Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Данъчна политика Част III
15 Април 2013 г. - 11:21 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]

Проф. Иван Ангелов за данъчната политика ...



Данъчна политика Част III

Максималните проценти на данъка върху дохода на физическите лица за ЕС-27 са били: 47,3% в 1995 г., 44,7% в 2000 г., 39,9% в 2005 г. и 37,5% в 2010 г. В България са били: 50% в 1995 г., 40% в 2000 г., 24% в 2005 г. и 10% в 2010 г. Ние сме с най-нисък процент на този данък в 2010 г., следвани от Чехия и Литва – 15%, Румъния – 16%, Словакия – 19%, Естония – 21%, Латвия 26%, Полша – 32%, Кипър – 35% и т.н. Най-висок е той в Испания – 56,4%, Белгия – 53,7%, Холандия – 52%, Дания – 51,5%, Австрия и Великобритания – 50% и т.н. България е единствената страна без необлагаем минимум.

Максималните проценти на корпоративния данък за ЕС-27 са били: 35,3% в 1995 г., 31,9% в 2000 г., 25,5% в 2005 г. и 23,2% в 2010 г. Ние сме имали 40,0% в 1995 г., 32,5% в 2000 г., 15,0% в 2005 г. и 10,0% в 2010 г. България и Кипър са с най-нисък процент на корпоративен данък – 10%, следвани от Латвия и Литва с 15%, Румъния – 16%, Полша и Чехия - 19%, Словения – 20% и т.н. Най-висок е този данък в Малта – 35%, Франция – 34,4%, Белгия – 34%, Испания – 30% и т.н.

Във всички страни членки има данък върху имотите. Най-висок е той в 2008 г. във Великобритания – 3,53% от БВП, Франция – 1,86%, Малта – 1,32%, Белгия и Португалия – 1,16% и т.н. Най-нисък е в България – 0,20%, Унгария – 0,23%, Литва – 0,26% и т.н. България и тук е рекордьор по антисоциалния характер на този данък. По други източници с по-нова информация (от Уикипедия) данъците върху собствеността са: във Великобритания – 4,2% от БВП, Франция – 3,4%, Италия – 2,7%, Швейцария – 2,4%, Испания – 2,0%, Белгия – 2,0%, Дания – 1,9%, средно за ОИСР – 1,8%.

Какви изводи могат да се направят от тези данни?

На 16 ноември 2010 г. Симеон Дянков заяви: „Швеция има много какво да научи от нас, защото имаме най-добрата данъчна политика в ЕС”. Това беше едно от многото му недомислия. За мен критерий за оценка на данъчната политика е качеството на изпълнение на основните й функции. За него – минималният размер на данъка за богатите. Човекът е извън ценностната система на този пришелец!

Напоследък, след окончателния провал на разрушителната му мисия в България, нежелан и прогонен дори от ГЕРБ, той разпространява поредната си лъжа – че с политиката си е спасил България от фалит през 2009, 2010 и 2011 г. Това няма нищо общо с истината. През тези години България не е била заплашвана от банкрут, освен от неговата либертарианска икономическа и финансова политика.

Ако говорим за опасност от финансов и социален фалит, истината е друга. Поради фанатичното му вторачване в клишето за финансова стабилност, Дянков и правителството доведоха страната до социални бунтове през февруари-март 2013 г., които могат да застрашат и финансовата ни стабилност. България сега е изправена пред опасна финансова нестабилност, бедност, несправедливост, разпад на най-важните публични системи, морална и нравствена деградация, благодарение, в значителна степен, и на неговата силно рестриктивна политика и безразсъдни опити за псевдореформи (забавеното разплащане на многомилионни държавни задължения към бизнеса, отнемането на неразпределената остатъчна печалба от държавните фирми в реалния сектор, плановете му за разселване на държавни учреждения от София из провинцията, усилията му за разрушаване или поне финансово задушаване на БАН и на най-големите университети, ограбване на резерва на здравната каса и т.н.). В резултат на всичко това избухнаха социалните бунтове и той беше изгонен от страната. И въпреки това не се срамува да се хвали с разрушителната си мисия тук!

Съотношението между преките и косвените данъци е изразител на държавната политика към труда и капитала. Преобладаването на косвените данъци показва, че данъчното бреме се разпределя между всички социални групи.То обаче тежи най-много на хората със средни, ниски и най-ниски доходи, защото се хранят, обличат, обуват, пушат, пият алкохол, ползват отопление, осветление, транспортни и други услуги като останалите. Те понасят най-трудно това бреме, понеже доходите им са многократно по-ниски, посочените продукти и услуги заемат най-висок дял в семейните им бюджети, облагат се с високи проценти за ДДС и акцизи, които превишават значително ставките на преките данъци. Те не могат да се възползват от ниското облагане на преките данъци, понеже нямат такива доходи и доколкото ги имат, липсва необлагаем минимум. Данъкът от 10% на бедния човек с 200 лв. месечно тежи много повече от същия данък на човек с 2000 лв. или 20000 лв. месечен доход.

При този модел делът на преките данъци е по-малък. Това е изгодно за заможните, богатите и най-богатите, защото изброените продукти и услуги, облагани с ДДС и акцизи, заемат нищожна част от семейните им бюджети. Преобладаващата част от техните доходи се облагат с нисък пряк данък, а немалка част не се облагат, защото са в сивия сектор. Дори и да искат, бедните не могат да скрият част от дохода си в сивия сектор, понеже нямат такъв. Тази данъчна политика в полза на капитала се засилва с отказа от прогресивно данъчно облагане, каквото се прилага в повечето страни от ЕС, с приемането на най-нисък („плосък”) корпоративен и подоходен данък и с премахването на необлагаемия минимум.

С тази си икономически нерационална и антисоциална данъчна политика България се конфронтира и с най-развитите страни от ЕС. Ние получаваме милиардни безвъзмездни помощи от ЕС, а прилагаме спрямо тях данъчен дъмпинг с най-нисък дял на преките данъци и най-ниски данъчни ставки. Нашата държава се самолишава от вътрешни приходи, като облекчава най-богатите си данъкоплатци, а чакаме помощи, събирани с по-високо облагане на западноевропейските данъкоплатци. Това все по-често ни се напомня от общественото мнение в Западна Европа и едва ли ще бъде толерирано дълго. То противоречи и на елементарните интеграционни принципи. Според тези принципи в рамките на една интеграционна общност трябва да има еднакви или близки по равнище данъци, за да не влияят изкривяващо върху териториалното и регионално насочване на ресурсите.

От гледна точка на европейския опит, на принципите на социалната справедливост и на солидарността България прилага най-консервативната, антисоциална и антиинтеграционна данъчна и осигурителна политика. Опитите за оправдаване на ниските преки данъци със стимулиране на стопанската активност, привличане на чужди инвестиции, повишаване на събираемостта на данъците, ограничаване на сивия сектор и повишаване на конкурентоспособността се провалиха. Когато се позовават на миналото, пазарните фундаменталисти лъжат, че с въвеждането на ниски „плоски” данъци нараства масата на данъчните постъпления. Когато говорят за бъдещето и предричат финансова катастрофа, те отново лъжат, разчитайки на неинформираността на голямата част от хората.

В това отношение сервилните медии правят лоша услуга на българските граждани, защото допускат до камерите, микрофоните и печатните страници на медиите главно пазарните фундаменталисти, а не ги изправят очи в очи с опоненти. Историческите факти по света потвърждават, че почти винаги, когато са въвеждани ниски преки данъци бюджетните постъпления са намалявали и бюджетните дефицити са се повишавали. На тази тема ще се върна към българския опит по-долу.

Въпреки ниските данъци стопанската активност в България през последните години не е по-висока. През 2007 г. бяхме на седмо място в ЕС по темп на прираста на БВП и последни между източноевропейските страни, през 2009 г. - на 16-о място по опазване от негативните ефекти на световната криза, през 2010 г. на 18-о място, през 2011 г. на 16-о и т.н. Не е доказана пряка причинно-следствена връзка между ниски преки данъци и висок растеж на БВП. Растежът се определя от цял пакет фактори, като данъците са само един от тях, при това, не най-важният.

Казват, че ниските данъци привличали преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). И това не е вярно. През последните 5-6 предкризисни години постъпиха значителни чужди инвестиции, но насочването им по сфери на дейност имаше паразитен или полупаразитен характер. Около 70-75% бяха за недвижими имоти и наемодателска дейност, търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети, финансово посредничество, хотели и ресторанти. Приоритетни за нас отрасли и сфери на дейност, като здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура бяха пренебрегнати от чуждестранните инвеститори. Нашата конкурентоспособност продължава да е най-ниска, а енергоемкостта ни - най-висока. ПЧИ не помагат за преодоляване на тези слабости на нашата икономика.

Но дори и в този случай ниските преки данъци нямаха нищо общо с притока на ПЧИ. Защото най-големият приток беше преди въвеждането на ниските „плоски” данъци. След тяхното въвеждане настъпи срив в притока на ПЧИ, не заради ниските данъци, а под влияние на други по-важни фактори, главно неблагоприятната световна и европейска конюнктура. За това повлия и кризата в съседна Гърция, която хвърляше сянка на съмнения в световните финансови среди върху стабилността на нашата икономика, а също и многобройните наши вътрешни проблеми. От казаното следва, че ниските преки данъци не са първостепенен фактор за привлекателността на България за ПЧИ. Достатъчно е да напомним за така наречения „данък корупция”, неефикасната държавна администрация, недостигът на висококвалифицирани кадри, нестабилното законодателство, лошата инфраструктура и т.н., за да разберем, че данъчните ставки нямат решаващо значение за привлекателността ни за чужди инвестиции.

След многократните намаления на осигурителните вноски (от 32% на 16%), на корпоративния и на подоходния данък, обещаните стотици хиляди нови работни места и стотици милиони лева допълнителни приходи от данъци и осигуровки не се появиха. Напротив, през последните години изчезнаха около 400 хил. работни места. Растеше бюджетният дефицит и дефицитът в осигурителната система, делът на сивия сектор е 30-40%. Проверките на НАП и на други контролни органи установяват масови нарушения на данъчната, осигурителната и митническата дисциплина, на санитарно-хигиенните и екологичните стандарти, на трудовата безопасност и т.н.

Въпреки най-ниските преки данъци и осигурителни вноски с които на частния бизнес са оставени 12-13 млрд. лв. допълнителни ресурси през последните 10 години, липсва структурна и технологична модернизация в икономиката. Не се инвестира в научни изследвания и внедряване на технически и други новости. Това личи от посредственото качество на произвежданите продукти и услуги. Високотехнологичните стоки са едва 3,4% от нашия износ при 18% средно за ЕС. Преобладава износът на суровини, материали и първично преработени стоки (44,7% от износа) на ниски експортни цени. Голяма част от инвестициите се използват за екстравагантни офиси и резиденции у нас и в чужбина, луксозни автомобили, яхти, самолети, хеликоптери и други подобни; няма подобрение на условията за труд.

След 2007 г. затихна дейността по разширение и модернизация на нашия производствен потенциал, каквото цивилизованите страни правят активно по време на криза. В предкризисната 2008 г. инвестициите са били 29,4 млрд. лв., а през 2012 г. 16,8 млрд. лв. Влоши се структурата на вноса по начин на използване. Рязко спадна вносът на инвестиционни стоки. Ако през 2007 г. той беше 30,6% от общия внос, за 2012 г. е 22,9%. Спадна и вносът на машини, уреди и апарати. Кризисните години са проспани и нашата икономика не е готова за успешно следкризисно развитие.

Общият извод е, че българската данъчна система нито е социално справедлива, нито е икономически ефективна, нито е проинтеграционна. Тя прави прекалено много реверанси пред интересите на капитала и пренебрегва интересите на трудовите хора и на пенсионерите. Обслужва паразитни интереси на икономическата стагнация. С такава данъчна система не можем да разчитаме на възстановяване на вътрешното потребление и скорошно излизане от кризата. И още по-малко - на следкризисно догонващо устойчиво икономическо развитие в съответствие със стратегията „Европа 2020”. Продължава част IV


 
12345
Данъчна политика Част III | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД