Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Мечтата
28 Февруари 2011 г. - 09:06 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]
Може ли мечтата на едно малко момиче да се сбъдне в Америка?

Мечтата

Не знам защо си спомням тези детски моментни спомени.Нали знаете, големите хора си спомняме неща от детството и дори нямаме обяснима причина за това.

Мисля,че бях във втори клас, в санаториум за деца с ревматични заболявания. Не искам да се впускам в подробности за причината поради която се намирах там, само ще кажа едно – бях сигурна, че не съм ревматично болна. Имам три много ясни спомени от това място. Часовете по литература, които обичах и пишех невероятни фантасмагории в есета, които учителката ми четеше пред целия клас и помня също как веднъж плаках на разказа на Елин Пелин „Стария вол” . Второто нещо, което помня е как заспивах всяка нощ. В стаята с поне още седем легла, когато загасяха светлините, сядах на колене, поставях завивката на главата си, като наметало и се хвърлях по очи на възглавницата. Така се чувствах защитена и аз не знам от какво, но спях добре. Сега само се чудя как съм дишала.

 

Третият спомен беше от един слънчев пролетно-летен ден, когато колективно от пансиона заведоха втори, трети и четвърти клас на кино. Не помня сградата на киното, сигурно е била както всички комунистически квадратни сиви сгради с мраморен под, дървени сгъваеми столове и заядлива касиерка. Помня само как светна екрана и започна филм, в който много се пееше и танцуваше. Мисля, че това ми беше първото кино в живота. Не знаех, филмите с токова песни и танци се наричат мюзикъли. Гледах като омагьосана, сцени, костюми, декори , танци и попивах песните без да разбирам думичка от тях. Тогава си казах – какъв красив език, какви красиви хора, искам да науча този език и да приличам на тези хора, да пея и да танцувам като тях.

Започна солова песен, която се изпълняваше от красива руса актриса с прекалено бледо червило. Беше облечена в къса сребърна рокля и пееше пред масата на красив младеж само за него, щракайки с пръсти с едната си ръка, облегната с едната си длан на масата срещу него, златните и къдрици се поклащаха в ритъм на леките движения на таза и в ритъма на баладата. Всичко ми изглеждаше толкова странно, песента беше бавна и красива и по-късно разбрах още нещо – беше секси. Запечатах мелодията в главата си с част от думите неправилно естествено – бяхаа английски. Не след дълго филма свърши, но аз като, че ли си останах в него. Помнех сребърната рокля и онзи танц с огледалата където красивиятмъж танцуваше между тях и все едно бяха 100 мъже близнаци които се виждаха от всички страни – профил, анфас , гръб, всички движения от всяка страна, всеки блясък от движенията на сребристо блестящата му риза прекрасна черна лъскава коса. Помнех въртящия се дансинг в различни цветове с всички актьори и танцьори изпълняващи невъзможни за мен движения, но не като циркови номера, а като красиво преплетени движения със съвършен замисъл и незабравим експлодиращ край.

Прибраха ни в пансиона и имахме свободно време за игра в парка зад него. Всички деца танцуваха въодушевени от филма пеещи и подскачащи около пейките и дърветата. Определено всички бяхме докоснати от американското чудо наречено кино. Една моя съученичка седеше до мен на пейката и си тананикаше песничката на красивата руса жена в сребърна рокля, но нещо не пасваше… Казах и : „Не така! Слушай!” Започнах да щракам с пръсти и с грешния си английски, от който нищо не разбирах започнах да пея припева. Дори направих модулация (нещо, което тогавае знаех какво значи, нито пък как се прави). Тя ме гледаше зяпнала: „Точно така беше, точно така беше песента. Как я запомни, аз толкова се мъчих да си спомня мелодията. Питах всички момичета и никоя не я помнеше. Само ти я помниш. Как го направи?”. Не знаех, но знаех едно – аз можех нещо, което не всеки може. Важното е, че тогава за първи път в живота си се почувствах специална и знаех, че някой ден аз ще бъда на това място където говорят, пеят и танцуват така.

Детската ми мечта се сбъдна и ето ме тук от 30 дена, след цели 23 години в Америка, съвсем близо до Холивуд. Съвсем близо до нещо които поисках и в което повярвах, когато бях само на 8 години и може би ще се сбъдне сега, стига да не спирам да попивам и вярвам както тогава. Сега мечтата е възрастна точно толкова, колкото е по-силна. И може би… Ще бъда част от тази мечта по някакъв начин. Няма нищо случайно…

Автор Рени Павлова


 
Рейтинг

12345
Мечтата | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД