Спешни мерки

Проф. Иван Ангелов за мерките за смекчаване на рецесията. На 24 февруари слушах отговорите на Симеон Дянков на депутати в рамките на парламентарния контрол. Питаха го какви антикризисни мерки предвижда правителството за смекчаване на последиците от новата рецесия в ЕС. Той посочи, че увеличението на пенсионната възраст и продажбата на товарните превози в БДЖ са такива антикризисни мерки. Не представи нито един аргумент за растеж у нас през 2012 г., освен, че така пишело в междинната прогноза на Европейската комисия (ЕК) от 23 февруари. Трудно ми е да си представя по-некомпетентен отговор. Този човек явно не е в час!

Прочетох внимателно краткия раздел за България в прогнозата на ЕК. Освен най-общи фрази, не намерих аргументи защо очакват малък растеж у нас. Няма да се спирам на наивните им очаквания, че вътрешното потребителско търсене щяло да е мотор на растежа у нас, че ще има стабилизация на пазара на труда, увеличение на инвестициите. В прогнозата е записано, че „оживлението в България ще се ускори постепенно през второто полугодие с очакваното оживление в ЕС като цяло”. Твърдя, че при сегашната брутално рестриктивна политика няма да настъпи оживление в ЕС през второто полугодие на 2012 г.

Авторите на есенната прогноза на ЕК за България от 10 ноември 2011 г. подходиха несериозно като предвидиха 2,3% растеж на БВП през 2012 г. Така постъпиха и с междинната си прогноза от 23 февруари за 1,4% растеж. Не приляга на сериозни анализатори да допускат такава голяма разлика в оценките в течение на три месеца. Прогноза с такъв кратък жизнен цикъл не говори добре за нейните автори. От подобни прогнози няма полза. И миналата есен, и сега аз прогнозирам нулев растеж за България. Сигурен съм, че в следващата прогноза на ЕК ще има нова ревизия надолу и ще се приближат плътно до моята оценка. Такива ще са и реалностите.

Растеж на БВП не е възможен, защото зависи главно от вътрешното търсене: домакинско, държавно и инвестиционно. Както посочих в последната си статия в ДУМА от 24 февруари, вътрешното търсене ще се свива и в най-добрия случай ще стагнира. Износът ни едва ли ще расте, поради рецесията в нашите основни търговски партньори. Тогава от къде ще дойде растежът? Отговорът е прост: няма да има растеж!

2012 ще е поредната тежка година за България. Сега по-важно е да видим какво може да се направи за смекчаване на последствията от рецесията в ЕС и стагнацията у нас. Ще напомня отново за някои спешни мерки, които трябва да се предприемат веднага. Налага се и корекция на бюджета за втората половина на годината.

Ще изброя препоръки главно за растеж на вътрешното потребление.

1. Стимулиране на индивидуалното потребление:

- Индексиране на най-ниските заплати и пенсии с натрупаната инфлация от юли 2009 г. до сега. От януари 2013 г. всички заплати и пенсии да се индексират с инфлацията;

- Повишение на минималната работна заплата до 300 лв. месечно;

- Въвеждане на семейно данъчно облагане на доходите;

- Повишение на най-ниските пенсии до 200 лв.;

- Хранителни ваучери за най-бедните с месечен доход до 150 лв.;

- Повишение на помощите за инвалиди, самотни майки, млади семейства;

- Ниско лихвен държавен кредит за домакинства без собствено жилище, затруднени от кризата да обслужват ипотечните си заеми. Разликата до пазарната лихва да се компенсира от бюджета;

- Пропорционалният корпоративен данък и данъкът върху доходите на физическите лица да се преобразуват от 1 юли 2012 г. в умерено прогресивни данъци с облагане на четири етажа: 10,15, 20 и 25%. За данъка върху доходите на физическите лица да се въведе необлагаем минимум за месечен доход до 400 лв.;

- Намаляване от 1 юли 2012 г. на ДДС за лекарствата и учебниците на 5%, повишение на ДДС за хазарта на 20%, а на екстравагантните луксозни стоки по утвърден списък на 25%;

Един лев оставен допълнително на домакинствата създава между 1,0 и 1,5 лв. нови доходи по веригата на междуотрасловите връзки. Това е ефектът на мултипликатора.

При индивидуалното потребление ударението да се постави върху подпомагане на бедните и среднодоходните групи, в чиято потребителска кошница преобладават произведени в България стоки. Стимулирането на богатите е ненужно, понеже в тяхната потребителска кошница преобладават вносни стоки.

2. Стимулиране на държавното потребление:

- Правителството предвижда постепенно намаление на бюджетния дефицит до 0,5% от БВП в 2014 г. чрез съкращаване на разходите. Като най-бедна страна в ЕС през 2012-2014 г. трябва да прилагаме политика на бюджетен дефицит плътно до 3,0% от БВП, (при допустим от ЕС 3,0% и очакван средно за ЕС през 2012 г. 3,9%);

- В тази връзка следва да се допусне повишение на публичния ни дълг от 16,8% от БВП в края на 2011 г. до 25-27% през другите кризисни години, при разрешен от ЕС до 60% и прогнозиран за 2012 г. 84,9% общо за ЕС. Това не застрашава финансовата стабилност на страната. Ако се прилага препоръчаната тук икономическа политика и при благоприятна икономическа ситуация в ЕС, може да се очаква постепенно излизане на България от кризата към 2014-2015 г. и икономически растеж около 4-5%. При такъв растеж ще се увеличат данъчните и други постъпления в бюджета и ще се осигури постепенно намаление на дефицита;

- Да се отменят наложените от министъра на финансите в устройствения закон за бюджета 2% допустим таван за бюджетен дефицит и 40% за публичен дълг, защото противоречат на ограничителите в еврозоната и в ЕС и са недопустими за най-бедната страна в общността;

- През следващите няколко години България да промени структурата на данъчната си система като я сближи с европейската. Това означава увеличаване дела на бюджетните приходи от преки данъци, които сега са 6% от БВП (а в ЕС 13,5%) и намаляване дела на приходите от косвени данъци, които сега са 17,2% от БВП (а в ЕС 13,4%). Да отпадне данък «колиба» и да се въведе данък «лукс» за недвижими имоти;

- Реинвестираната от фирмите част от печалбата за производствени сгради, машини и съоръжения да не се облага с корпоративен данък през следващите 10 години;

- Да се прекрати незабавно отнемането в полза на бюджета на остатъчна неразпределена печалба (след изплащане на корпоративния данък и 80% дивиденти) от държавните фирми, а отнетата от 1 януари 2012 г. до сега да им се върне. От 1 януари 2013 г. да се определи 30% дивидент за държавата. Това ще улесни излизането им от кризата;

- Признаване на ускорена амортизация за новозакупени от фирмите машини и съоръжения през 2012-2015 г.;

- Отмяна на произволния ограничител от 40% за държавните разходи в консолидирания бюджет, който в страните от ЕС за 2011 г. е 49,3% по разходите и 44,6% по приходите. Такъв ограничител не е нужен;

- Вземане на крути мерки за подобряване събираемостта на данъците, ограничаване на сивия сектор и на контрабандата, което ще осигури допълнителен годишен приход на бюджета 1,0-1,5 млрд. лв.;

- Еднократно съкращаване на централната и местната администрация и на разходите по нейната издръжка с 15% през втората половина на 2012 г. и с още 20% през 2013 г.;

- Прекратяване на забавените разплащания на държавата и общините с бизнеса за извършени работи и възстановяване на ДДС. Забавените разплащания на държавата да се олихвяват по същия начин, както просрочията на гражданите;

- Допълнителна субсидия за здравеопазване, образование и наука през 2013 и следващите години;

- Увеличение на фонд „Наука” (до 200-250 млн. лв. годишно) за 2013-2015 г.;

- Увеличение на субсидията за БАН до 120 млн. лв. за 2013 г. с постепенно повишение през следващите години, съчетано с реформи;

- Повишение на субсидиите за държавните университети и намаление на студентските такси. Държавни субсидии да не се отпускат на частни училища и университети, защото това означава субсидиране на заможните и богатите родители, за сметка на по-бедните;

- Увеличение на инвестиционните и оборотните кредити за дребния и среден бизнес от 2012 г. чрез Българската банка за развитие при по-ниска субсидирана от държавата лихва, с продължение през следващите години;

- Създаване от средата на 2012 г. на държавно-частен фонд за иновации и високотехнологични експортни производства, с равни вноски от бюджета и частния бизнес, с начален капитал 1,0 млрд. лв., който да нараства през следващите години. Да се приеме закон за този фонд;

- Допълнителни субсидии на общините в най-тежко положение;

За този вид разходи мултипликаторът е между 1,5 и 2,0.

3. Стимулиране на инвестиционното потребление:

- Ремонт и строителство на училища и болници, където нуждите са най-остри. Да се пристъпи към незабавно разширение на потенциала на онкологичната и сърдечно-съдовата профилактика и лечение;

- Ускорено строителство на детски ясли и градини в големите градове;

- Форсирана топлинна изолация на училища, болници и други обществени сгради. По-активно държавно стимулиране на топлинната изолация на частни сгради;

- Бързо изграждане на нови сметища в София и други градове;

- Ускорено създаване на инфраструктура за високоскоростен интернет за цялата територия на страната;

- Разширение, модернизация и поддържане на водна, екологична и транспортна инфраструктура, в т.ч. пътища от втора до четвърта категория; - Бързи подобрения във В и К за намаляване загубите на вода и подобряване качеството на подаваната питейна вода;

- Строителство на малки и средни язовири, подобрено поддържане на наличните и възстановяване на напоителни системи за земеделието;

- Изпълнение на най-спешни отводнителни, водозащитни и антиерозионни проекти;

- Централизация в управлението на европейските фондове и електронизация на процедурите. Повишаване квалификацията на ангажирания персонал и въвеждане на извънреден, ако се наложи - полувоенен режим, за по-добро усвояване на средствата.

За този вид разходи мултипликаторът е между 1,5 и 2,5

За инвестиционните проекти да се даде приоритет на тези с проектна готовност и ангажиране на повече работна сила.

С предлаганите мерки за втората половина на 2012 г. може да се осигури допълнителен ресурс около 1,5 млрд. лв., а за 2013 г. 2,8-3,0 млрд. лева. Този ресурс следва да се разпредели за препоръчаните мерки, като се изпълнят приоритетно само тези, за които достигат средствата в рамките на разполагаемия ресурс до 3,0% бюджетен дефицит и само постепенно и контролирано да се повишава публичният дълг през следващите кризисни години до 25-27% от БВП.

Проф. чл.кор. на БАН Иван Ангелов, 26 февруари 2012 г.