното събрание, да се повиши на 25%. Това ще облекчи живота на възрастните хора, които са главни консуматори на лекарства и ще помогне за стимулиране на раждаемостта и отглеждането на децата. При наличие на политическа воля то може да стане и от 1 януари 2015 г.
  2. От 1 януари 2015 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лева на вложител, независимо в колко срочни депозита или банки са вложени. Тук предстои да се уточнят някои технически подробности във връзка с плащането на данъка.
  3. От 1 януари 2015 г. да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.
  4. От 1 януари 2015 г. да се въведе по-стръмен прогресивен данък за недвижимо имущество над определен размер, примерно над 100 или 150 хил. лева по данъчна оценка, а може би и за притежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения: самолети, хеликоптери, лимузини, яхти и други подобни.
  5. От 1 януари 2015 г. да се преразгледат данъците за наследството, като се запази сегашното облагане на малките и средни наследства и се повиши за големите.

При бездействие на правителството по данъчната реформа през тази и следващите години ще се запази мизерното равнище на доходите на милиони българи и изострената социална поляризация в резултат на дясната консервативна политика през изминалите 24 години и особено през последните четири години. Разбира се, съществено подобрение на качеството на живота на хората е възможно само чрез чувствително повишение на производството и на производителността на труда. Това, обаче изисква 10-15 и повече години при пълна мобилизация на националната енергия.

Както посочих по-горе, скромно, но забележимо подобрение за най-бедните през тази и следващите 2-3 години е възможно само чрез преразпределение на наличните блага. Данъчната система е най-ефикасният инструмент за такова преразпределение в една цивилизована държава. Историята познава и други средства, например, експроприацията, но това е невъзможно и недопустимо в наше време в европейска страна. Много е вероятно очакванията на хората за някакво, макар и скромно подобрение в доходите и потреблението, да не се сбъднат. Защото тесните фискални съображения на правителството, изглежда засенчват напълно социалните. Това е недопустимо за правителство, чийто мандатоносител е социалистическа партия.

Искам отново да напомня за социално-икономическия характер на предлаганата данъчна реформа. С нея не се засяга първичното разпределение на създаваните блага между натрупване и потребление. Не се разчита, че източник на скромното повишение на доходите на бедните слоеве ще бъде значително увеличение на производството и повишение на производителността на труда, понеже това не е възможно през настоящата и следващите 2-3 години. Важно е обаче да се подчертае, че не се увеличава опасно бюджетният дефицит и още по-малко държавният дълг.

Подчертавам още веднаж. Предлаганата реформа цели главно промяна в разпределението на благата между труда и капитала, нарушено грубо през последните 24 години в полза на работодателите, особено най-едрите, и във вреда на наемния труд. Това не е подарък за социалните групи с ниски доходи, а закъсняло възстановяване на несправедливо отнетото от тях през последните две десетилетия. Продължаването на тази несправедливост ще бъде източник на нарастващо социално напрежение и отчуждение в обществото. Това ще удължава икономическата стагнация и ще изостря социалната, етническата и политическата нестабилност. Възстановяването на социалната справедливост е ключът към ускорено догонващо икономическо развитие и бъдещо благоденствие на България. Без социална справедливост не е възможно успешно икономическо развитие. Световната история показва, че държавите с умерено доходно и имуществено разслоение се развиват по-успешно от страните с доходна и имуществена поляризация.

 

Размисли по проектобюджета за 2014 г.

 

Искам да споделя и някои мисли по проектобюджета за 2014 г., който ще има важно значение за развитието на икономиката през близките години и за излизането на страната от сегашната остра социална и политическа криза. Правя го на основата на обявени в медиите фрагментарни данни за проектобюджета.

Нужен е повече реализъм при съставянето на бюджета. От медиите научавам, че се предвижда нашата икономика да нарастне с 1,8% през 2014 г. в резултат на сегашната политика на правителството. Конкретните мерки на структурната политика още не са приложени. Като се имат предвид лаговете от задействането на мерките и ответната реакция на стопанските субекти, в най-добрия случай първи забележими резултати могат да се очакват към края на 2015 и началото на 2016 г. Освен това, ние зависим много от състоянието на европейската икономика. А тя все още не е преодоляла стагнацията. И не се очертава да го направи през 2014 г. Все повече проблеми срещат и новите пазарни икономики в другите региони на света. Всичко това принуди МВФ да ревизира надолу прогнозите си за световната икономика за 2013 и 2014 г в последния си Световен икономически обзор.

Тревожи и намерението на правителството по бюджетния дефицит. При планиран дефицит за тази година до 2% от БВП, през 2014 г. се предвижда 1,8%. С оглед на аргументите ми, изложени в предишни статии, при настоящата ни рекордно ниска публична задлъжнялост и сегашната кризисна ситуация, политиката за намаление на дефицита през 2014 и следващите години ще бъде груба грешка с тежки икономически и социални последици. С намаляване на дефицита се засилва рестриктивният характер на нашия бюджет, което ще потиска стопанското оживление, а се очаква по-висок растеж на БВП. Двете се изключват взаимно.

Плътното придържане към 3% бюджетен дефицит би осигурило през 2014 г. допълнителен ресурс от около 1 млрд. лева, част от които следва да се използват за финансиране на по-активна социална политика: повишение на реалните минимални заплати и пенсии, повишение на заплатите на някои очевидно ниско платени от години професионални групи, помощите за безработни, на детските надбавки и добавките за отглеждане на деца, коледни добавки за възрастните хора и т.н.

Предвижда се минималната пенсия да се повиши с 5 лв. от началото на годината, а всички пенсии да се индексират през юли 2014 г. с 3%. Като се има предвид очакваната инфлация, реалното им повишение ще бъде почти нулево. Нека правителството знае, че пенсионерите ще приемат подобна мярка като социална подигравка. Икономическият потенциал на страната не позволява съществено увеличение на пенсиите, но номинално повишение с 20 лв. месечно (т.е. с около 6%) поне за ниските пенсии до 300-350 лв. е възможно и необходимо. То може да засегне около 1,2 млн. пенсионери и да струва около 300 млн. лева. Като се имат предвид бедствените условия в които живеят пенсионерите от години, тези пари са приемлива цена за скромното им подпомагане, което те ще оценят като израз на държавна грижа в това трудно време.

Пазарните фундаменталисти са много чувствителни, когато се използват държавни средства за финансиране на социални програми. Особено ако тези средства са от допълнителен държавен дълг. Защото, според тях, отделяните за такива цели средства се консумират еднократно (за разлика от инвестициите) и не оставят никакви следи за растежа и заетостта през текущата и следващите години. Това не е вярно! Използваните средства за потребление чрез социални програми задоволяват веднага пряко или косвено чрез личното и колективното потребление, най-остри и неотложни социални потребности. С това позволяват на правителството „да си поеме въздух”, да спечели време за предприемане на мерки и намиране на допълнителни инвестиционни и други ресурси за ускоряване на растежа през следващите години.

Така се постига увеличение на потребителското търсене на насъщни стоки от домакинствата и при колективното търсене чрез бюджетните разходи. Повишеното търсене стимулира производството им в България. Това увеличава БВП, заетостта, личните доходи и постъпленията в бюджета. Те, на свой ред, са предпоставки за нов цикъл на производство, заетост, доходи и бюджетни постъпления през идущата година. То продължава, макар и затихващо, през следващите няколко години. Това временно стопанско оживление през трудни периоди позволява да се вземат мерки следващите години за мобилизиране на допълнителни инвестиционни и други ресурси за трайно стимулиране на стопанската активност.

Ако правителството не постъпи така, означава, че е безчувствено спрямо мизерията в която живеят тези хора от години и че е готово да жертва здравето и живота им пред олтара на ниския бюджетен дефицит. Доказателство, че продължава небалансираната си политика спрямо труда и капитала във вреда на трудовите хора и на пенсионерите. Неговият мандатоносител - БСП ще плати висока политическа цена за закърнялата си социална чувствителност спрямо мизерния живот на възрастните хора. Както бях писал в предишна статия, ръководството на БСП е щедро на фразеология за „ляв завой”, но в делата му „мигачът мига на дясно”. Това не може да продължава безкрайно.

 

Проф. Иван Ангелов, член-кор. на БАН


 
Рейтинг

12345
Данъчна реформа | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД