Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Вампирясъл капитализъм. Част II.
04 Март 2012 г. - 09:42 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]
В тази част, ще прочетете за проявата на глобалната криза на цивилизацията в България, какви са съвсем накратко ефектите от нейното въздействие? ...

Вампирясъл капитализъм Част II

В тази част, ще прочетете за проявата на глобалната криза на цивилизацията в България, какви са съвсем накратко ефектите от нейното въздействие? В България се заговори за криза едва от 2008 година след избухване на финансовата криза в САЩ, довела до фалит няколко от големите банки като Леман Брадърс и други, при това със съответните самодоволни заявления, че тази криза нас няма да ни засегне, тъй като имаме солиден фискален резерв от над 8 млрд лв, намираме се във валутен борд ,и изобщо финансовата ни система е стабилна. Само този лекомислен начин на реагиране от страна на правителството на тройната коалиция показваше не само повърхностния подход на нашите политици към ставащото в глобалната финансово-икономическа система, чието ядро представляваха САЩ, но и тяхното късогледство идемагогия. Късогледство, защото не можаха да проумеят, че когато се случват определени негативни процеси във финансово-икономическия лидер на светате няма как да не засегнат и свързаните с него общества. При това те не проумяха истинските причини на кризата ,която бързо се прехвърли в ЕС. За съжаление не проумяха причините на тази развихрила се постепенно като океанско цунами финансово-икономическа криза и много от световните лидери на т.нар. Г-8, а същои на други формирования, които при своите зачестили след 2009 година самити се въртяха постоянно в коловозите на неолиберализма. Всеки плах опит за излизане от тези коловози беше определян от яростните апологети на неолиберализма като социализъм и комунизъм, т.е. решението на финансово-икономическите въпроси ставаше въпрос на идеологията, а не практически въпрос.

Но бедата в българския случай имаше и своите много по-дълбоки причини ,заложени още от началото на българския преход, определян като преход от “тоталитарен социализъм” към “свободна пазарна икономика и либерално демократично управление” на обществото, представляващ всъщност една контрареволюция на преход от “държавен социализъм” къмкапитализъм,който за съжаление не се ориентира към образците на развития европейски капитализъм с неговите социална държава и социално пазарно стопанство, а към американския неолиберален модел на капитализма, който в България определено се “пръкна” като криминален капитализъм с главни действащи лица в политиката и икономиката доверени лица на предишната комунистическа номенклатура, лица и структури на ДС,а също различни зависими в едно или друго отношение лица , които формираха първоначално структурите на “демократичната” опозицзия. Продължилият вече повече от две десетилетия преход всъщност се оказа време на разграбване на огромната по мащабите си държавна собственост, създадена в онази епоха, а също ограбване на основната маса от населението на страната. Формите на този грабеж бяха най-различни и се прилагаха перманентно от различните правителства, които идваха на власт в съответствие на един или друг “проект” на кукловодите, центровете на тайната власт. Това бяха масова, касова и мениджерско-работническа приватизация, при които за 1 долар или за цената на един апартамент бяха харизвани на наши и чужди мошеници - Авиокомпания “Балкан”, МЗ “Кремиковци”, ЗММ, ДЗУ, “Вида” Видин, “Химко” Враца ,ТЕЦ-ове и ВЕЦ-ове, БТК, Булгартабак, ВиК, Топлофикация, НЕК, заводи и комбинати, които са изнасяли продукция по целия свят и т.н.т.н. Не може да се изброи всичко разграбено с помощта на българската държавна власт.През 1987 г. Виенският Институт за световна икономика и политика, в един от своите анализи показваше, че България разполага синдустриални и енергийни мощностиза над 127 млрд дол. по онзи курс на долара. От приватизацията на всичко това в държавната хазна на страната не са влезли повече от 2 млрд долара. Грабежът на народа български осъществяван от неговите политици, овладели решаващите позиции в държавата се осъществяваше по всички направления. Тук перманентно се устройваха инфлационни вълни, които помитаха всички спестявания на обикновените хора. Така беше с “Лукановата зима”, така беше и с “Виденовата зима”, така е и след това до днес. Разбира се, това ставаше в тандем с “големите, глобалните играчи” от типа на Дж. Сорос и други благодетели на българите и света. Така при подготвения крах на Виденовото правителство от “бандата на Елцин- Черномирдин –Лобов”в коалиция с ЦРУ “благодетелят” Дж. Сорос изтегли своите 400 млн долара от България при един курс на долара, за да ги върне при 3000 лв за долар и да спечели още 400 млн. долара.Грабежът над българския народ ставаше и по много други линии като непрекъснато “реформираната” пенсионна система, която в края на краищата днес осигурява на стотици хиляди трудели се десетилетия в “онази епоха”граждани на България по 70-100 евро, докато “закъсалата” съседка Гърция даваше доскорона своите граждани най-ниска пенсия от 750 евро. Така е и със заплатите – в България десетки хиляди граждани получават минимумът от 270 лв, т.е 135 евро, а у потъналата в стотици милиарди евро дългове Гърция минималната заплата беше доскоро1500 евро /??/, при което цените на огромно количество стоки са еднакви, а цените на много лекарства там по-ниски от България, също член на ЕС.

Като резултат от тази “грижовна” политика на всички български правителства, независимо от партийните им етикети и вдигания в публичното пространство шум на критики от онези, които временно се намират в опозиция, България от средно развита европейска страна, която в “онази епоха” се нареждаше в първата двайсетица на страните от света и беше по стандарт на живота след бившта ГДР /Германска демократична република/и Чехословакия днесе най-бедната страна на ЕС, далече в световната класация. България, на която не достигаха още 13 хил. души през 1989 г., за да има 9 милн души население, днес след 22 години преход, по-точно погром е по-малко от 7, 5 млн души. България държи първо или едно от първите места:по ниска раждаемост и висока смъртност, по самоубийства, по престъпност, по изоставени деца, по ниско образование на учениците, по нарастваща неграмотност на младите поколения и т.н., ит.н. Да изброяваме ли повече? Проверете статистиките, но не само тези на НСИ, но и на Евростат и други източници!

Какъв е изходът от тази глобална криза за човечеството, какъве той за България , където се проявява ведни от най-тежките и катастрофални форми и ще изправи страната пред колапс, ако не се предприемат в идващите две-три години решителни мерки? Успокояванията за “финансова стаблилност” са просто вопиющ цинизъм.

На първо място, необходима е радикална промяна на принципите, в съответствие с които се реализира политиката на държавите в съвременния свят и функционират международните отношения и обществените отношения във всяка страна.

Това означава, на първо място, че на преден план като водещи трябва да излязат принципите на свободата на всеки народ, държава, на всеки човек, а не принципите на фалшивите права на човека и демокрация, зад чиято фасада се крие грозното лице на хегемонизма, на егоистичните национални интереси на развитите държави, сред които на първо място САЩ и толерираните от тях агресивни малцинства, които идват туки там на власт и в отговор на васалните си ангажименти разрушават своите общества.

На второ място, в политиката и действията на всяка държава, на всеки човек на преден план трябва да излезе отговорността, дълга към живота на всеки човек, към живота на планетата Земя, което означава да се спазват всички изисквания на едно екологосъобразно отношение към тях.

На трето място, принципите на свободата и дълга не могат да се реализират пълноценно, ако не се спазват изискванията на принципа на справедливостта във всяко индивидуално, обществено и държавно действие и политика по отношение на всеки човек, на всяка групаи народ, независимо от тяхната расова, етническа и религиозна принадлежност, към всяка държава, независимо от нейния мащаб, място и роля в световната общност.

Четвърто, за да функционират ефективно и демократично всички общества, общности от държави и световната цивилизация трябва да се прилага принципа на субсидиарността, на рационалното ранжиране на всички дейности и отговорности отгоре до долу и от долу до горе.

И пето, в условията на нарастващи опасности от глобален характере необходимо както никога досега да се прилага всякога във всяка ситуация на бедствиеи катаклизъм, в коятои да е точка в света, в която и да е държава, принципа на солидарността от всички останали народи и държави, хора.

В единство с промяната на принципите, в съответствие с които трябва да се изграждат и функионират обществените и международните отношения е необходима радикална промяна на международните и световни институти и организации.

На първо място, необходимае не само промяна в състава на ООН, на Съвета за безопасност, създавани след Втората световна война в една друга епоха и предназначени да решават други проблеми, но и впринципите на тяхното функциониране. Вече е повече от ясно на огромната част от човечеството, че в СБ трябва да влязат и такива авторитетни държави като Япония, Германия, Индия, Бразилия и ЮАР, но също така да се променят и принципите на вземане на решения и налагжане на евентуално вето. Очевидно е, че ООН трябва да поеме по-решително функциите си на световно правителство, като създаде свой Парламент, заседаващ на сесиии представен от всяка страна по съответни показатели, но и да поеме функциите си на орган на глобалната сигурност, като различните регионални структури на сигурност като НАТО, ОДКБ и др. му се подчинявати отчитат своят дейност пред неговия СБ и Парламент.

На второ място, отдавна е назряла необходимостта от създаване на една международна валута, която да бъде основното средство за разплащане между държавите и съюзите в системата на техните международни търговски и икономически отношения. Във връзка с необходсимостта от ефективно функциониране на световната финансова система държавите под егидата на ООН да изработят принцип на контролиране/мониторинг над световните финансови операции и трансакции, които да не надвишават тавана, примерно, от 300 млн долара/евро.

На трето място, създаваните след Втората световна война и в началото на 90-те години на ХХ в. световни институти и организации като МВФ, Световната банка /СвБ/, Световната търговска орпганизация /СТО/ и други да бъдат реформирани и изградени по нов начин в съответствие с потребностите на епохата, а не с потребностите и интересите на своите създатели.

Да нарастне ролята на националните държави не само като ядра на цивилизацията, без които тя не би била възможна, но и като ядра -центрове в глобалните мрежи в съвременната епоха. /6/

Какво може и следва да се направи на първо време, за да се спре по-нататъшното унищожаване на българския народ като нация и държава? Ще отговорим, с думите на Ж.Ж. Русо, когато казва още през 1750 г., че деградацията на цивилизацията е отишла много далеч, но именно държавата е тази, която може да въведе ред в обществото и да спре неговото падение.

В този смисъл, на първо място, въпреки крясъците на неолибералите за “по-малко държава”, държавата като въплъщение на духа на един народ, една нация, е тази, която трябва да се мобилизира и от инструмент за клиентелистки услуги на разните хитреци и мошеници, превърнали се в “бизнесмени” и “олигарси” да въведе ред в държавното си пространствои да представлява достойно народа, нацията, която я е създала и чийто просперитет, сигурност идостойнство тя трябва да защитава.

На второ място, това означава държавата да впрегне целия си авторитет ,закони и институции, за да провери в каква степен са законни и изпълнении неизпълнени следприватизационните договори от наши и чужди лица и групи станали новоизлюпените български капиталисти. При доказване на престъпления тази собственост да се национализира, така както правят развитите европейски държави.

Трето, да се осъществява строг контрол над различните частни монополисти в икономиката, енергетиката, търговията, масмедиите и всички сфери на обществена дейност и да сестимулира конкуренцията в тези сфери, позволяваща да се осигурят на гражданите на България възможност за избор, за алтернатива.

Четвърто, пред факта наизчерпване на критичните нива на фискалния резерв да не се посяга на другите инструменти на националната финансова система, а да се потърси заем от МВФ или СвБ, с които средства да се изплатят задълженията на държавата към частния бизнес и да се увеличат в съответствие с натрупаната за трите години инфлация всички пенсиии заплати на служителите от държавния сектор.

Пето, крайно време е да се видят големите възможности за оживяване на икономиката и ограничаване на безработицата с помощта на нисколихвени кредити за среднияи дребния бизнес в страната. Оживената икономика ще ражда нови възможности.

Шесто, да се разработи национална програма за стимулиране на раждаемостта на младите семейства, като на онези, които имат две или три деца се осигуряват жилища чрез нисколихвени кредити и общинско строителство. Да се развие цялата инфраструктура свързана с отглеждането, израстването и обучението на децата.

Седмо, да се прилага комплексна програма за образование, работа, строителство на собствени жилища и др. за действителна интеграция на ромите в съответствие с Националната стратегия за ромите и конкретно с разработената от МНФ –София под мое ръководство Програма за решаване на ромския въпрос. /7/

И осмо, не последно, крайно времее България да има ясна стратегия за икономическото си развитие през следващите 10-12 години, която стратегия не трябва да се пълни с празни формулиравки, а да бъде съобразена както с “Европа 2020”, такаи опряна на достатъчно надеждни прогнози за настъпващото бъдеще с всички негови опасности и възможности.

Проф. доктор на философските и на политологичните науки Петко Ганчев- посланик, Председател на Геополитически център Евразия- София

 

Цитирана литература

  1. A. Valadao, Le XXI sieclesera americaine, Paris, 1999, p. 55
  2. A. Valadao, Le XXI siecle…p. 54
  3. Зб. Бжежински, Извън контрол. Глобален безпорядък в навечерието на ХХІ век, София, 1994.
  4. Вж.Д. Бел, Културните противоречия на капитализма, София, 1992
  5. Вж. Л. Търоу, Бъдещето на капитализма, София, 1999
  6. Вж. Петко Ганчев, За нови принципи и институции в организацията и управлениуето на международната сигурност, сп. Международни отношения, №5/2010
  7. Вж. Ромският въпрос /ЕС-България/: Ситуацията днес, проблеми, политики, решения, в сп. Международни отношения, №5/6, 2011 г. и № 1/2012 г.

 
Рейтинг

12345
Вампирясъл капитализъм. Част II. | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД