Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Името Ботевград
02 Юни 2013 г. - 17:29 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]
Не са много хората, които знаят от къде произхожда името Ботевград...

Името Ботевград

Не са много хората, които знаят от къде произхожда името Ботевград. Вестник преса разказва тази история. След като Ботев пада убит във Врачанския Балкан, четата му се пръска на отделни групи. На 22 май 1876 г. (3 юни - нов стил) в село Скравена (Врачанско) са донесени 12 глави на хора от дружината на Ботев - побити на колове. На ужасяваща гледка са подложени хората от селата, през които минава процесията. Историята е зловеща и е един от най-драматичните епизоди след смъртта на войводата. Тя е записана от свидетел - 16-годишния Димитър (роден през 1860 г.), син на селския свещеник Георги. Спомените на Димитър, който също се отдава на служба на Бога, са публикувани в едно ловешко издание през 1889 г. Част от Ботевите четници - 21 въстаници предвождани от Георги Апостолов (Версия за смъртта на Христо Ботев и за Никола Обретенов и Апостолов . свидетели или съучастници в тази смърт виж в Търговски вестник http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=7958&mode=thread&order=0&thold=0 ) , се укриват в една кошара в местността Ритлите, Рашов дол. 12 от тях са избити, а главите им отрязани. По заповед на турския аскер процесията преминава по 30-километровия път от Ритлите до недалечния Орхание (днес Ботевград). Навсякъде, където минават, цялото население е изкарано навън - да видят какво ги чака, ако се разбунтуват. Виждайки бунтовническите глави на колове, жените надават страшни писъци. Коловете са носени от 12 българи „белодрешковци“. Тогавашният орханийски каймакамин Саадатин ефенди също пристига в Скравена и е посрещнат със зурли и тъпани. „Аферим!“, вика доволно той на влизащите в селото черкези и редовна турска войска. Поп Димитър си спомня думите на баща си Георги, че водителят на черкезите и башибозуците от Орханийска околия Мехмед Селим носел в ръка едно сетре, за което казал, че е „куртката на войводата Ботев“ ( Това е интересен факт. Тази куртка. По думите на Никола Обретенов, както и други вещи на Ботев са били взети от Обретенов и Апостолов за да заблудят турците и да не могат те да разпознаят тялото на войводата). Попът я описва така: „Беше с пагони и сърмени ширити, но какви пагони, не мога да си спомня. Дрехата беше хубаво изработена и личеше, че е на лице с по-голям чин.“

Черкезите наслагали главите на кепенеца (прозореца) пред кръчмата на чорбаджията Георги Стаменов. Пред вида на изцъклените страшни очи и зинали мъртвешки уста, целите в прах и съсирена кръв, множеството изтръпнало. Селим взел военната дреха, за която казал, че е на Ботев, и я дал на селския кехая, циганина Гего Алиев. Той я облякъл и играл с нея хоро пред отрязаните глави.

Процесията вече се готвела да тръгне за „победен марш“ през другите села за Орхание, когато чорбаджията Георги Стаменов и Петко Йотов Студенков набрали кураж и измолили от каймакамина Саадатин ефенди, с когото се познавали, да остави „тия душмански глави в селото, за да не плашат с тях булите“.

Когато войската си тръгнала от селото, джандарът Яшар Чулака се връща, слиза от седлото на коня си и пита: „Последно, някой познава ли тия душмани?“ След като селяните отговорили „не“, той ритнал с върха на ботуша си две от главите на бунтовниците - „най-космати и с чепати бради“, и те се търколили като тикви. Яшар заповядал на двама мъже - Ильо и Кольо, също с такива големи мустаци и бради, да ги занесат в родното му село Уруци (днес Гурково, близо до Ботевград), за да се похвали каква „хубава работа“ е свършил. А за другите 10 глави казал с насмешка: „А тия пък ги яжте тука.“

Няколко стари жени от Скравена, сред които майката на поп Димитър - Цвета, вуйна му Пена Николова и Стана Стоянова, измили главите от спечената кръв и прахоляка увили ги в платно, запалили 10 свещи, а после ги погребали в двора на черквата. „Синко, синко, защо не сте мирували и не сте ли имали какво да ядете и пиете, та да не сте сега така грозно заклани?“, нареждали жените.

Когато групата, предвождана от Яшар Чулака и носеща двете бунтовнически глави, преминала през Новачене, той бил посрещнат от 15 души турци пред кръчмата на селския чорбаджия Димитър Марков. Там били изправени двете глави и по заповед на едно заптие Димитър изнесъл три каци вино и три бели котела с ракия. Били опечени три агнета и наета селската циганска музика да свири на тържеството. В това село било устроено небивало угощение, където и раята трябвало да пирува. Следобеда озверената тълпа играела хоро около главите и с песни и викове почнали да вият и крещят, че ще изпият кръвта и ще изядат месото на своите жертви. За да спаси главата си от набучване на кол, чорбаджията подарил на всеки турчин бакшиш по една турска „бела меджидия“ (пара).

Като пристигнали в Уруци (Гурково), ситуацията не била по-различна. Турчинът побил главите на колци пред кръчмата на Дилчо Генов и го призовал да подостри кол и за собствената си глава. „Ей сега и твоята глава ще отрежа и наглобя на този колец тука при тези“, казал той според спомените на поп Димитър. Последвалите горещи молби, плач и ридание от насъбралите се зяпачи, мъже и жени, отървали кръчмаря. Двете глави са погребани в църковния двор на село Уруци.

Свещеникът от Скравена Димитър живее цял живот с мисълта за заровените глави. В Орханийско ( Ботевградско) дълги години се говори, че една от тях може да е и тази на Ботев, донесена от Врачанския Балкан. И на 21 май 1930 г. поп Димитър изравя десетте черепа и то в същото положение, както ги е видял на 22 май 1876 г. - деня, в който баща му ги е поставил там. Свещеникът искал да се построи за тях мавзолей паметник. Димитър поставя черепите в шкаф с витрина в черквата. Всяка година на 2 юни попът отслужва панихида за упокой на душите им, като изнася витрината на площада за поклонение.

Днес черепите на тези четнически глави се намират в специална костница, за която дълги години е настоявал поп Димитър. Той обаче не доживява да я види (умира на 78 години през 1938 г.). Тя е изградена в Скравена през 1982 г., когато за случая лично идва тогавашният Първи - Тодор Живков. Десетте урни с черепите на Ботевите четници са пренесени в костницата мавзолей от български офицери.

Заради тази Ботева костница на Орхание е дадено името Ботевград. Когато през 1934 г. българското правителство издава указ за замяната на всички турски наименования с български, жителите на Орхание отправили искане селището да носи името на Ботев. Те изтъкнали, че близкото село Скравена е приело главите на посечени четници и единствено в България ги е опазило до днес.


 
Рейтинг

12345
Името Ботевград | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД