Безмитни бензиностанции

Разгорелият се дебат за цените на горивата, съмненията в обществото за картелно споразумения и протеститесрещу политиката на формиране на горивата имат не само пряко вътрешно пазарно измерение. Те поставиха въпроса за завоюване на нови пазари. Това е възможно , ако повишим конкурентоспособността на транспортната услуга като елемент от сделката. Стабилната финансовасистемаи валутният бордвсе още крепятикономиката ни. Но изтласкването от дъното не може да стане без съживяване на производството, без нови работни места, респективно възстановяване или създаване нови външни пазари . Вътрешното потребление е свито , нужни са външни пазари идържавататрябвада подпомогнебизнеса, поставяйки го в по-конкурентна среда. На Балканите Гърция и Турция дават пример за това. След четиригодишно прекъсване, правителството на Гърция рестартира дейността на безмитните си бензиностанции по граничните пунктове с трети държави. Гръцкото правителство обяви това като антикризисна мярка, стимул за експорта и туристическия бизнес. Предвидени са условия и мерки за контрол, които ще сведат до минимум възможностите за злоупотреби, при това се продавасамо дизелово гориво, забранена е продажбата на гориво за леки автомобили за лично ползване, а повторно зареждане може да се извършва след 72 часа. Шефът на получия лиценз за безмитна търговия холдинг „Folli Follie”- г-н Дзордзис Куцолюцос заяви, че държавата ще следи за стриктно спазване на правилата за дюти фри търговия сгориво. За тази цел гръцкото правителство възнамерява да въведе електронен контрол на всички нива при движението на горивата– от рафинерията, презбезмитните бензиностанции, до крайния потребител. Правителството очаква да реализира допълнителни годишни приходи около 100 млн.евро. Експерти в Брюксел оценяват хода на гръцкото правителство като прагматична икономическа стъпка , целяща да стимулира използването на гръцките транспортни коридори и създаваща допълнително работни места по цялата верига на поддръжка на този бизнес, приходи в хазната от данъци и осигуровки. Възобновяването на тази дейност ще бъде импулс за важния за гръцката икономика туризъм. По този начинще сепротиводейства на 80 хилядната турска ТИР-флотилия, която зарежда на турските безмитни бензиностанции и е предпочитан превозвач. В същото време, според анализатори, Гърция изпреварва Румъния , в чиито делови среди се чуват гласове за отварянето на безмитни бензиностанции като стимул за икономиката. За разлика от южната ни съседка, закриването на българските безмитни магазини и бензиностанции по неевропейските ни граници допринесе за разгръщане на контрабандата с горива и цигари на обща стойност около 2млрд. лв. годишно. Спрямо2008 год , когато кабинета на г-н Станишев закри безмитните обекти, според анализатори,контрабандата вечее скочила 2-3 пъти . При това при непроменен акциз до 2010 г. Дали неразбирането ,че този бизнеспо цял свят е икономическо противодействие на организираната контрабанда или закриването му еизтъргувано в нечий друг интересисрещу очакваниполитическидивиденти– за това може да се гадае. При това директива 2008/118 разрешаватози бизнес. Резултатите от политическото съсипване на този легитимен търговскисектор обаче са тези – рязък скок на контрабандата на тютюневите изделия ,неконкурентноспособност на българските превозвачи, отделно загуби за над 120милиони лвот данъци ,осигуровки, такси за банковата система, средства от печалби , които се реинвестират отново в производство и т.н. Турция стана монополист на тази дейност по югоизточната граница на ЕС и днес брани монопола си от Гърция. През едно ключовоГКПП в най-активния сезон минават средно по 500-600 ТИР на ден – мнозинството от тях турски . Всеки от тяхс еднозареждане на турските безмитни бензиностанциправи курс до Централна Европа и се връща. Средно , всеки турски ТИР е с около 500-600лв напредспрямо нашите превозвачи само от разликата в цената нагоривата .При традиционни стоки като плодове ,зеленчуци и т.н., където очакванатапечалба на търговеца е около 1800 до 2000 лв, този аванс е важен момент за доходността на дадена сделка .В сектора на туризма , където Гърция е в остра конкуренция с Турция, наличето на безмитни бензиностанции предопределя ползването на транспортните коридори през тези страни. Отсъствието на безмитни бензиностанции по външните граници на Българияс третистрани прави неконкурентноспособни нашите превозвачи. Очакваните демократичнипромени в арабския свят са свързани и с надежди България да възвърне в пълен обем традиционни пазари като тези на сирена, кашкавал, агнета и други . Балансираната българска позиция на правителството ни по кризата в целия регион дава надежди за това. Търговците ни обачеще се преборят трудно за тях , ако няматдобри оферти от нашите превозвачи . Те пък от своя страна не могат да се конкурират с чуждите превозвачи , заради услугите нагръцките и турски безмитни бензиностанции.Възниква въпросът : губи или не държаваата ни от възобновяване на дейността на безмитната търговия въобще и в частност отбезмитните бензиностанции ? И още един въпрос- ние ли сме по –глупави, или турците и гърците? Или има някакви други интереси , за което ние не знаем,и както в много случаи- политиците ни предават българските интереси. След присъединяването на България къмЕС, дялът на продажбите на горива вбезмитните обекти е около3.5 % от общия пазар . Спекулациите пред чуждите посланици и ЕК , че той е 15 % и нанася ущърб на икономиката заради несъбрания акциз поради duty free статута на тези обекти, целяха целенасоченотодискредитиране на този бизнес на фона на справедливото искане на обществото ни за прозрачност в търговията с акцизни продукти. Европейския Омбудсман обаче разкритикува ЕК в използването на подвеждаща, изопачаваща информация и в лошо управление по случая /maladministration/ с безмитната търговия в България. Очаква се ЕК да бъде принудена официално да признаев следващите си междинни доклади за България неадекватността си по случая със закриването набезмитната търговия в България, което доведе допредаванена печалбите от този легитимен бизнес в ръцете на други държавии ръст на контрабандата. Държавата отчете нетен приход от акцизи на горива за 2010 г в размер на около 1.7 млрд лв . Макар и със закъснение,въведоха се мерки за контрол, каквито имаше още по времето на безмитната търговия . При минимален дял от пазара от 3.5 % на безмитните обекти, продаващи горива, то заради статута duty free на тези обекти, държавата би следвало да не прибере акциз,симетричен на дялът на продаваните през тях горива. Но в същото време тя може да спечели много повече от дейността на тези обекти от данъци,в това число и данък върху оборота, осигуровки, възнаграждение за персонала, което натиска пазара и създава допълнително ДДС, реинвестиране на печалбите, натоварване допълнително на мощностите на Лукойл с оставяне на печалбите от това в България, законово определенпроцент за издържка на ГКПП и прочие по цялата логистичнаи търговска верига на този бизнес. Това ще стимулира износа в редица ниши, ще уплътни българските транспортни коридори,ще пренасочи и част от туристическите превозвачи. Следва да се прибавят и средствата оставени отпоне93 хил ТИР-а, преминаващигодишно само през едно важноГКПП. Всеки ТИРоставя в България средно по 200 евро под формата на такси ,разрешителни, дребни покупки и другиразходи.Тези средства, поради атрактивността на гръцките и турски безмитни бензиностанции , ще оставатт в други държави. 3.5% пазарен дял напродажби в безмитните обектине са проблем на чуждите търговски вериги в България. Справка показва,че след затварянето на тези обекти , няма симетричен ръст в легитимнитепродажби нагорива , респективно събран от държавата по-висок акциз и ДДС. Това показва, че проблемът не е бил при тях. С тях просто тогавашните управляващи са си измили ръцете, имитирйки дейност пред ЕК или просто са били подложени на външен натиск , който те и не отричат , но който решава чужди политически илиикономически проблеми. За търгтовските вериги в България проблемът е пресичане на корупцията в митническите и гранични контролни органи и контрабандата на горива, започналия директенвнос на горива от съседни страни , което обаче стимулира чужди икономики.Всъщност май основния въпрос е : на кого пречеше българската безмитнат търговия и защо я последва съдбата на блоковете на АЕЦ Козлодуй ? Има и втори въпрос :има ли разумни българскидържавни мъже , които в името на справедливостта и интереса на българската държава ,ще рестартират като антикризисна мяркабезмитните обектипри съответните мерки за контрол ?Илище се питаме защо вечно сме губещи като държава.