Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Данъчна политика
15 Април 2013 г. - 11:09 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]
Проф. Иван Ангелов за това каква данъчна политика ни е нужна?

 

Данъчна политика

Проф. Иван Ангелов за това каква данъчна политика ни е нужна? Данъците са един от най-важните инструменти на бюджетната политика за въздействие върху поведението на стопанските субекти и на гражданите. За разлика от инструментите на паричната политика, които задействат много бързо и действат по-краткотрайно, данъците започват да действат след известен лаг и действат дълготрайно. При липса на разгърната парична политика, както е у нас, поради режима на валутен борд, ролята на данъците и на другите инструменти на бюджетната политика, са едно от малкото средства за въздействие и значението им нараства още повече.

Данъците изпълняват няколко основни функции: Първо, като инструмент за преразпределение - набиране на финансови ресурси за изпълнение на важни държавни програми в здравеопазването, образованието, науката, иновациите, културата, социалната сфера, сигурността, опазването на околната среда, инфраструктурата и т.н. Второ, за преразпределение на доходи между социалните групи, особено при наличие на много големи доходни и имуществени неравенства между бедни и богати, както е сега в България. Трето, изпълнявайки първата и втората функция те са важен инструмент за стимулиране на вътрешното и външното търсене, а чрез тях – за постигане на траен и висок растеж. Това ги прави много важен инструмент за икономическо управление, при липса на разгърната парична политика. Четвърто, изпълнявайки изброените функции, данъците стават важен интеграционен инструмент на България като пълноценен член на ЕС. При избора на данъчна система сме длъжни да се сближаваме с данъчните системи на другите страни членки на ЕС. Недопустим е данъчен дъмпинг спрямо други страни членки на общността.

При оценка на една или друга данъчна система, трябва да се държи сметка за данъчните основи и за данъчните ставки. Само двете заедно определят характера на данъчната система и величината на данъчното бреме. При широка данъчна основа бремето може да е тежко, дори при ниски ставки, и обратното. Поради ограниченото място тук ще се спра само на данъчните ставки, още повече, че те са по-видими.

Данъците сега са още по-важна тема поради наближаващите избори. Темата за данъците присъства във всички предизборни платформи на партиите. Напоследък на тази тема се пише много от икономисти и финансисти, които се надпреварват да доказват предимствата на своите данъчни философии, като използват противоречиви, тенденциозни и дори очевидно неверни аргументи. Рекордьори в това отношение са пазарните фундаменталисти и другите привърженици на пропорционалното облагане.

В следващите редове се спирам накратко на отделни аспекти на данъчната система у нас и на отделни данъци, без да навлизам в технически подробности, които едва ли интересуват масовия читател. А и те не са най-важните. Ще се спра на най-важните икономически и социални характеристики на някои данъци от гледна точка на изпълнението на гореизброените основни функции.

Като член на ЕС България има добър ориентир за модела на своята данъчна система. Както посочих по-горе, философията на нашата данъчна система е длъжна да се придържа към философията на данъчната система на ЕС и по-специално, към данъчните системи на страните, които формират икономическия гръбнак на общността. Европейските икономики в една или друга степен почиват на принципа за социалното пазарно стопанство, макар че през последните 10-15 години има опити за изоставянето му.

Събитията през последните години потвърдиха, че опитите от няколко десетилетия да се „американизира”, т.е. да се „пазаризира” още повече системата за икономическо управление на европейската икономика се провалиха. По същото време, особено при президента Обама, се правят опити да се „европеизира” т.е. да се социализира още повече тяхната система за икономическо регулиране. Американските консерватори се съпротивляват на тази тенденция. Докато Америка стимулира икономиката, за да се ускори излизането от кризата чрез по-висок растеж, заетост и доходи, Европа я потиска и ограничава, за да намали бюджетните дефицити и публичната задлъжнялост. Двете философии за макроикономическо управление се различават коренно помежду си и прилагането им дава различни резултати. Едва ли е случайно, че сега Европа е единственият регион в световната икономика, който е в криза. Все по-често се говори и пише, че европейската икономика е „болният човек” на световната икономика.

Европейският данъчен модел

Фундаментална черта на данъчните системи в развитите пазарни икономики, а това важи и за най-развитите страни членки на ЕС (чиито икономики са гръбнака на европейската икономика), е прилагането на прогресивно данъчно облагане. Човечеството отдавна е стигнало до убеждението за прилагане на прогресивни данъци. Най-ранното известно приложение на прогресивно данъчно облагане е правено във Великобритания през 1435 г. В САЩ това е направено в 1862 г. по времето на президента А. Линкълн.

Този тип облагане има няколковековна история в Европа и е развит до съвършенство, като се държи сметка за икономически, социални, екологични и други аспекти. Например, данъците върху личните доходи в Дания сега са 26,5% от БВП, в Швеция – около 13,5%, Финландия – 13,2%, Белгия – 13,0%, Италия – 11,8%, Великобритания – 10,5%, Норвегия – 10,2%, Австрия – 9,9%, Германия – 9,5%, средно за ОИСР – около 8,9%, а в България – 3,0%.

Важни черти на европейския данъчен модел са: Първо,данъчните системи на страните се стремят да се основават на баланс на интересите на труда и капитала. Второ, общото ниво на данъчното бреме (косвени данъци + преки данъци + социални осигуровки) е стабилно – около 39-40% от БВП. Трето, стабилна е и вътрешната структура на трите му съставки: косвени данъци – 13-14% от БВП; преки данъци – 13,0-13,5%; социални осигуровки – 12,5-13,0%. Четвърто, вътрешната структура на всяка група данъци също остава стабилна. ДДС заема около 50% от общия размер на косвените данъци. Данъкът върху дохода на физическите лица варира между 70 и 75% от общия размер на преките данъци, а корпоративният данък – 20-23%. Работодателите внасят около 57-58% от социалните осигуровки, а работниците – останалата част (виж таблица 1.) – виж Продължение Част II .


 
12345
Данъчна политика | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД