Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Мистерията на един храм
19 Октомври 2013 г. - 21:27 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]

Статията на Аертьом Мелконян е за един от най-старите християнски храмове, оказал огромно влияние върху архитектурата в Европа и върху духовното развитие на човечеството ...



Мистерията на един храм

Статията на Артьом Мелконян е за древния арменски храм Звартноц. Този храм е послужил като образец за европейката архитектура през Ренесанса. Историята на храма е свързана с известни имена в т.ч. Леонардо да Винчи. През VII в в Южната част на Франция, Прованс е разцъфтявала колония на гностици, потомци от Древна Армения. Те тайно разпространявали сред народите учението на Мани за любовта и целомъдрието. (Бел.редак. Създателят на манихейството Мани (214276) е роден в Месопотамия). Манихеите поставят за свои ръководители двама свои учени мъже – Павел и Йоан Самосатски. От Павел приемат наименованието павликяни. Учението на павликяните е разработено по време на царстването на императора на Византия Констанций III (Бел. на редак. Констанций е роден в днешния град Ниш, в Сърбия. Той е успешен военачалник, койтое потушил редицабунтове срещу императора Хонори, който за благодарност го прави съимператор. Умира 421 г в Равена). Учението на павликяните тръгва от Армения и прониква в Европа през Балканите с разказите на бежанци еретици. Сред средите на българите, последователите получават името богомили («мили хора, любими на Бога»). ( Бел.редак. Още по Темата за Богомилите в Търговски вестник http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=7898).

Павликяните били изтласкани извън границите на империята, в земите на сарацините, но след това отново се приближили към границите на империята, и известно време са живеели в планините на Армения, откъдето водели войни срещу Византия. Това е бил не просто сложен период в установяването на християнството в Европа, но и време на формиране на Източния Халифат след смъртта на пророка Мохамед. Към 632г. ислямът е бил приет на целия Арабски полуостров (Бел. на редак. Днес на него са разположени Саудитска Арабия, Йемен, Оман, ОАЕ, Бахрейн, Катар и Кувейт). Халифатът се разширявал, навлизайки на територията на Персия и Армения. През този сложен период Армения се е състояла от отделни княжества и не е имала единно централизирано управление. Тогава се появяват за пръв път сведения за Нерсес Тайеци. Бидейки войн от византийската армия, той отишъл в Армения, където по заповед на императора трябвало да оглави църквата. С идването си в Армения, Нерсес получава назначение като епископ в една от провинциите. Под покровителството на княз Теодор Ристуни, оглавяващ управлението на разбитата на княжества страна, Нерсес става много скоро католикос на арменската църква ( Бел. на редак. Католикос е духовна титла в Древноизточните православни църкви, давана на главата на Асирийската източна църква , на Арменската апостолическа църква (от 363 година), както и на грузинскияпатриарх).

Първите арабски отряди достигнали Армения през 639 г. На 6 октомври 640г. арабите завладели и разграбили древната столица на Армения– Двин. Тогава Нерсес пренася своята резиденция във Вагаршапад (Ечмиадзин). В периода от 641 до 661г. Нерсес е издигнал храм, наречен «Звартноц». Храмът е издигнат на мястото на историческа среща, където за пръв път се срещнали и се примирили на цар Тиридат III, палач с освободения от тъмницата свещеник мъченик Хор Виран (Григорий Просветител). От това място е тръгнала и християнизацията на арменския народ от 301г. Само при арменския средновековен историк Себеос се среща названието на храма на Нерсес под името «Звартноц». Останалите го наричат«Храм на Григорий». В превод Звартноц означава храм на «небесните ангели»или храм на «бдящите сили». На древноарменски език думата «Звартун» означава «ангел». Коренът на тази дума «Вард» е общ с персийската дума за Розата, която е символ на човешката Душа, разкриваща се в невероятно великолепие в лъчите на божествената светлина. Арменците и до днес са съхранили паметта за тази традиция – един от свещеническите санове (учен, монах, учител) звучи като «Вардапет», което буквално означава «наставник, управлява с рози». С други думи – градинар в прекрасна градина на човешките души. В западноевропейската християнска традиция фигурата на Градинаря изниква във връзка с Едемската градина. Митичната роза на розенкрейцерите има този източник.

Именно след построяването на Звартноц, Нерсес III получава прозвището «Строител», прославило го през вековете. През 652г. на церемонията по освещаване на храма присъства император Констант III. Той е бил толкова поразен от красотата на този храм, че е пожелал да издигне такъв и в столицата на Империята в Константинопол. През 653-654 г Армения доброволно излиза от покровителството на Византия и Теодорос Ристуни признава за суверен арабският Халифат, а срещу това получава признаването му за автономен княз на цяла Армения и Задкавказието. Именно тогава възниква учението на павликяните и то излиза от Византия да се пренесе на Балканите. Разпространявайки се на Запад, гностиците остават в Прованс.За пръв път научаваме за историята за Свещената чаша Граал в областите в югоизточна Франция. От Кретен де Труа и немския рицар фон Ешенбах започва началото на традициите на трубадурите и валденсите, разнасящи по цяла Европа алегорични истории, свързани с чудотворната Чаша. По такъв начин гностичното учение на манихеите, явяващо се цялостен синтез на мистичното християнство, будизма и зороастризма, прониква в европейското съзнание.

Храмът Звартноц има няколко аналога. Подобни храмове има в Сирия (в Апамея, Босра, Селевкия). Общата концепция за тристепенна пирамидална форма по очертанията на планината се съгласува със степенните зиккурати на древен Вавилон – храмовете Бела и Иштар. Ахенската капелла, издигната около 800 година на територията на Германия, от Карл Велики, също води към образеца Звартноц. На изумителния ковчег с мощите на Карл Велики в Ахенския събор, направен по заповед на Фридрих Барбароса след причисляване на Карл Велики към светците през 1165 г., сред другите барелефи, има такъв изобразяващ сцена на поднасяне от Карл Велики на Дева Мария на макет на храма. В тази светлина, въпросът касаещ източника на такъв тип храмова архитектура, е важен. Или занаятчиите, работещи в Европа над подобни храмове са познавали Звартноц преди неговото разрушаване, или древната арменска строителна традиция е била пренесена в Европа от самите арменци. Известно е, че легендарният гностик и маг Аполоний Тиански в своите странствания е посещавал Армения. Така също и геният на Ренесанса - «майстор Леонардо», който е дошъл в Армения по заповед на египетския султан за да се запознае с арменското строителство за да проектира съвършенни крепости. В записките на Леонардо Армения е наречена названа «Ерминия». Като млад Леонардо често е посещавал една флорентинска базилика – Сан-Минкас, наречена така в чест на арменец, който през 250 г проповядвал християнството в Тоскана и там е загинал мъченически. Леонардо обичал да посещава тази базилика, любувайки се на многочислените мозайки. И особено тази, намираща се над главния олтар с изображението на самия светец. На нея със златни букви е била написана фразата: «SanMinuatroRexErmi-niae». Тук Леонардо се е срещал с монаси от манастира, разположен зад храма. Съгласно свидетелствата на отец Лучано, те са били арменци. Тези монаси с дълги бради и горещи очи вероятно са разказвали на Леонардо за своята насилствено напусната родина, за нейните нещастия, за нейните обичаи и красота, за тази борба, която е водил техния народ, отстоявайки своята вяра. Монаси арменци е можело да бъдат срещнати на всяка крачка – те са построили в Италия 34 църкви и манастира, дали са 11 светци. Известният австрийски историк по изкуствата Стржиловски в своята книга «Произход на християнската църква» пише – «Ренесансът е признал същественото предимство на простия арменски купол и за дълго време му е отделил място в европейската архитектура». Флорентинският катедрален храм, построен в готичен стил, няколко десетки години стоял без купол. Брунеллески е успял да го покрие едва тогава, когато се запознал с арменския стил и техника. По късно, същият Брунеллески, когато е строил часовниковата кула Панцинера, отново се е обърнал към същата базисна основа. Неговият план на църквата Света Мария дел Анджели също е решен в «арменски стил». Алберти и Микелоци, пребивавайки на Изток, също постоянно използвали квадрата за основа на купола.

Още един пример, свързващ Звартноц с храмовата архитектура на Европа е готическата часовникова кула – реликварият Сент-Шапел в Париж. Този шедьовър на готическата архитектура е бил построен на мястото на стара кралска часовникова кула Св. Николай в рекордно кратък срок – от 1242 до 1248 г. Тази капела е била замислена от Свети Людвик като място за съхраняване на свещени реликви, взети от кръстоносците от разграбения Константинопол. Една от най-значителните реликви е била трънливият венец, обагрен с кръвта на Христос. Притежаването на тази реликва е трябвало да засили влиянието на френското кралство в целия християнски свят. Именно поради това, че капелата е била един от могъщите символи на кралската власт, то тя силно е пострадала по време на френската революция. Множество реликви са били загубени, а оцелелите са намерили място в Парижката Национална Библиотека. Венецът от тръни е съхраненв катедралата Нотр Дам. На една от вратите на катедралата има забележителен барелеф. На него е изобразен, обкръжен от четири крилати алхимически дракона, ковчега на Ной. В самия център на композицията, на върха на мостика водещ към ковчега, се намира птица, напомняща египетския ибис или чапла, соотносима с Тот (Хермес). Нейният поглед е отправен към маймуна, замислено седнала на горната част на палубата на кораба на съдбата. Наоколо са изобразени и други животни, определено имащи отношение към евангелистки персонажи символи: бик, лъв, агне, прасе, магаре. Всички те, независимо от недостига на място в барелефа са по двойки. Най-забележителното в този барелеф е това, че на фона се вижда определено храма Звартноц. А общото очертание на картината точно възпроизвежда вътрешния кръстообразен характер на самия храм. Езотеричните алхимични акценти са очевидни, както и позоваването на храма Звартноц в Араратската долина, където е намерил пристан Ноевия ковчег, спасил живота на Земята. Друг важна връзка, связваща ни с този уникален храмо е производството на хартия и книгопечатането. Изследователи са обърнали внимание на това, че зараждането и развитието на книгопечатането в Европе са тясно свързани с тайните общества на катарите и валдейците. Преследвани от Папата, те се прехвърлили отначало в Холандия, а след това и в Англия. В продължение на няколко века производителите на хартия са оставяли на своите листа рзнообразни емблеми - водни знаци. Те по магичен начин са въздействали на ума и живота на хората. Европейските хартиени фабрики се намирали изключително в еретичните области на Европа. Например, в Холандия, която Бейл характеризира както «великият ковчег на ереста». Люлката на Възраждането и Ренесанса не е била Италия, както се считаше доскоро, а френският Прованс, където е била концентрирана т.н. катарска ерес. Едно от преките доказателства на валдейците е известно от най-ранните издания на Библията (1537г.), известна като «Библия на Оливетан». Самият Пиер Роберт Оливетан, родственник на Калвин и известен реформатор, е издал тази книга като първи превод на Библията на френски език. В тази книга е умело зашифрована следната фраза: „Валдейците,народът на Евангелието, разпространиха сред хората това съкровище“. Шотландските манифактури за производство на хартия са се считали най-добрите в света. Любопитното е, че днешните производители на тази хартия, на която се печатат английските лири са потомци на семейството Де Портал от Прованс. Някои предци на това семейство се посочват като « най-дейните вождове на албигойците». Главни центрове на хугенотите са били Оверн, Ангумуа и южните провинции на Франция, където, съгласно Смайлс, само в Ангумуа е имало 600 хартиени фабрики. С това корпоративно братство са имали взаимоотношения различни масонски структури, известни като «Синове на Соломон», «Спътници на лисицата», «Лисиците на свободата», «Независими» и др. Следва продължение… http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=8194&mode=thread&order=0&thold=0

 

Автор Артьом Мелконян, дизайнер, Санкт Петербург. Неговият профил във Фейсбук е Артём Мелконян .

Интересни статии публикувани от Артьом Мелкоян в Търговски вестник: Политика и Религия http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=7354&mode=thread&order=0&thold=0

 

Интернет – новата религия http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=7425&mode=thread&order=0&thold=0


 
12345
Мистерията на един храм | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД