Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Данъчна политика част V
15 Април 2013 г. - 11:25 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]

Проф. Иван Ангелов Данъчна политика част V



Данъчна политика част V

Потвърждава се и от обобщените данни (виж таблица 3.).

 

Таблица 3. Постъпления в републиканския бюджет от корпоративен данък и от данък върху доходите на физическите лица - в млн. лева

Години

Корпоративен данък-постъпления

Корпоративен данък-прираст

Данък в/у доходите-постъпления

Данък в/у доходите-прираст

2005

932,4

-

1248,6

-

2006

1206,4

+274,0

1324,6

+76,0

2007

1676,6

+470,2

1808,7

484,1

2008

2059,6

+383,0

1950,6

+141,9

2009

1617,4

-442,2

2029,8

+79,2

2010

1242,5

-374,9

2012,7

-17,1

2011

1356,0

+113,5

2162,2

+149,5

2012

1395,3

+39,3

2282,2

+120,0

Източник: Сайт на Министерство на финансите, раздел Статистика

Пояснения: Прирастът на постъпленията е спрямо предходната година. „Плоският” корпоративен данък действа от началото на 2007 г., а „плоският” данък върху доходите – от началото на 2008 г.

 

Анализът показва, че няма права причинно-следствена връзка между въвеждането на ниските „плоски” данъци и размера на постъпленията. По-скоро обратното – поради премахването на необлагаемия минимум при данъка върху доходите бремето се премества от богатите към бедните. Това е единственият важен резултат от въвеждането на този данък. През 2007 г. (преди въвеждането на „плоския” данък върху доходите) прирастът на постъпленията е бил 484,1 млн. лв., а през 2008 г. (с въвеждането му) прирастът е 141,9 млн. лв., което идва главно от премахването на необлагаемия минимум. През 2009 г. прирастът на постъпленията намалява рязко, а през 2010 г. има спад. Увеличението на постъпленията от този данък през последните две години се дължи главно на постепенно подобряване работата на данъчната администрация, което е нормално да се очаква, и въвеждането на преки електронни връзки с данъчните субекти. Въпреки че равнището на събираемост продължава да е ниско, особено за ДДС и акцизите върху горивата, цигарите и алкохола, поради огромната толерирана от властите контрабанда. Това се знае от всички в България, с изключение на криминалната полиция и другите правораздавателни органи.

Може да се говори по-скоро за обратна приченно-следствена връзка – въвеждането на „плоския” корпоративен данък намали постъпленията от 2059,6 млн. лв. в предкризисната 2008 г. до 1395,3 млн. лв. в 2012 г., когато, според твърденията на правителството и на пазарните фундаменталисти, вече сме излезли от кризата и обемът на БВП превишавал предкризисното равнище.

 

Препоръчвам следната данъчна реформа:

 

  1. От 1 януари 2014 г.”плоският” данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен данък с необлагаем минимум за месечен доход до 340-360 лв. и данъчни ставки: 10, 15, 20 и 25% в зависимост от размера на дохода. Конкретните данъчни тавани подлежат на уточняване. Може да се мисли и за намаляване броя на таваните и на необлагаемия минимум до 310-320 лв., колкото е минималната заплата сега. Важното е да се остави достатъчен необлагаем минимум за най-бедните. Следващите доходи, примерно до 1500 лв. (което е масовият случай) да се облагат с 10%; превишението от 1500 до към 3000 лв. с 15%; горницата до към 5000 лв. с 20% и над 5000 лв с 25%. Това е умерена прогресия като се има предвид, че в ЕС преобладават максимални данъчни ставки между 45 и 55%. То би било важна стъпка към сближаване с облагането на доходите в ЕС, което неизбежно ще стане през близките години като един от елементите на интеграционния процес.

Така по-голяма част от доходите ще остава в бедните и средните доходни групи и ще повишава покупателната им способност. Това пък ще увеличава потребителското търсене на домакинствата (което е над 60% от БВП), предимно за произведени в България стоки и ще бъде стимулатор за икономическия растеж, заетостта, доходите и постъпленията в бюджета. Главният резултат от въвеждането на този данък е, че чрез необлагаемия минимум и данъчната прогресия бремето се премества към заможните и богатите слоеве и се облекчават бедните. Това е икономически оправдано, социално справедливо и целесъобразно от гледна точка на интеграцията ни в ЕС. От чисто фискална гледна точка крайният резултат ще е неутрален или леко негативен, но това не е най-важното. По-важна е справедливостта в разпределението на данъчното бреме – който получава повече ще плаща повече, защото може да си го позволи. Интересно е, че това е било разбрано и приложено във Великобритания през 1435 г. и в САЩ през 1862 г., а някои хора в България не желаят да го разберат в 2013 г.!

  1. От 1 януари 2014 г. да се премине към семейно облагане на доходите. В този случай данъчен субект ще е семейството, а не отделните му членове, както е сега. Общият доход на членовете на семейството се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум, установен с новия данък върху доходите, той не се облага. Ако е по-голям горницата се облага по скалата на данъка върху доходите.

С този данък се оставя по-голям доход на разположение на семейството. Това ще стимулира потребителското търсене (а чрез него и растежа), ще допринася за по-висока раждаемост и ще улеснява отглеждането на децата. Това, наред с други мерки (повишаване на детските надбавки, помощите за отглеждане на деца, разширяване на детските ясли и градини и т. н.) е от изключителна важност за смекчаване на преживяваната от страната ни все по-остра демографска криза.

  1. От 1 януари 2014 г. „плоският” данък върху печалбата (корпоративният данък) да се преобразува в умерено прогресивен данък с максимална ставка 20%. И тук препоръчвам да се оставя необлагаем минимум за печалбата на малките и средните предприятия (това ще бъдат предимно семейни фирми, чийто размер подлежи на уточняване); да се запази 10% ставка за средните по размер печалби и да се въведе 20% за най-големите печалби над определена граница. Конкретните данъчни тавани подлежат на уточняване. В ЕС пробладаващите ставки за този данък са между 25 и 35%. С предлаганите умерено прогресивни ставки ще се направи важна крачка към сближаване с равнището на корпоративно облагане в западноевропейските страни, което неизбежно ще стане през близките години, като елемент на интеграцията в бюджетната политика.

Препоръчвам също тези основни ставки да се съчетаят със: а/ въвеждане на нулев данък за реинвестираната в производствени дълготрайни активи част от печалбата за следващите 10 години; б/ право на фирмите да прилагат ускорена амортизация за новопостроени производствени сгради, доставени нови производствени машини и съоръжения през 2014-2018 г.

На евентуални възражения от страна на Европейската комисия, че това е държавна помощ, може да се отговори с много силни контрааргументи: вековната икономическа изостаналост на нашата страна; ниската производителност и конкурентоспособност на нашата икономика в условията на открити пазари; оскотяващата бедност, пораждаща нарастващо социално напрежение; необходимостта от догонващо икономическо развитие на България, което е от взаимен интерес. Това може да бъде елемент на един допълнителен пакет от икономическа помощ, каквато по-бедните страни членки следва да поискат съвместно от ЕС в близко бъдеще.

Този корпоративен данък ще стимулира инвестиционната активност за разширението, за структурното и технологичното обновяване на производството, особено като се има предвид рязко спадналата инвестиционна активност през последните години, за която стана дума по-горе. Фирмите, които инвестират активно ще плащат дори под 10% корпоративен данък през следващите 5-10 години. Това ще повиши растежа, заетостта, доходите и данъчните постъпления в бюджета.

  1. ДДС да остане на сегашното ниво от 20%, но от 1 януари 2014 г. за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки по списък утвърден от Народното събрание, да се повиши на 25%. Това също е умерена стъпка, като се има предвид, че в 7 страни членки на ЕС стандартният ДДС вече е 23 и 24%, а в 5 страни - 25 и 27%. Това ще облекчи живота на възрастните хора, които са главни консуматори на лекарства и ще помогне за стимулиране на раждаемостта и отглеждането на децата в контекста на демографската криза.
  2. От 1 януари 2014 г. данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лева на вложител, независимо в колко срочни депозита или банки са вложени. Това ще засегне в момента около 30-32 хил. депозита, притежавани от 8-10 хил. физически лица – български и чуждестранни граждани.
  3. От 1 януари 2014 г. да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.
  4. България да се присъедини към данъка върху финансовите трансакции, който предстои да бъде въведен в ЕС.
  5. От 1 януари 2014 г. да се въведе прогресивен данък за недвижимо имущество над определен размер, примерно над 100-150 хил. лева по данъчна оценка, а може би и за притежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения: самолети, хеликоптери, лимузини, яхти и други подобни. Подробностите да се изработят от данъчните власти, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.
  6. Да се отмени така нареченият данък „колиба”, тъй като разходите по неговото администриране превишават евентуалните му постъпления. Освен това, този данък е антисоциален, понеже въвеждането му последва отмяната на така наречения данък „лукс”.
  7. Да се преразгледат данъците за наследството, като се запази сегашното облагане на малките и средни наследства и да се повиши за големите и най-големите, превишаващи определн от данъчните власти размер. Това е икономически обосновано и социално справедливо.
  8. Да се забрани отнемането за бюджета на остатъчната неразпределена печалба от държавните фирми (след изплащане на корпоративния данък и дивидента). От 1 януари 2014 г. дивидентът за държавата да се намали от 80% на 20%. Това ще остави допълнителни ресурси на държавните фирми за финансиране на тяхното развитие.

И още нещо много важно. Уважавам религиозните чувства на хората, но за да съм честен с тях ще кажа следното: бедственото положение на няколко милиона българи е очевидно. То обаче не може да се подобри с молебени и с подхвърляне на жалки еднократни трохи от по 50-60 лева, както прави служебното правителство, а само с мащабни извънредни мерки за подпомагане на бедстващите и с разумно държавно управление, в това число и с модерна и справедлива данъчна система, която да прехвърли част от бремето от бедните към богатите. Кризисната ситуация го налага императивно. Това е далеч по-важно за националната сигурност на България, от сляпото придържане към бюджет, изготвен и наложен от една личност със странно поведение, бюджет пренебрегващ тези сурови реалности. Така правят сега и много други страни по света.

Загриженият за народа си президент е длъжен да изисква от служебното правителство бързи и мащабни антикризисни мерки, а не да го залъгва с молебени. Призивите за смирение днес правят лоша услуга на българския народ! Консервативните политици и икономисти се нуждаят най-много от това – търпение и смирение на хората, а не социални бунтове, докато те провеждат антихуманната си политика. Ако икономическите проблеми можеха да се решават с молебени нямаше да има кризи и бедстващи хора по света. Реалните мащабни икономически мерки ще ни изведат от кризата, а не молебените. Защото живеем в 21ви век, а не в средновековието.

 

10 Април 2013 г.


 
12345
Данъчна политика част V | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД