Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: ЕС днес - проблеми и тенденции Част II
13 Юни 2013 г. - 14:04 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]

Проф. доктор на философските и на политологичните науки Петко Ганчев – посланик, Председател на Геополотически център Евразия- София 



ЕС днес- проблеми и тенденции Продължение на Част http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=7979&mode=thread&order=0&thold=0

 

От своя страна френският автор Филип Дирибарн основателно смята, че в основата на историческото развитие на капитализма във водещите страни на ЕС, в отношенията между гражданите и държавата, в организацията и управлениетона производството и обществените дейности си казва думата манталитета, националния характер на членовете на тези страни ,който основно се формира от тяхното разбиране на свободата като ценност и като принцип за дейност./5 / Факт е, че англо-саксонското, англо-американското разбиране на свбодата се основава на идеите на Дж. Лок от неговите “Два трактата за управлението”, където свободата се основава на частната собственост като “пространство” за разгръщане дейюността на индивида. При немците това е разбирането на Мартин Лутер и на Имануил Кант, според които свободата е отговорност, дълг при реализацията на избраната професия, отговорно участие в управлението на държавата. При французите в основата на свободата заляга нейното разбиране в единство със солидарността и равенството, т.е. в баланса на индивидуалните интереси и действия с интересите и действията на другите в обществото. Това е той балансът на силите на властта – законодателна, изпълнителна и съдебна власт, провъзгласен от Шарл Луи Монтескьо и видян реализиран от Алексис дьо Токвил в Американската демокрация. Тези три модела и принципа на свободата по различен начин се интерпретират от останалите народи в тяхната политическа и икономическа система и традиция. Като правило обаче можем да говорим, че доминира концепцията наФранция и Германия и тя е залегнала в контененталния икономическия, политическия и социалния модел на Европа.

Факт е, че дългата съвместна история , обща съдба, общи фактори на материално и духовно развитие на европейските народи, независимо от тежките междудържавни конфликти и войни от политическо, икономическо и религиозно естество през вековетеса довели определено да се формира нова културна идентичност “европеец”, която през последните десетилетия след края на Студената война и краха на държавния тоталитарен социализъм създва и своя етнически субстрат. Именно този формиран нов човешки фактор е главният субект на ЕС, неговата политика, икономика, духовна култура, и тойе, койтое съпричастен към бъдещето на Съюза. Но по различни причини от икономически, социален, културен и ментален характер населението на ЕС от собствено европейски произход неудържимо застарява и естествено отслабва като фактор, койтотрябва да издържи съревнованието с останалия динамично развиващ се свят за просперитет в своето бъдеще. На този фон излиза на преден план въпроса свързан с имиграцията в ЕС, и то главно в неговата водеща в икономическо отношение част. Но ако потоците от вътрешната миграция от Източна Европа към Западна и Южна Европа и от Южна Европа към Западна Европа не създават особено напрежение, освен ромските групи от Източна Европа към Западна и Северна Европа, то главното напрежение е от непрекъснатия мигрантски поток от Азия и Африка. Този поток усилва своите вълни особено при военните и други катаклизми в Северна Африка и Близкия и Среден Изток и тогава положението става катастрофално за приемащите страни.

Комплексният ефект от процесите на миграция в Ес показва GallyaLavahв своето документално изследване ImmigrationandPoliticsintheNewEurope, опряно върху много стастистически данни от Eurostatи Еurobarometerи др. / 6/

Първо, както посочва Галя Лавах, а само преди две години по различен повод признаха и канцлерката на Германия г-жа Ангела Меркел, и премиер-министъра на Великобритания г-н Дейвид Камерън, а преди него това беше стрил и експрезидента на Франция г-н Никола Саркози “мултикултурализма” като политика на интегриране и включване на имигрантите от Азия и Африка в структурите на европейските общества “претърпя поражение”. И не веднъж по повод на различните събития, свързани с имигрантите те призоваваха политиката на “праваисвободи на личността” да се обвърже с политиката на отговорнисти и задължения”.

Три са главните негативни последствия от имигрантския поток в страните от Западна и Централна Европа.

На първо място, бърза промяна на демографската картина в повечето държави – приели имигранти от Азия и Африка. Преди 10 години Eurostatсочи, че за две десетилетия имигрантите в Австрия вече съставляват 728,2 или 9% от населението на страната, заБелгия те също са вече 9% или 910 х., за Франция те са 6,4% или 3 ,597 х., за Германия данните са – 8,8% или 7,173 х., за Швеция те са 6% или 531 х., за да достигнат в Люксембург 34,1% или 142,8 х.ит.н. Десетилетието след 2003 г. е отбелязало бързо нарастване на тези показатели.

На второ място, това население по правило е с ниско образование и липса на каквито и да са професионални умения за работа в една високотехнологична икономика.

И на трето, не последно, това са хора, които са свързани по един или друг начин с наркотрафика и търговията с жени, с всякакъв род криминални престъпления. Данните от 2000 г. на Eurostat сочат, че 39% от престъпленията от такъв характер са дело именно на имигрантите от Азия и Африка.

Към тези три момента не можем да не прибавим и обстоятелството, че като правило имигрантите от Африка и Азия изповядват Исляма и са носители както на консерватимвните традиции на това вероизповедание, което не веднъж предизвиква конфликтни ситуации в европейските страни, така и факта ,че именно от тези среди, даже при второ и трето поколение се набират екстремисти за терористични акции в Европа и други страни на света

Всичко това казано в тезисен вид поражда напрежение в обществата на ЕС и увеличава рисковете пред обикновените граждани. Затова не случайно 54% от гражданите на ЕС считат, че наличието и нарастването на тези неинтегриращи се имигрантски маси население са “голям проблем” и само 36% смятат, че те не са проблем. Като не забравяме и другитефактори и причини, за които ще стане дума по-нататък, не можем да не подчертаем, че именно бързото нарастване на вискоквалифицирана, нискообразована, неинтегрираща се културно маса на друго население, изповядващо друга, предимно мюсюлманска религия става мощен стимулатор на появата и активизирането на различни националистически партии в Европа, чийто глас все по-силно звучи и с увеличаващата се подкрепа по време на парламентарни избори ги превръщат въввсе по-сериозен фактор на политиката на ЕС се поставят под съмнение фундаменталните принципи, върху които бе създаден и се развиваше до 90-те години на ХХ век този Съюз. Върви интензивен процес на размиване на културнта и цивилизационна идентичност на Европа като общност. Нещо повече, поставя сепод съмнение нговото бъдеще като общност. Процесът на подмяната на цивилизационната идентичностсе подготвя и с нарастването на относителната тежест на “биологичните бомби” на изповядващите други принципи, ценности и морални норми имигранти.

Нееднаквата степен на икономическото развитие, на производителносттаи ефективността на производството в различните страни-членки на ЕС, които се подреждат на няколко кръга около мощния локомотив – Федерална Германия, несъгласуваните бюджети и финансови и банковисистеми, които за сметка на милионите обикновени граждани на Съюза изразходват огромни средства по разните фондове, които без да стигнат до предназначениуето си потъват в нечии сметки се допълват и от различните, в някои случаи коренно различни енергийни стратегии.

Развивала се в зависимост от историческите традиции, наличните природни енергетични ресурсии съображенията на едни или други правителства в различните периоди на новата европейска история различнитедържави-членки на ЕС следват различни стратегии в развитието на своята енергетика. 80-те години на ХХ век наред с констатираните опасности от започналата интензивна промяна на климата поради силните замърсявания с СО 2 и особено след Чернобил -1986 породиха остри дискусии относно бъдещето на следваните енергетични стратегии. Въпросът излезе отново на дневен ред след катастрофата във Фукушима –Япония 2011 г. За съжаление инерцията на миналото продължава да оказва силно въздействие върху следваните днес стратегии за развитие на енергетиката. Ако Германия, в синхрон с Дания, Холандия, Швеция и в по-малка степен от други страни опира своята енергийна стратегия върху ползването на възобновями източници на енергия и постепенно се отказва от АЕЦ и ТЕЦ, то Франция и в голяма степен Великобритания предпочита да основава своята стратегия върху ползването иразширяването на ядрената енергия. Акцентът в Полша е изключително върху използването на богатите въглищни запаси за използване и въвеждане в експлоатация на ТЕЦ. Като цяло ЕС се характеризира с едно богато разнообразие от енергийни системи, някои от които силно замърсяващи околната среда, а други представлващи огромен потенциален риск. През 2009 г. към Договора от Лисабон беше записано в чл. 294, че страните –членки на ЕС трябва да разглеждат своята енергийна политика като съществена част от взаимната си политика, която да осигури защита на околната среда, предотвратяване на рискове от ядрена катастрофа и да изградят единен енергиен пазар. / 7/

За съжаление, както се вижда и от опита на България, създаването и следването на една Енергийна стратегия, която да е в интерес на гражданите на всяка страна, да осигурява устойчив растеж, да предпазва обществото от рискове с катастрофални последствияи не най-накрая да е сигурна и високоефективна е въпрос на отговорна национална и европейска държавна политика, което за съжаление се разминава с кратковременните интереси на политическите партии в борбата за власт и на олигархичните кръгове с техните финансови и икономически интереси. В това отношение пред ЕС предстоят трудни години, в които да преодолее инерцията на досегашното икономическо поведение и да намери адекватните подходи и форми на организация, управление, производство и потребление в съответствие с изискванията на епохата, в кооеволюция с природата.

Важни стъпки в отговор на предизвикателствата на времето, тяхното овладяване и провеждане на рационална, ефективна и хуманистична политика на устойчиво развитиеса двата документа, които Европейския съюз прие в разгара на кризата- “Европа 2020. Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж “ и логически следващата от тази стратегия “Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване” / 8/

В “Стратегията “Европа 2020” са вложени върховите идеи на концепцията за “Устойчиво развитие”, която беше повдигната от ООН в доклада на комитета за околна среда и развитие през 1987 г. от тогавашния председател на този комитет г-жа Гру Харлем Брунтланди която концепция впоследствие беше развивана от Срещите на върха за Земята през 1992 г. в Рио де Жанейро и през 2002 г. в Йоханесбург, а също така на цяла серия конференции и в докладите на Римския клуб. В последните версии на тази концепцияустойчивото развитие се разглеждаше като единство на икономическата, екологическата и социалната политика./9 /. Това означава, че Европейската комисия /ЕК/ като една от ключовите институции в системата за управление на ЕС след две десетилетия следване на чужди на Европа икономически и социални модели се връща към автентичните характеристики на европейската идентичност, макарине докрай да се освобождава от догмите на неолиберализма. В това отношение обаче Стратегията “Европа 2020” е важна крачка към вярната посока за изход от кризата. Разбира се, още много трябва да се направи, за да се приведат в синхрон Европейските институции, принципи и разпоредби с институциите, принципите и законите на националните държави. Защото по мнението на компетентните анализатори на функционирането на ЕС негово слабо място се оказва именно синхронът, преходът от общоевропейско към национално, както като виждане, така и като задължение. Само когато имаме такъв синхрон можем да говорим за добре функционираща система на Съюза, където всичките му части – националните държави и региони са равноправни, еднакво отговорни и задължени към общото му състояние и бъдеще. В този порядък не може да не се отбележи, че в Стратегия “Европа 2020” е поставен открито въпроса за бъдещата структура на Съюза – като Европа Съюз на Отечествата или като Европа Федерална или Конфедерална държава, от типа наСАЩ с много повече праваи роля на центъра и автономност до определени степени на бившите национални държави. Това е болезнен въпрос за европейците, но те трябва да го решават. Във връзка с това като важен момент в Стратегията “Европа 2020” се посочва необходимостта да се разпише в основополагащите документи изискването да се знае “Кой за какво отговоря”, за да може да се търси отговорността, когато дадено действие от значимост за всички не е извършено. Много е важно националните държави.членки на ЕС да изработят своите конкретни “Национални стратегии 2020”, които да бъдат не само преразказ на Стратегия “Европа 2020”, но и да отразяват спецификата на проблемите на всяка държава и нейните виждания и политически консенсус за решаването на тези проблеми.

Би следвало да се очаква, че основополагащите принципи и визии за бъдещето на ЕС в близка перспектива до 2020 г. , формулирани в Стратегия “Европа 2020” ще бъдат разгърнати в група документи по отделните направения на общата европейска политика. Основание за това ни дава “Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване”, в която са посочени пътищата за решаване на големия световен проблем за бедността, койтое от особена значимост за ЕС с неговите възможности, историческа роля и заявки за бъдещето. Съвършено вярно е посочено, че решаването на проблема с бедността може да стане само с интегриран подход към широкия комплекс от политики, които провежда обществото и които имат отношение към отделните аспекти на този проблем. Важен е и моментът на разбирането ,че проблемът с бедността не може да бъде разрешен успешно, ако не се води непрекъснат диалог между ЕСи институциитена националните държави-членки, отговорни за това. Разбира се, макар че проблемът за бедността свързан с проблема за включването на маргиналните групи на европейските общества, в това число и на малцинствата и имигрантите е общ европейски проблем, той може и следва да се решава на конкретно национално ниво и затова всяка държава трябва да има такава “Национална палтформа срещу бедността и социалното изключване”. В това отношение тук би следвало да се използва и опита от предишната епоха на държавите от Източна Европа, където нямаше такава маса от беднии необразовани хора, който опитбеше изучен и приет от такъв “отличник” на ЕС като Финландия.

Когато говорим, че главната характеристика на Ситуацията днес в ЕСе Кризата с нейните многопластови и многопосочни измеренияи приветстваме опитите на Европейските институции да предложат изход от кризатав серията документи и решения и целите в бъдещето, чиято реализация ще възвърне историческата роля на Европа като лидер на човечеството в неговата битка за бъдещето, не можем да не посочим, че засега не се вижда и не се разбира от представителите на тези институции, както и от мнозинството лидери на държавите-членки на ЕС, че радикалното решение на тази ситуация изисква коренна промена на основния подход ,основния модел на икономическа, финансова, социална, екологическа, образователна, здравна и т.н. политика. Това означава да се разбере, че главната причина за тежката финтансово-икономическа, социална, екологическа и духовна криза е следвания вече повече от две десетилетия неолиберален модел, извеждащ пазарния фундаментализъм като универсално средство за решаване на всички въпроси на общественото развитие. При този модел не само всичко е пазар, но и главната цел на всяко обществено действиее печалбата, не човека, не неговото благополучие и развитие. Тук парите са самоцел, а човекът е само и просто инструмент, който чрез своите неограничавани от никаква институция действия трябва да натрупва богатства ,за оня, който му е предоставил възможност да действа, да има работа. Неолиберализмът като национална идеология, опираща се на специфични традиции главно на Англия и САЩ се опита точно в десетилетията на разгръщанто на новата вълна на глобализацията да играе ролята на универсална идеологияи логически, закономерно доведе до дълбока криза обществата, които най- последователно въведоха в своята политика неговата философия.Опитите на козметични кръпки и частични маневрирания не могат да изведат тези общества от кризата. За съжаление това наблюдаваме в политиката на институциите на ЕС и наповечето страни-членки на ЕС, в това число и България, разбира се.Тук решението може да бъде само в посока към връщане на исконната културна и икономическа идентичност на Европа, формирана през последните вековеи получила своите успешни форми в социалната държава и социалното пазарно стопанство. Но днес това нито е възможно, нито пък е достатъчно, защото епохата на глобализацията промени ролята на много институции и на самата държава и за да се впише адекватно в тази епоха ЕС като уникална общност, която не възстановява нито “Свещената римска империя”, нито проектите на Наполеон и Хитлер, а задава образеца на бъдещето, трябва да обогати тези принципи в съответствие с новите социални реалности и новите възможности на теориите и технологиите.

Какви по-значими тенденции в развитието на ЕС наблюдавеме днес и какво можем да очакваме в идващите години?

В Стратегия “Европа 2020” са предложени и анализирани три сценария за Европа до 2020:

1. Устойчиво развитие

2. Бавно възстановяване

3. Загубено десетилетие

Разбира се, авторите на Стратегията “Европа 2020” и висшите чиновници на ЕС са оптимистично настроени, че до 2020 г. ЕС ще бъде в състояние да встъпи на пътя на Стратегията за устойчиво развитие. Реалностите обаче не позволяват да бъдем оптимисти, въпреки желанията ни. Твърде тежки са проблемите на страните-членки на ЕС, които са рефлексия на срещата на националните им проблеми с проблемите на цялото човечество, встъпило в дълбока криза и потребността от дълбоки трансформации в съответствие с нерешените проблеми на огромни маси население, нарушения баланс на климата на Земята и въобще на Геобалансите, но не на последно място и в съотвнетстве с изискванията на икономиките и възможностите на технологиите и научните теории на ХХІ век. Тук много проблеми са ключови, но навярно трябва да се хъврялт усилията на националните държави към образование за всички и цялостно включване на огромните човешки маси в решаването на проблемите на своите общности на всяко ниво на обществената система. Т.е. наред с развитието на системата на всеобщото образование е необходимо да се развие и системата от принципи и форми на участващата демокрация. Това означава да се пренастрои работата на всички държавни и наддържавни институции ,за да се мобилизира енергията и ума на милионите за изход от кризатаиоткриване на перспективи пред Европа и пред човечеството като цяло.

Ако това не се направи решително и смело, то ЕС го очаква едно тежко десетилетие на агония, която ще стимулира различни негативни и разрушителни сили в лицето на крайния национализъм и екстремизъм, на различни форми на тероризма и анархистични бунтове и протести без ясна визия за бъдещето. И след като антиглобализма и екологизма не можахада изработят единна ясна политическа идеология и да обединят разноликите си привърженици, то на сцената ще излизат все по-често ретроградни сили, които вместо към бъдещето, ще зоват към миналото. Кризата все по-тежко ще притиска Европа, обкръжена от млада експанзионистична популация от другите райони на светаи изтласквана от водещата й цивилизационна роля в досегашната история.

Европейският съюз като своеобразен флагман на флотилията на държавите и народите на света днес стои пред тежката задача и отговорност да намери верния път към бъдещето, за да може то да се състои..

Проф. доктор на философските и на политологичните науки Петко Ганчев – посланик, Председател на Геополотически център Евразия- София

 

Цитирана литература

1.Вж. ПеткоГанчев, Дмитрий Димитров, Бъдещето на Европа /Предпоставки, тенденции и перспективи на ЕС/, София, “Рива”, 2004; Петко Ганчев, В битката за бъдещето. Светът и България в глобалната епоха, Варна, ВСУ, 2002

2. Вж. Roger C. Altman, The Fall and Rise of the West / Why America and Europe Will Emerge Stronger Form the Financial Crisis/, Foreign Affairs, January/ February 2013

3. Мартин Шулц, Социалното неравенство е катастрофално, Euronews, 2012

4. Timothy Carton Ash, The Crisis of Europe / How the Union Came Together and Why It’s Falling Apart/, Foreign Affairs, Vol. 5, September/October, 2012, p. 2-15

5. Philippe D’iribarne,Conceptions de la liberte et Union europeenne, Commentaire, 139, Automne 2012, p. 735-741

6. Gallya Lavah, Immigrationand Politics in the New Europe, Reinventing Borders, Cambridge University Press, 2004

7. Severin Fischer, Die Energiewende in Europa, Politische Studien, August, 2012, S. 70-79

8. Вж. “Европа 2020. Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж”, Брюксел, март 2010; “Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване”, Брюксел, юни 2011

9. Вж. Петко Ганчев, “Основни идеи и принципи на стратегия за устойчиво развитие на РБългария”, МОСВ, София, 2005


 
Рейтинг

12345
ЕС днес - проблеми и тенденции Част II | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД