Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Свръхреална небивалица!
09 Септември 2011 г. - 20:08 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]
Критикът Теодосий Георгиев с една от младите ходожнички и Георги Чернев, кандидат за кмет на София, независим, подкрепен от партия на българските социалдемократи... Изложбата е в Дома на Москва в София. Посетете я!

Свръхреална небивалица!

Дами и господа! Искам да ви помоля да ми простите, ако ви се сторя лекомислен, но аз още от самото начало нямах никакви колебания и бях сигурен, че ще подходя към тази изложба не академично, а абсолютно инстинктивно.

Вярно е, че Кая, Нора и Кати споделят една и съща школа – ателието на проф. Андрей Даниел. Но също така е и вярно, дори бих казал – очевидно, че те творят по съвсем различен начин. Вярно е, обаче, че те споделят една и съща бутилка вино. Тук се пръквам и аз, който имам огромната чест, зверската чест да споделям същата тази бутилка вино и да им бъда кавалер. Избирам да гледам на изложбата ТРИ пъти ЖИВОПИС като на три пътя живопис – три различни пътеки, по които въображението може да поеме. Да броди това въображение из тези пътеки, подобно на един естествоизпитател – романтик, да чува цветовете, да вижда речта. Да преживява тези три пътя на живописта, които, макар и различни, все го отвеждат до една същина. Тази същина, която винаги остава недоизказана, просто защото тя е ангажирана единствено с това да остане неуловима. Велико! А когато стигна до подобна същност, предпочитам да си служа с оксиморони. Взаимоизключващите се крайности, струва ми се, най-умело успяват да утолят жаждата да се опише това, което се побира между тях.

Et voilà, по този начин скромно ви приканвам ви да погледнете на всичко това като на една свръхреална небивалица! Платната на Екатерина Раденковазвучат като притчи. Тя вдига погледа си нагоре, обръща лик към небето. Карат я да бъде смирена, да се отърси, да е сама, даже да се самозабрави, да се губи. Било то в градски, било то в природен пейзаж. Губи се и то не къде да е, а в своеобразен безкрай, в голямото синьо, в светлината, в сянката, в полутона, в молитвата. Размечтана е и романтична. Синците на броеницата неусетно се нанизват един по един, всичко започва да придобива друг смисъл – древен, извечен. Пастелна е и искрена. Цветовете й бавно се преливат, нюансите й се менят мимолетно, а сякаш всичко е безвремие. Да уловиш по-кратък от най-краткия момент и да усетиш в него как времето е спряло. Дами и господа, представям ви мимолетното безвремие: Екатерина Раденкова!

От платната на Калия Калъчева просто удря ток. Тотална галванизация! Пространството е крайно наелектризирано и вибрира от превъзбуда! Всичко е турбо, мега, ултра, хипер, гига, тетра гъмжащо. И всичко е в пространството. Сякаш на един кубичен микрометър от атмосферата, която е създала, Кая побира един йотабайт дигитални щурци! И всички жужат! Бжжжжжжжжж! Все едно сме в друга галактика! В скафандър със специално адаптирани визьори, които работят на принципа на инфрачервената термография, примерно. От далеч и от високо сенки се разливат и прозират, силуети извират от сенките си, сенки потъват под повърхността. Фигурите тук са по-скоро да усилят представата ни за това какво се случва в заобикалящата ги среда. Като че ли сме попаднали в някакъв атомен реактор – инкубатор. Подобно явление бих нарекъл

съзидателна радиация! Дами и господа, представям ви ходещият АЕЦ от плът и кръв: Калия Калъчева!

И ако Екатерина вдига погледа си нагоре, а Калия се качва в извънземна футуристична ложа, то Нора Амповасе центрира. Тя кани: ”Здравей! Много ми е драго! Заповядай, влизай зад кулисите, искам да те запозная е ето този ЩРАУСССС!“ Фронтално застава най-бързото двукрако животно на планетата и то надминава себе си! Щраусът е мъдър, горд и непреклоним. След това е апатичен и недосегаем. Накрая щраусът се наежва, става свиреп и враждебен. После щраусът демонстрира и езика на тялото си, прави пирует със шия… А този щраус има шизофрения! БАМ! Едното му аз алармено розово, а алтер егото му е злокобно черно. И най-бруталното е, че има отпечатък от глава на кобра върху челото си. Навсякъде щраусът има характер, има нрави и традиции. Щраусът е самодостатъчен. И въпреки, че всички епитети, съотнесени към този щраус, звучат сякаш прилягат по-добре на нас – хората, в този щраус няма нищо човешко. Хомо сапиенсът ей така от нищото решава, че той щял, видиш ли, да бъде последното звено е йерархията… Не! Щраусът е самото олицетворение на еволюцията! Дами и господа, представям ви свръхчовекът – щраус: Нора Ампова!

В заключение само ще ви помоля да си представите как тези три пътя на живописта са три прави, които се пресичат в една точка, взаимно перпендикулярни са и образуват една координатна система. Три женски начала, които в перспектива ми навяват само една дума. Матриархат!

Да живеят пчелите и мравките!

Да живеят слоновете и щраусите!

Да живеят всички княгини, царици и кралици!

Да живеят момичетата и тяхната живопис!

Ухажвайте ги и наддавайте за тях!

Теодосий Георгиев

НБУ

Изкуствознание и История на Културата

при ас. Росица Гичева-Меймари и гл. ас. д-р. Владимир Димитров


 
Рейтинг

12345
Свръхреална небивалица! | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД