Какво да се прави?

Kaкво да се прави е въпросът, който си задава обществото в България, в дните на най-масовите и бурни протести от зимата на 1996/97 г. Ако се резюмира с няколко изречения духа напротестите и причините, които ги предизвикаха, то следва да се каже ясно, че това е невероятната мизерия, до която бяха доведени по-голямата част от гражданите на България и липсата на бъдеще, в резултат от провежданата през годините на т.нар. преход политика от всички правителства, връх или по-точно дъно, на която беше политиката на правителството на ГЕРБ. Това беше политиката на безогледната приватизация и отдаване на индустриалните и енергетични мощности на чужди монополи и наши мошеници, чията единствена цел беше печалбата. Това беше политиката на продаване на безценица на чужди концесионери подземните и надземните богатства на България, които са национално достояние и принадлежат на народа. Това беше политиката на срастване на политическата система с родената по криминален път олигархия и банкова система. Това беше политика на овладяване на държавата отмафията, за което писаха редица водещи американскии европейски издания, на които българското правораздаване не обърна внимание. Сценарият и принципите на тази политика бяха заложени в доклада на “Р.Ран- Д. Ът”, поръчан от А. Луканов и изготвен с участието на много “мастите” икономисти от “дясно” и от “ляво”, някои абонирани за Парламентаи чудещи се днес”Какво става? Ми защо така?”и търсещи причините в политиката на ЧЕЗ, ЕВН, Топлофикацияи т.н. Но политиката на тези чужди, при това държавни монополи, е само част от грабителската политика, която се води вече 23 години от българската политическа върхушка спрямо народа български. И тази политика се казва “Неолиберализъм”. Тази политика е патология на либерализма и е антидемократична. Това са идеите на т.нар. Чикагска школа, формирана около Милтън Фридмани за първи път експериментирани в Чили от диктатора Пиночет. Втора беше “желязната леди” М. Тачър, а трети Р. Рейгън. Така в началото на 80-те г. на ХХ в. се положи вълната на неолиберализма, която помете в развития капиталистически святи неговата “държава на благоденствието”. Но връщането към принципите на първоначалния “манчестерски” капитализъм не можешеда възроди капитализма, а бързо го доведе до крах, показвайки неговото уродливо лице. И затова днес Европа, тази част от нея, която се оказа най-верен последовател на Вашингтонския консенсус, т.е. да прилага неолиберализма в неговите патологични форми – минимум държава, максимум частна собственост, и за да има стабилност контрол само над паричнта маса, изпадна в дълбока криза. От тази криза не може да излезе и родината на “неолиберализма” ,въпреки плахите опити на Б. Обама.За съжелание, когато г-н С. Дянков се хвалеше, че страната е стабилна във финансово отношение и приемиера се пъчеше по европейските форуми със стабилност нямаше кой от обкръжението му и услужливите медии, които тиражираха кухите мантри на българските неолиберали и дузината дежурни политилози и социолози, да му каже, че в пустините на Африка е много стабилно, но най-стабилное в гробищата.

Но за всичко това е виновен не само Б.Борисов с неговите ограничени знания и неговото некадърно правителство, което най-стриктно следваше рецептите на неолиберализма, но цялата политическа върхушка на партиите, управлявали България от 1990 г. до днес. Затова народът, младежта на България иска Велико народно събрание , за да се изготви нова Конституция и да се промени радикално политическата система, а с нея и икономическата, социалната и цялата политика на държавата.

И така, какво да се прави?

1. Най-изявените представители на протестиращите от цялата страна да организират Национален граждански съвет, който да излъчи свои доверени представители за разговор с действащите държавни институции на страната.

2. Вместо да ходи на митинги и да участва по примера на Ц.Цачева и Цв. Цветанов в анвтиправителствени протести Президентът да организира и свика Консултативния съвет по националната сигурност, на чието заседание да покани излъчени от Националния граждански съвет представители, а не мюрета, за да се обсъдят стъпките, които трябва да предприемат легитимните държавни органи по решаване на нетърпящите отлагане въпроси.

3. Президентът да не бърза със закриването на 41-то НС, а да му даде рационален минимум от време, за изработване и приемане на Нов Избирателен кодекс, който да позволи и на Гражданските структури да излъчват свои кандидати за депутати в предстоящите парламентарни избори, а също така да започне процедури, по законово ограничаване разгула на монополите. В новия Избирателен кодекс задължително да се впише равнопоставеността на мажоритарни и многомандатни -50% на 50% депутати, а също така възможноста да се отзовават персонално онези депутати, които не отговарят на народните очаквания и делегирани им права и пълномощия. Датата на предсрочните парламентарни избори да се продължи с един месец, за да се даде време за организиране на Гражданските структури ,т.е от средата на май до средата на юни 2013 г. .

4. В служебното правителство да бъдат поканени неопетнени професионалисти – учени и специалисти, които да имат понятие от водене на държавна политика в условия на политическа и социална криза.

5. Избраното в резултат от праламентарните избори 42 НС да започне подготовката за изработване на нова конституция и прерастване във ВНС.

6. Първа задача на 42-то НС трябва да бъде възстановавяне на ролята на държавата като върховен представител на суверена-народа на България, като върховен законодателен, изпълнителен и контролиращ орган, който гарантира равните права и отговорности пред закона на всеки български гражданин независимо от неговия пол, раса, вероизповедание и т.н. Държавата трябва да наложи универсален Конкурентен реди контрол над естествените монополи., като по този начин създаде условия за свободата и свободната инициатива на всички свои граждани.

7. Една от основните задачи на 42-то НС трябва да бъде преразглеждане на всички договори по т.нар. Масова, Касова и Мениджерско-работническа приватизация и в съответствие с клаузите от Закона за приватизация и следприватизационен контрол да прекрати действието на онези договори, които не са спазени и да потърси законова отговорност от нарушилите ги , а при крайни ситуации да ренационализира тези обекти. Нека неолибералите да не пищят, а да изучат опита на европейските държави, на първо място Франция след 1945 г. до днес.

8. Бидейки ревностен член на ЕС България трябва да се освободи от едностранните зависимости да партнира икономически само в едно направление, а да ориентира азимутите на българската икономика по всички посоки на света, където може да има интереси изгода.

9. При преглеждане на цялостното законодателство да се даде предимство на законите, които стимулират прозводството на преработени суровини и материали, а не износа имв непреработен вид и вноса на готови продукти.

10. Накратко, българската политическа класа, която не заслужи признанието за елит на държавата България, трябва да извърши радикална промяна на принципите по организацията и управлението на обществото в условията на глобализация и наднационална интеграция, в условията на глобален пазар и глобални рискове, като се възползва от демократичните принципи и механизми, от ума и волята на народа, за да открие хоризонт и бъдеще пред днешните и бъдещите поколения на българите.

Проф. доктор на философските и на политологичните науки Петко Ганчев – посланик, Председател на Геополитически център Евразия- София
23.02.2013 г.г. София