Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Икономиката през 2013 - 2014 г Част II
06 Януари 2013 г. - 15:47 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]
Продължение на прогнозата на проф. Иван Ангелов за Икономиката на България през 2013 - 2014 г ...

Икономиката през 2013-2014 Част II

-вътрешно търсене

-4,9

-2,5

1,9

2,8

3,2

-запаси

-0,4

1,8

0,7

0,0

0,0

-нетен експорт

5,6

2,3

-1,9

-1,5

-1,2

Заетост

-4,7

-4,2

-2,0

-0,2

0,4

Безработица - % от работната сила

10,3

11,3

12,7

12,7

12,5

Средна заплата

11,2

7,3

5,2

4,8

5,6

Инфлация – по потребителски цени

3,0

3,4

2,5

2,6

2,7

Бюджетен дефицит - % от БВП

-3,1

-2,0

-1,5

-1,5

-1,1

Държавен дълг - % от БВП

16,2

16,3

19,5

18,1

18,3

Източник:European Commission, European Economic Forecast, Autumn 2012, 7 November p.53

Пояснение: за повечето показатели промяната е в % спрямо предходната година, а за останалите – както е посочено. Данните за 2010-2011 г. са фактически, за 2012 г. – очаквани и за 2013-2014 г. прогнозни.

 

Очакваният от ЕК прираст на БВП с 0,8% за 2012 се основава главно на прираста на частното потребление с 3,0%, при 0,6% негов спад през 2011 г. Анализирайки данните за този очакван растеж на потреблението трябва да имаме предвид редица противоречиви факти:

Първо, става дума за незначително повишение на индивидуалното потребление от едно на друго мизерно равнище, което дори не се чувства от хората. Около 24% от населението у нас (над 1,7 млн. души) живее под линията на бедността, а при включване на пенсионерите и изключване на останалите социални трансфери, в бедност живеят около 44%, т.е. около 3 млн. души. Разликата в доходите между най-бедните и най-богатите 20% от населението е над 7 пъти.

Поляризацията в спестяванията е страхотна: около 60% от гражданите на България нямат спестовни влогове. От тези, които имат, собствениците на 9,2 млн. депозита до 1000 лв. притежават 1,05 млрд. лв., със среден размер на депозита 114 лв., а 625 вложители с депозити над 1 млн. лв. - 1,5 млрд. лв. със среден размер на депозита 2410658 лв. Ако разширим леко обхвата на спестителите на двата полюса картината е следната: от една страна, 10,9 млн. спестовни влога до 5000 лв. всеки притежават 5,3 млрд. лв. или средно по 4,8 хил. лв на влог. На другия полюс 29564 спестовни влога над 100 000 лв. всеки притежават 6,9 млрд. лв. или средно по 233,4 хил. лв. на влог. Средният размер на депозитите на втората група превишава този на първата над 48 пъти.

Второ, данните на НСИ за потреблението са противоречиви. От една страна, в структурата на БВП по метода на доходите за деветте месеца на 2012 г. компенсациите на наетите са повишени с 10,3% в сравнение със същия период на 2011 г. По-високи с 13,1% са и доходите на едно лице в домакинските бюджети за деветте месеца на 2012 г. От друга страна, наблюдението на потребителите от НСИ през октомври 2012 г. показва намалено общо доверие с 4,3 пункта в сравнение с предишното наблюдение. Влошават се оценките на хората за текущата и очакванията им за следващата година по общата икономическа ситуация, за финансовото състояние на техните домакинства, за шансовете да си запазят работата и възможностите за спестявания. Според анкетите на НСИ за стопанската конюнктура през октомври 2012 г. общият показател за бизнес климата намалява с 2,7 пункта. Средното натоварване на мощностите в индустрията спада до 69,5%. Издадените разрешителни за строеж на жилища през третото тримесечие намаляват с 4,9%. Всичко това не внушава убеденост за растеж на потреблението.

Освен това,

Първо, част от получаваните пари гражданите дават като корупционни и други нерегламентирани плащания, а не за собствено потребление. Статистиката не може да обхване тези трансфери. По оценка на Лекарския съюз нерегламентираните плащания на пациентите са около 30% от официалните разходи за здравеопазване (около 3 млрд. лв.). А има и много други подобни плащания на различни адресанти, които ерозират допълнително разполагаемите доходи на домакинствата, а следователно и потенциала за потребление, без да могат да се отчитат от статистиката.

Второ, по мои груби изчисления с данни на НСИ оборотът в търговията на дребно по съпоставими цени от 2005 г. за десетте месеца на 2012 г. е повишен само с 1,0%, а не с 3%, както се очаква от ЕК. Пак по данни на НСИ търговията на дребно намалява непрекъснато през второто полугодие на 2012 г. Също по данни на НСИ потреблението на основни хранителни продукти не се повишава през третото тримесечие на 2012 г.

