Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Какво да поискат гражданите?
07 Март 2013 г. - 16:50 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]
Протестите изненадаха най-вече управляващите...

Какво да поискат гражданите?

Мнение на Емил Асемиров, политически анализатор

 

Протестите изненадаха най-вече управляващите, и то най-близкото обкръжение на премиера Борисов, които му филтрираха напудрена информация. Премиерът и правителството повярваха в собствената си пропаганда, че България преодолява икономическата криза благодарение на успешната политика на правителството. Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков най-малко на три пъти обявяваше точния месец и година, в които България ще излезе от кризата. Това после беше някакси забравено. Финансовата стабилност и “добрите” макроиконономически показатели, които неизменно отчиташе официалната статистика се оказаха строеж върху глинени крака или балон, пълен с въздух, който неизбежно трябваше да се спука. Финансовите показатели бяха стабилизирани на едно ниско равнище – това на мизерията и на живота на ръба на оцеляването за голяма част от семействата с деца, на пенсионерите, на безработните, на работещите бедни младежи и не само младежи, с по 300-400 лева месечна заплата, която дори не получаваха редовно. На принципа “Ситият не вярва на гладния” правителството и много от политическите анализатори и всякакъв вид елитарни публицисти не обръщаха внимание на тези очевидни факти, дори и на това, че данните на официалната статистика всъщност са правителствена стъкмистика, че реалният процент на безработицата е поне два пъти по-голям от официално обявяваните 9-10-11 или 12 %. Ще приведа само два примера – обезкуражените да търсят работа дългогодишни безработни отдавна не се отчитат от никаква правителствена статистика; сезонните работници, които са на гурбет само през 3 до 6 месеца от годината, а останалото време прекарват в България при семействата си – също. Много семейства в провинцията се спасяват от мизерията и дори от хронично недохранване единствено от парите, които някой член на семейството - гастарбайтер им изпраща от чужбина.

Замразените доходи и много ниският икономически растеж – плод на хаотичната, некомпетентна и вредоносна икономическа политика на правителството доведе до постепенно натрупване на богатство за тесен кръг фирми и бизнесмени, приближени до властта и до неконтролируем растеж на мизерията за значителна част от останалото население през последните четири години.Разбира се, към нея се акумулираше бедността наследена от предишните периоди и недоволството и гневът от нея нямаше как да не избухнат някога. Ако има изненада, то тя се състои единствено в това, че социалният взрив на гражданите от скотския живот в страната се забави толкова дълго и едва непосилните сметки за тока в цялата страна и за парното в София за месец декември бяха капката, която преля чашата на волското търпение на българина. Много скоро протестите срещу монополите доставчици на ток и ниските доходи по силата на желязната политическа логика преляха в политически протести и искания за оставка на цялото правителство. Премиерът Борисов продължаваше да реагира неадекватно и така и не разбра къде е грешал по време на цялото си управление. Верен на стила си, той продължи да се оправдава с предишните управляващи, с международната криза и със сили извън него. Напоследък му се привидя и метеж срещу правителството, организиран от БСП и ДПС, както и опит за убийството му поръчан от Доган. Тези отчаяни ходове, дори и оставката преди тях на Дянков не доведоха до желания пиар и друг политически ефект, по-скоро обратното. Ако управлението на Борисов беше толкова успешно, компетентно и безкористно, нямаше да изкара хората на улицата с политически искания, все повече радикализиращи се, и да доведе до предсрочната му оставка, разчетена от него като изпреварващ и гениален стратегически ход за спечелване на следващите избори.

 

Лозунгът на протестиращите във Варна: “Промяна, а не подмяна!” е много подходящ да се превърне в лого на цялото протестно движение в страната.

Стихийно избухнали, а после може би и донякъде канализирани от заинтересовани политически групи протестите все още нямат единна организацияи ръководство, общопризнати лица и говорители и това е съвсем естествено за първичните стадии на автентичните граждански протести. Появи се опасност първоначалната цел на протестите – контрол върху монополистите доставчици на ток неусетно да се размие в далечни политически цели – промяна на конституцията и на политическата система, което ще отнеме много време и с нищо няма да подобри положението на хората в краткосрочна перспектива. През 1990 г. протестиращите граждани успешно бяха излъгани с мита, че Великото народно събрание ще положи ново начало на държавността в България и това автоматично ще реши най-сериозните им проблеми. Сега тази теза отново се лансира от различни страни може би от незнание, може би умишлено, защото тогава успешно проработи за сценаристите и режисьорите на мирния преход... Докато в София през 1990-91 г. заседаваше VІІ. Велико народно събрание, в Полша, Чехия, Унгария и другаде успешно извършиха реална смяна на системата.

Сред хаоса от разнопосочни искания често формулирани наивно и откровено неграмотно политически и юридически, издаващи непознаване на това как функционира икономическата и административната система на страната, може да се открият доста рационални зърна, идеи и смислени предложения. Те изкристализират през последните дни с помощта на активисти на протестите, натрупали експертни познания в някоя област по време на борбата си за някоя кауза – например борбата срещу монополите или за опазване на защитените територии, за достъп на гражданите до информацията, ревниво крита от институциите като търговска или служебна тайна.

В по-долните редове съм се опитал да обобщя разумните според мен предложения и да ги формулирам в приемлив вид с оглед те да бъдат реално осъществими при наличието на политическа воля и продължаващ натиск от страна на разбунтуваните български граждани върху институциите, от които в момента нормативно зависи да се направят наложителните законови и практически промени. Списъкът е отворен за всякакви добронамерени и компетентни забележки.

 

Граждански искания:

- НС да работи поне 2-3 седмици докато приеме най-неотложните промени в законите и след това президентът да назначи служебно правителство (поради нежеланието на основните партиида излъчат програмно правителство до срока на редовните избори през юли).

-НС да се произнесе с решение по резултатите от референдума за АЕЦ Белене в предвидения от закона тримесечен срок.

- Да бъде подменен изцяло състава на основните регулаторни органи, допринесли за кризата със своето бездействие и действия в услуга на монополистите и фирмите с господставщо положение на пазара – ДКЕВР, КРСъобщ, КЗКонкур, КЗПотр (добавете другите по избор, няма да сбъркате –едва ли има регулаторен или контролен орган,който да си евършил добре работата).

- Държавата да престане да толерира монополите ифирмите с господстващо положение на пазара не само в областта на комуналните услуги чрез съответните законови промени, засягащи привилегированото положение у нас и на компании като НЕК, Лукойл и Газпром.

- Законовите текстове в множество закони, които нарушават правата на потребителите и ги поставят в неравностойно положение спрямо монополите да бъдат атакувани пред Конституционния съд от една пета от депутатите или от президента и делата да бъдат разгледани максимално бързо от конституционните съдии. Следващият парламент ще трябва спешно да направи съответните изменения в тези закони в защита на гражданите, а не на монополистите, фирмите с господстващо положение на пазара, мобилните оператори и банките.

- Независими експерти и органи да проверяват измервателните уреди, а не монополистите доставчици на комунални услуги – ЕРП-етата, топлофикациите, ВиК. До изясняване на фактическото състояние и коректност на сметките да бъде наложен мораториум на плащането на високите сметки за ток и парно от декемврии януари. (Много хора просто не са в състояние да ги платят и трябва да се намери разрешение на проблема.)

- Да се направи обстойна ревизия на сметките за ток ипарно от независими нови органи и граждански организации, включително тези за защита на потребителите, и да бъдат спрени делата на монополистите срещу “длъжници” от 1 декември 2012 г. насам (примерна дата)

- Да се преразгледа и коренно да се промени методиката за отчитане на парното, да се премахне такса сградна инсталация и да не се приема под ново име, дане се начислява лихва върху прогнозния дял за парното от “Топлофикация” - София и да се осигури възможност за сключване на индивидуални договори с нея от всеки потребител, както и да се гарантира отказа от услугите й.

- Като временна мярка за намаляване на драстично увеличените сметки НС да гласува намаление на ДДС върху тока и парното (за домакинствата и за бизнеса) на 5% до края на тази година. Това предложение среща силно неодобрение от икономистите с пазарно фундаменталистка нагласа, но изключителната кризисна ситуация, в която се намираме изисква извънредни мерки.

- Спешни промени в нормативната база, засягаща цените на тока – енергийния микс да се промени или изцяло да се отмени: от него да бъде изваден скъпият ток от ТЕЦ Марица Изток 1и 3, и от ТЕЦ-овете на ХристоКовачки, също и от фотоволтаиците; да се преразгледа кръстосаното субсидиране вътре в рамките на НЕК;да се премахне модела на един купувач на ток - НЕК от производителите, и предприятията да получат правото да купуват директно ток от производствените централи. Това ще намали и таксите за пренос, а загубите от преноса и кражби на електроенергия не бива да се начисляват в сметките на крайния потребител.

- Да се приемат спешно промени в нормативната регулация на електроразпределителните дружества – да се намали гарантираната им от държавата печалба (през първите 3 години - 16% годишно, сега - 12 % годишно) до обществено приемливи размери – да кажем наполовина. Констатираните многобройни нарушения са достатъчно основание да се отнеме лиценза на ЕРП-тата по тяхна вина, а не за национализация. Национализация означава държавата с парите на данъкоплатците да изкупи обратно дяловете на частните собственици в ЕРП – т. е. всички ние да платим още веднъж за ограбването си от тях. Нарушенията са основание за налагане на сериозни глоби на ЕРП-тата –така техните собственици ще преценят дали е икономически изгодно за тях да останат в България или е по-добре да приемат отнемането на лиценза си и да продадат собствеността върху активите си в България с право на първи купувач за държавата (това пък означава засилване монопола на НЕК).

 

- НС да приеме спешни поправки в Изборния кодекс, които да гарантират честност и прозрачност на изборите и на финансирането на политическите партии. Предложението да се премахне държавната субсидия за партиите не е разумно, защото тогава партиите ще са още по-податливи на корупционни предложения за финансиране от съмнителни частни източници, но държавната субсидия за партиите би могла драстично да се намали да речем наполовина на сегашното равнище. Да се гарантира възможноста инициативни комитети на граждани да могат да издигат кандидати за изборни длъжности, без да се нуждаят от подкрепата на партии и да се премахнат всички законови пречки независимите кандидати да могат да бъдат избирани на национални или местни избори.

- Гласуването да стане задължително. Не бива настоящето и бъдещето ни да се определят от купените ниско образовани групи “избиратели” и маргинализирани прослойки от народонаселението.

- Смяна на политическата класа – чрез въвеждане на ограничение депутатите да имат право само на два последователни мандата в НС като се зачитат досегашните. След пропускане на един мандатен период пак можеш да се кандидатираш за народен представител. Това означава голяма част от сегашните депутати да нямат право да бъдат избирани в следващия ни парламент (те и без това отдавна са омръзнали на всички).

- Да се въведе право на индивидуална жалба до Конституционния съд от нови субекти – може би не от всеки гражданин, но от гражданските сдружения или от подписка да кажем на 5 хиляди граждани. Ще се наложи на уважаемите конституционни съдии да се преборят с придобитата си леност и да разглеждат повечко на брой дела годишно.

- Оставка на тимаджийския кмет на Варна (вече четвърти мандат, издиган от няколко различни партии)

 

Политиците (и управляващи и опозиция) не бива да забравят искрата, която запали огъня на протеста и трябва да намерят спешно решение още преди да е приключил работата си този парламент на проблема с високите сметки за тока и парното през декември и януари. Достатъчно е да се вслушат в някои експертни предложения, направени по темата, които са достъпни на множество места в интернет.

Изразяваните гласовито страхове, че уличните протести и техните безразсъдни искания са заплаха за демократичната политическа система в страната са силно преувеличени. През последните 23 години след края на тоталитаризма в България бяхме свидетели на развитието на фасадна демокрация – Народното събрание се избира по партийни листи, подредени от партийните босове, като кандидат депутатите си плащат по общоизвестна тарифа за избираемите места, освен ако не са от висшето ръководство на партията или много близки хора до партийния водач. Неефективната политическа система доведе до неефективна работа на институциите и по-общо до неефективна държава, имитираща изпълнението на основните си функции, сред които най-важната е защита интересите на нейните граждани. В настоящата политическа криза най-важното е енергията на гражданските протести да не бъде пропиляна, а да бъде канализирана в политически форми – най-ефективната от тях все още си остава гражданското участие в изборите чрез движения и партии.

Съществувалите досега партии, вече били във властта или патерица на правителството при някое от управленията са компрометирани пред голяма част от избирателите. Неприемането на досегашните партии обаче не бива да води автоматично до отхвърлане на модела на правене на политика чрез участието на гражданите в политически партии. След като не сме доволни от досегашните партии, едва ли можем да измислим нещо по-добро, освен да създадем нови партии, и да се опитаме да отстояваме интересите си на граждани, данъкоплатци и потребители чрез активно участие и работа в тях, така че да не позволим повече решенията да се взимат на тъмно от задкулисните кукловоди. Може би това ще бъде последната надежда на нашето и на следващите поколения да останем да живеем в България.

Отрицанието на всичкии на всичко в политиката може да ни отведе в недалечното бъдеще към закриване на държавата, която гражданите по вина на политиците и управниците, които са си избирали няколко десетилетия, вече не могат и не искат да възприемат като своя.

 


 
12345
Какво да поискат гражданите? | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД