Участието - средния път „между вълците и овците”

90-те години подхранваха илюзията , че капитализмът е спечелил крайната победа над комунизма, но от тогава насам различните икономически и финансови кризи ни връщат към реалността. Освен че констатираме безсилието на капитализма да се реформира, то ставаме все повече свидетели на пораженията, които нанася. Екологичните щети, робството, безработицата са само видимата част от айсберга на капиталистическия свят. Тъй като капитализмът е неспособен да следва морални закони (той не се ръководи от метафизични съображения, а от законите на пазара), и е лишен от съперник, има благоприятни условия да се наложи една нова икономическа система - Участието.Участието е една от главните концепциина френския генерал и президент Шарл дьо Гол. Въпреки, че е изразена публично за първи път през 1941 г., тази идея е плод на продължително интелектуално съзряване, подхранвано от множество влияния, като се започне от социалния католицизъм на Албер дьо Мун, но също така и от теориите на немарксистките френски социалисти като Шарл Фурие, Пиер-Жозеф Прудон или Жан Жорес. Участието е среден път между двете основни идеологии – либерализма и комунизма. Участието се състои в обвързването на работещите с работата на предприятието. По-конкретно работещите са акционери в предприятието, в което работят. Една част от капитала е запазена за служителите, като този процент може дори да стигне до 51% от дяловете и 65% от правото на глас при Кооперативните предприятия. Участието поставя под въпрос преди всичко наемния труд, който се характеризира с връзка на подчиненост между работодателя и работещия, като последният продава работната си сила на първия срещу възнаграждение. От друга страна, капитализмът е система, от която печелят единствено малък брой хора, притежаващи средства за производство, за сметка на общия интерес. Колективизмът, проповядван от комунизма, eвездесъщ и бюрократичен, отрича индивидуалната инициатива и застрашава свободите.

Идеята за участието е също така много добре обобщена от Рене Капитан, който през 1964 г. пише, че „в производствената кооперация, работническата общност се смесва с общността на работодателите така, че в крайна сметка всеки зависи от самия себе си, но оставяйки обвързан все пак с една обща цел”. По този начин средният път се стреми да даде на „влагащите труд” права, равни с тези на влагащите капитал, а крайната цел е превъръщането на работещите в съуправленци и съсобственици.

Предимствата на една такава организация на труда са много. От една страна, тя позволява на работещите да съчетаят производствената си сила с чувството им за отговорност. Работещият, като собственик, делящ средсвата за производство, е съпричастен. Освен това участието, въпреки че изисква значителна промяна на фирмения статут, стимулира желанието на работещите да влагат най-доброто от себе си, тъй като носят отговорност както за печалбите, така и за евентуалните загуби.

Разбира се, една такава реформа не може да стане от днес за утре. Тя изисква и активното участие на синдиката като истински представител на работещите.

Участието, авангардна битка. Генерал дьо Гол се е опитвал многократно да приложи своята идея за участието, но въпреки това е претърпял относителен провал, дължащ се главно на враждебността на „политиканите” от всички партии, включително и от неговата, както и на членовете на синдикализма. Понастоящем участието е задължителна система във френските фирми с контингент над 50 души. 5 милиона французи се възползват от тази акционерна форма.

Щом досегашните системи оставят най-слабите в канавката или водят до задънена улица, тогава не трябва ли да тръгнем по средния път ? Ето отговора на изтъкнатия френски философ Бергсон: „Няма препятствие, което мобилизираната воля да не може да преодолее, стига само да се заеме с него на време.”

Автор Евелина Вюиомен