Трето, правил съм много анкети с продавачи в малки, средни и големи магазини как оценяват оборота си. Всички отговарят, че има значително и трайно намаление на продажбите. А това означава по-ниско индивидуално потребление. Делът на домашно приготвяните хранителни продукти не се е променил съществено, нито е толкова голям, за да повлияе на общата тенденция. Според най-нова анкета на БСК от декември 2012 г. 75% от бизнеса смята, че икономическата среда се е влошила през 2012 г., а 21 % - че не се е променила; 46% твърдят, че икономическото състояние на фирмите им се е влошило. Оборотът на 61% от фирмите е намалял, 51% са свили инвестициите си, 49% са намалили производството си, 47% са съкратили персонал. И това не внушава убеденост за растеж на потреблението.

Гореизложеното ме кара да се съмнявам в точността на данните за индивидуалното потребление през 2012 г. А то формира почти 70% от БВП у нас. Това ме кара да се съмнявам и в достоверността на очакванията на ЕК за растеж с 0,8% през 2012 г., защото отрицателният принос на нетния експорт за прираста на БВП (1,9 процентни пункта) е равен и следователно неутрализира положителния принос на цялото вътрешно търсене, което е по-голямо от индивидуалното потребление. Освен това, в публикацията на НСИ „Ключови показатели за България” от 28 декември 2012 г. е посочено, че прирастът на БВП през трите тримесечия на 2012 г. е бил 0,5% на годишна база. През четвъртото тримесечие не може да се очаква по-висок прираст. Възможно е да бъде дори по-малък.

ЕК прогнозира 1,4% растеж на БВП за 2013 г. Очаква се той да дойде от приноса на вътрешното търсене с 2,8 процентни пункта, при 1,5 процентни пункта отрицателен принос на нетния експорт. За десетте месеца на 2012 г. износът (FOB) нарастна едва с 2,2%, а вносът (CIF) с 10,8%. Това обяснява негативния принос на нетния експорт, който наверно ще се влоши през 2013 и 2014 г. При рестриктивна политика и неблагоприятна обща конюнктура е трудно да се повярва, че частното потребление ще нарастне с 3,1% и инвестициите с 3,4%. Пенсиите на 2,2 млн. пенсионери са замразени вече четвърта година, а обявеното им индексиране от април 2013 г. е далеч по-малко от загубената им реална покупателна способност. С растящата безработица масата на доходите също ще намалява, защото помощите за безработни са по-малки от получаваната от тях преди това заплата.

Според споменатата анкета на БСК почти половината от фирмите са крайни песимисти за развитието си през 2013 г. и очакват задълбочаване на кризата, 30% не очакват промяна, а 16% се надяват на стабилизация. Намаление на заплатите предвиждат 12% от фирмите, а 53% ще се опитат да ги задържат. За деветте месеца на 2012 г. инвестициите от вътрешно натрупване намаляват с 240 млн. лв. и няма основания да се очаква положителен обрат през 2013 г. Да си припомним, че преди една година ЕК прогнозираше 2,3% растеж в България за 2012 г., сега очаква 0,8%, а действителният ще бъде още по-нисък. Боя се, че при още по-сложната обстановка през 2013 г. подобно разминаване ще се повтори в още по-силно изявена форма. Затова очаквам мека рецесия през 2013 г.

Като имам предвид нарастващата несигурност в Европа и в световната

икономика и резултатите от досегашните прогнози на ЕК с две години напред не мога да се доверя на прогнозирания от тях растеж от 2,0% за 2014 г. Той почива на очакван положителен принос на вътрешното търсене с 3,2 процентни пункта, при отрицателен принос на нетния експорт с 1,2 пункта. Такъв принос на вътрешното търсене не е възможен при сегашната рестрикция, високата импортоемкост на вътрешното потребление и все по-сложната външна среда. Не е изключено негативният принос на нетния експорт да се окаже и по-голям. Ако съдя по досегашните прогнози на ЕК след една година може би ще прогнозират 0,5% или по-нисък растеж за 2014 г. Това ме кара да съм скептичен към подобни прогнози на ЕК за по-далечно врeме. През последните години те се провалиха в тази област. Очаквам рецесията да продължи и през 2014 г.

Очертаващата се рецесия ще се отрази и върху прогнозите по заетостта и безработицата. За 2012 г. ЕК очаква намаление на заетостта с 2,0%, за 2013 г. с 0,2% и обрат към подобрение през 2014 г. За 2012 и 2013 г. очакват 12,7% безработица и леко намаление през 2014 г. Очакваната от мен мека рецесия и преките ми наблюдения върху пазара на труда у нас ме карат да мисля, че и тези прогнози са оптимистични. Тенденцията е към бързо намаляване на заетите и това ще продължи през следващите години, дори при евентуален растеж с 0,5-1,0%. Само стабилен растеж от 3-4% може да предизвика положителен обрат в заетостта. Това не е възможно през следващите няколко години.

През третото тримесечие на 2012 г. продължително безработните са били 221,7 хил. души или 56,4% от всички безработни и нарастват със 6,5% в сравнение със същия период на миналата година. През зимния сезон безработните са дори повече. Обезкуражените безработни са били 210 хил. Заедно с официално безработните 393 хил. общият им брой е 603 хил. души или 17,6% от работната сила. Истинската безработица в България е около 17-18%, но властите мълчат за това. С последната си анкета БСК установи, че 21% от компаниите ще съкращават персонал през 2013 г.

В резултат на очакваната рецесия у нас и в ЕС заетостта ще намалява, а безработицата ще расте през 2013 и 2014 г. Гласовете, че след договореността в последния Европейски съвет в началото на декември 2012 г. за общ банков надзор най-лошото в кризата било зад нас и че в Европа вече започва активизиране на растежа са несериозни и не заслужават внимание. Такива некомпетентни изказвания се чуват и у нас. Предстои да се вземат още много важни мерки с кратко-, средно- и дългосрочен хоризонт. Засега няма условия за положителен обрат на растежа и на заетостта в ЕС и у нас.

Докато трае кризата инфлацията няма да ни създава много сериозни проблеми, като изключим евентуално поскъпване на някои енергоносители и храни. Ако обстановката в Близкия изток се влоши драматично ще последва рязко повишение на цените на петрола и петролните продукти и дори смущения в нормалното снабдяване на потребителите с такива продукти. Дано разумът надделее! Инфлацията ще остане ниска при слабото търсене поради ограничените доходи и липсата на инвестиционна активност. Инфлацията ще се съживи едва когато започне по-интензивно стопанско оживление с 3-4% растеж на БВП в Европа, т.е. излизане от кризата. Засега това не се очертава на обозримия хоризонт.

България продължава да е отличник в ЕС с все по-ниския си бюджетен дефицит. При очакван дефицит от 1,5% към БВП през 2012 г., ЕК прогнозира същото за 2013 и 1,1% за 2014 г. Нашият очакван дефицит през 2012 г. ще е 2,4 пъти по-нисък от средния в ЕС, за 2013 г. - 2,1 пъти и през 2014 г. 2,6 пъти по-нисък. Проблемът не е в достижимостта на тези прогнозни величини, а в тяхната икономическа и социална целесъобразност. Известни са позициите на най-видни световни икономисти като Дж. Стиглиц, П. Кругман, Л. Самърс и много други, че стремежът към балансиран бюджет по време на криза е икономическо самоубийство, защото потиска допълнително растежа, заетостта и доходите и отлага съживяването на икономиката. И аз мисля така. Стремежът към по-нисък дефицит по време на криза може да е оправдан само за високо задлъжнели икономики – с публичен дълг 120-140-160 и повече процента от БВП. Това не важи за България, защото сме много далече от тази опасна зона.

Казаното за бюджетния дефицит е валидно и за публичния дълг. България е на второ място в ЕС след Естония с ниския си публичен дълг. При очакван 19,5% от БВП за 2012 г. у нас ( и 86,8% за ЕС), се прогнозира 18,1% за 2013 и 18,3% за 2014 г. Стремежът към рекордно нисък публичен дълг няма икономическо оправдание за България при 8-10 пъти по-ниска задлъжнялост в сравнение с най-задлъжнелите страни членки, 4,5 пъти по-ниска от средната за ЕС и нищожен дял на разходите в републиканския бюджет по обслужване на държавния дълг – едва 0,68% от БВП. Не проумявам кого иска да впечатли Симеон Дянков с налаганата странна политика за свръхнисък държавен дълг. И защо правителството не обуздае този човек, който с политиката си излага на още по-тежки страдания поне 2,5-3,0 млн. българи.

По-разумно е да се допусне постепенно управлявано повишение на дълга до 25-27% от БВП през следващите няколко кризисни години и с набрания ресурс да се създаде държавно-частен инвестиционен фонд от 1,0-1,5 млрд. лв за изграждане на високотехнологични експортно ориентирани предприятия; за по-добро финансиране на здравеопазването, образованието, науката, иновациите; за развитие на комплексната инфраструктура, в т.ч. на пътната мрежа от втора до четвърта категория; за по-добро финансиране на общините. Фанатичната политика за рекордно нисък бюджетен дефицит и публичен дълг е продиктувана от ултрадесни догми и обслужва нечии лични интереси, но противоречи на националните интереси на България. Според очакванията на Европейската комисия 24 от 27-те страни членки ще имат държавен дълг над 25% от БВП през 2012 г. Трите изключения са: Естония, България и Люксенбург. Нима поведението на правителствата на тези 27 страни е безотговорно!

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН


 
Рейтинг

12345
Икономиката през 2013 - 2014 г Част II | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД