Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Няма демокрация, няма капитализъм
31 Октомври 2012 г. - 09:32 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]

В тази статия Калин Манолов определя основните заблуди през прехода относно това какво е демокрация и какво общество изграждаме. Статията е по повод 10 ноември.



Няма демокрация, няма капитализъм

В тази статия Калин Манолов определя основните заблуди през прехода относно това какво е демокрация и какво общество изграждаме. Статията е по повод 10 ноември.

След падането на комунизма, в България не се намери партия, самоопределяща се като дясна, която да конструира истинска либерална алтернатива на българския комунизъм. Може би защото подобен проект изисква апостолски усилия и е сравним с налагането на нова религия. Засега либерализмът в България е по-скоро ерес или в най-добрия случай - политическа екзотика. Обществото е фрустрирано, правовата държава е мираж, за повечето хора разбирането, че демокрацията не е просто управление на мнозинството, а установяване на принципи на съвместно съществуване, които удовлетворяват всички, вкл. индивида като най-малко малцинство, е твърде непопулярно. За повечето политици демокрацията е абсолютно мнозинство, което позволява да се управлява безконтролно. Затова за 23 години нито една „антикомунистическа партия” не обясни на българите, че обратното на комунизма не е демокрацията, а капитализмът, който е общество, основано на права на собственост, пазари и власт на закона. И тъй като носител на идеите на капитализма са либералните, т.е десните партии, в България няма капитализъм, защото няма истинска либерална (дясна) партия. И обратното.

Тази липса днес е характерна за цяла Източна Европа, където всеки и по всякакъв повод се обявява(ше) за „десен”. Но в България, въпреки многото фалшиви заявки, липсата на автентична десница поне спести красивата илюзия, че либералната революция е победила, преди да е започнала. Либерализацията на обществото и политиката в България също фатално закъсня. И влизането на страната в Европейски съюз през 2007 г. не компенсира това закъснение. Вместо да легитимира либерализма като успешен изпробван модел на развитие, „Клубът на богатите” в сегашния си евросоциалистически вид и начин на функциониране го утвърди в съзнанието на повечето българи като пореден провален експеримент.

Все по-засилващото се разочарование от ЕС всъщност е логичният край на дълга верига разочарования от Запада, на който България така иска(ше) да прилича. И по-точно от начина, по който цивилизованият свят препоръча на България и на другите източно европейски страни да преодолеят комунизма.

Според уважавания български политолог Владимир Шопов големият грях на Запада бе, че не допусна дебати за история, ценности, морал и политическо съзидание в освободилите се от комунизма страни. Западът вкара Източна Европа в парадигмата на Третата вълна, приравнявайки я с бившите си колонии. На дузината „нови демокрации” не бе позволено никакво политическо въображение. То бе заменено с политически автоматизъм, усилията за създаване на демокрация и пазар преминаха в усилия за изпълнение на критерии за прием: в Съвета на Европа, в Европейския съюз, в Световната търговска организация, в НАТО. Обществото се претовари и голяма част от него се обърна към популизма. Сегашната управляваща партия ГЕРБ дойде на власт. И смята да остане десетилетия...

Болшинството медии и анализатори нарекоха описаните дотук процеси в България „преход към демокрация”. Създаването на идеален свят преднамерено бе заложено като крайна цел на прехода. И тъй като този свят по неизбежност трябваше да е свят на Свободата, тоест на капитализма, а създаването му бе невъзможно, „преходът стана метафора за техния изначален морален провал, на невъзможността на индивидуалното и пазарното да създава ред, смисъл и просперитет”, както пише Шопов. Това, освен че отблъсна българите от политиката, отне и шанса им да бъдат граждани. Или поне не „на пълен работен ден”. Повечето българи са граждани в свободното си време – след цял ден работа за държавата. В представите им гражданското общество все още е предимно морализаторско – квартален мърморко, който ти казва какво да правиш и какво не; аполитично – без противоречиви интереси; и което е най-важното – икономически индеферентно. Затова партиите, макар и осмивани и мразени, останаха монополен посредник между обществото и властта, който препятства прякото участие на свободния гражданин в избора на представители и вземането на решения.

Шансът България да се промени е единствено в младите й поколения, имали късмета да се родят след комунизма, тоест относително свободни. Едно не много популярно изследване отпреди пет години, „Памет за комунизма и усвояване на демократичните ценности сред младото поколение в България днес”, поръчано от германската Фондация „Фридрих Науман”, ги описва като здраво стъпили на земята: в здравия разум вярват 88 процента от тях; в смисъла на науката – 70 процента, в Бог и съдбата – по 54 процента. Почти половината – 45 процента смятат, че светът се променя към по-добро. 62 процента предпочитат да живеят в България.

Надявам се – и да я променят към по-добро.

Калин Манолов

Цялата статия вижте на страницата на Институт за радикален капитализъм „Атлас“ http://www.atlas-bg.eu/prekhod-dummies.html

 


 
Рейтинг

12345
Няма демокрация, няма капитализъм | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД