Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Идейна платформа за дясно обединение
04 Юни 2013 г. - 07:46 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]
Необходим е честен и обективен анализ на причините, които са доведоха до този срив в дясното...

идейна платформа за дясно обединение

 

Тодор Мадолев за дясното обединение. За да се създаде база и здрава основа за нова дясна формация, преди всичко е необходимо да се направи честен и обективен анализ на причините, които са довели до този срив в дясното, стигнал най-ниската си точка на тези избори. Очевидна е идейната немощ и повторяемост на едни и същи грешки. Говоренето в дясното и сега се свежда до яростен антикомунизъм и неглижиране на националните интереси в полза на западно влияние, пропагандиране на крайни идеи, които не са изцяло приемливи дори за най-развитите европейски страни.

Безпринципната самоубийствена приватизация, осъществявана от всички преминали правителства в продължение на почти четвърт век, бе доведена до зловеща перфидност при управлението на кабинета на Костов. Срина се доверието в повечето хора, които в началото на промените бяха прегърнали синята идея. Прокарването на неолиберализма в най-крайните му форми точно в България, доведоха страната ни до нищета и разруха в индустрията. Подражанието на западни модели, без оглед на българската действителност, докара грешни икономически приоритети. Постепенно се загърбиха дори и елементарните човешки грижи за хората, политиците се превърнаха в символ на предателство спрямо нацията. Десните идеали механично бяха смесени с леви и при това без да се отчита основната ценност на дясно мислещите – защита на активния, предприемчив и честен човек, за сметка на прокарване интересите на крупните монополи, най-вече чуждестранни. Дребният и среден бизнесмен бе предаден. Занемарена и комерсиализирана бе ролята на интелигенцията, което отврати много честни творци и ги превърна в критикуващи или незаинтересовани, вместо да бъдат знаме и идейна основа на дясната платформа на българската политика.

От тук значимите грешки на „сините” в непоследователността при прокарване на десни идеи и модели доведе до залитане по безсмислени каузи, които са очевидно в разрез с националните интереси. Особено отчетливо е това в говоренето срещу Русия, с което ние загубихме пазари и вместо да търсим ползи и да се ръководим от взаимноизгодно сътрудничество, се поведе предварително загубена политическа и идеологическа война с русофилски настроеното население на България. Този факт може да се обясни единствено с подмазване и с добро заплащане от страна на западни и американски заинтересовани монополни структури, целящи да осигурят по-голяма свобода за действие за своите имперски интереси, за сметка на същите имперски интереси на Русия. Всъщност, тук важи поговорката, че дали яйцето ще удари камъка или камъкът ще удари яйцето, лошо се пише на яйцето.

С непоследователна политика, ние губим и в двете посоки, т.е. много яйца вече сме изпотрошили. За четвърт век не се е появил държавник, който да отстоява единствено интересите на България, да бъде дипломатичен, но достатъчно твърд пред очевидна намеса, която постоянно се упражнява отвън. Учат ни на „демокрация”, която да се прилага само, когато е изгодна на финансовата олигархия и монополи. Така и думата „демокрация” се превърна в мръсна дума. Залитането в която и да е посока е толкова очевидно неприемливо, толкова наивно, че само фанатично настроени „тъмно сини” не са в състояние да го видят. Надменността на лидерите не позволи осмисляне настроенията на собствените им поддръжници – съответно – избиратели. Внедрена бе политика от времената на социализма: „който не е с нас е против нас”, приемаха се само подмазвания, а не критики. Боричкането за власт и усещането за несменяемост бяха финалната капка, която срина доверието към сините лидери, които и сега се опитват да насаждат негативизъм и отричане, като единствена доктрина на дясното.

Разбира се, примерите може да са повече, анализът по-задълбочен, но без преосмисляне на грешките, не може да се очаква промяна и връщане на доверието.

Какво е необходимо да се предприеме?

Би могло да се започне с формулиране на отличителните черти на дясно мислещия човек, на идеалите, изповядвани от десните избиратели в ЕС. Това е полезно, но едва ли ще привлече вниманието на отчуждените. Защото в глобален мащаб става все по-ясно, че се размиват границите на отделните партийни доктрини, все повече се смесва лявото и дясното, за сметка на търсене на национални идеали в противовес на глобалистичните, иначе красиви и примамващи, по същество правилни стремежи за единство и равенство пред закона и защита на интересите на всеки отделен гражданин.

Проблемът се крие в липсата на баланс, в забежки и изкривявания. Няма абсолютна свобода. Това е очевидно, но пренебрегвано. Бюрокрацията на ЕС се разраства, вместо да се предоставя повече свободно пространство на хората. Налаганите ограничения по административен път превъзхождат осигурените свободи. При това, ограниченията се въвеждат без оглед на спецификата на отделните страни, зад повечето ограничения прозират монополни интереси, за да не ги наречем неоколониални.

Сляпото подчинение на европейските тенденции и политики е също толкова вредно и опасно за слаба икономика, в каквато се превърна България, колкото и пълното отхвърляне на европейските идеали и стандарти на поведение. Нужен е баланс и трезва преценка, нужна е солидна и аргументирана защита на българските интереси в Европа, а не предателство и облагодетелстване, търсене на постове в добре платената администрация на Брюксел. За това са нужни честни и достойни хора-българи. Как да бъдат ангажирани? С прям и откровен диалог с интелигенцията, с можещите и активните, които са затиснати в ъгъла от некомпетентните и агресивните. Самото откриване и привличане на такива хора, които в момента са в ролята на негативисти и критикари, може да е главна цел и основа на нова доктрина на дясното. Трябва да се търси критичното мнение, като постепенно се премине от негативно към позитивно мислене. Процесът няма да е лек, защото обезверяването и отчуждението са в пълен ход, докато доверието е достигнало критично ниско ниво.

Как да се осъществи практически?

Огромна грешка ще бъде да се тръгне с изграждане на „нова” синя структура. И сега съществуват такива, ще бъде една от многото. Нужно е да се изгради Инициативен комитет, който да събира и обобщава идеи, да ги популяризира, да ги подлага на обсъждане и всяко ценно мнение да бъде оценявано по достойнство. Да се използват социалните мрежи за дискусии, да се формулират тези идеи, които са най-приемливи за хората. Да се привличат повече и повече участници, ангажирани с това, че техният глас се чува, коментират се предложенията и в спор се ражда истината. Не трябва да се бърза с търсене на лидер или лидери, това ще отблъсне хората. Лидер може да се появи спонтанно, а как да бъде припознат е много труден въпрос и единствено практиката може да го подскаже. Важното е да се поставят ясни критерии за привличане на симпатизанти – интелигентност и търпимост към чуждо мнение, нетърпимост към грубост и провокации, уважение към закона, дори и когато е лош, до създаване на по-добър. Търсене на широка основа за подкрепа, което означава приоритет на почтеност и доказана непричастност към тайните служби. Нужни са хора без досиета, с чиста съвест и чисто минало, хора, които се чувстват и искат да останат свободни, а не манипулирани.

Друг важен елемент при изграждане на идейната платформа е формулиране на икономически стратегически план за извеждане на икономика ни от дупката. План, който да включва защита на дребния и среден бизнес, на българските стоки, на българските интереси. Да се открие ролята на закон за търговско-индустриалните камари у нас. Точно тук е задължителната преоценка на приоритетите и задълженията ни към ЕС. Има разработена програма, която вече е проверявана в практиката на държави и най-вече в отделни общини, работила е перфектно и може да бъде приложена без отлагане и у нас. Програма, която ще осигури бърз и значителен ръст на покупателната способност на населението, с протекция на българските стоки и производители. При това, без да се посяга на фискалната стабилност и на валутния борд. Но тази програма е в разрез с интересите на крупните монополи и затова няма да бъде коментирана тук. Тази икономическа програма може да бъде поставена като основа на политическа платформа при провеждане на следващи избори и може да осигури много стабилна подкрепа от страна на най-онеправданите слоеве на населението, но и на представителите на дребния и среден бизнес, най-вече на производителите на стоки за потребление от първа необходимост.

Дали има капацитет и дали може да се създаде стабилно ядро от интелигентни и дясно настроени хора, които да не проявяват единствено апетит към политически постове, а такива, които са готови да търсят истината и да я популяризират сред все повече и повече българи, това е разковничето на успеха. Възможно, това да е единствен път за възраждане на България, която притежава всички природни дадености да е в челните редици на Европа, да дава, а не да проси.

Много важни теми за дискусия са усвояване на националистически идеи, пречупени през консерватизма на дясното мислене. Национализмът, в неговия благороден вид на родолюбие, бе изцяло загубена територия, предоставена на други политически сили. Това е особено деликатен момент, който бе загърбен от досегашните лидери. Също така е и доказателство, че забежките по леви идеи отблъснаха голяма част от потенциалните десни привърженици.

Същевременно, нужна е особено гъвкава и разумна политика на дясното, съчетана с прилагане и на по-леви, но достойни идеи, приспособени и погледнати от консервативен ъгъл, прилагани така, че полза да има както за тези, които произвеждат и са най-активно мислещата част на народа, така и за социално онеправданите и загубили своя път в живота, които са немалка част от обществото ни. Пенсионерите са пример за това. Интересите им са изцяло загърбени, вероятно, защото се счита, че са предварително предубедени привърженици и гласоподаватели в лявото пространство. А това не е пълната истина. Има възрастни хора, които до последната си искра от своя живот ще очакват да видят възстановена справедливостта по отношение на тях самите и на техните предци, които са възраждали България в началото на миналия век.

Важна част от доктрината на дясното трябва да е преосмисляне на духовните устои на нацията – образованието и културата, които трябва да вървят ръка за ръка, а не да бъдат разделени и обезкръвени.

Всъщност, цялата идейна платформа на политическата класа на България, но най-вече на дясно настроените хора, трябва да бъде преосмислена, процес, който изисква време, но който може да тече постоянно в обществото и е единственият път да се възроди здравият и силният ген в нацията ни.

 

Автор Тодор Мадолев, todor.madolev@gmail.com


 
Рейтинг

12345
Идейна платформа за дясно обединение | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД