Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Предаден
19 Февруари 2011 г. - 10:56 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]
Публикуваме материал от Георги Савов по повод годишнината от смърта на Левски и "тържествата" по този повод ...

Предаден

В ранната утрин на днешния ден, преди 138 години, в края на тогавашна София е обесен Васил Левски – Апостолът на нашата Свобода. Според редица данни след обесването му е погребан в т.н. “позорни гробища”. Наричали са ги така, защото там са били заравяни без опело самоубийци, престъпници, хора починали от неестествена смърт. Каква ирония! Още по иронично е, че на мястото на тези “позорни гробища” днес се издига сградата на Народното събрание. Според други данни, които се надявам да са истина, тялото на Левски е изровено от тези гробища и препогребано другаде от достойни българи, не искащи да се примирят, че последното убежище на Апостола ще е в тези гробища. Приживе Левски е искал да се знай гроба му, но така и до ден днешен ние, неговите сънародници не изпълнихме и това негово желание. И това не е всичко – години след смъртта му несгодите на роднините му нямат край. Брат му Петър, участник в Ботевата чета и опълченец в Руско-турската война в чутовните шипченски боеве бива ранен в главата, гърдите и краката. Откаран за лечение в Харковската военна болница, ала се налага хирурзите да отрежат гангренясалия му десен крак. С крайно влошено състояние, непосредствено след Сан Стефанския мирен договор, пристига в родния си град Карлово – полусляп, почти глух, еднокрак и туберкулозен. Никой в града – упрявляващите и местните думбази – неоткликват на молбите му да получи някаква що годе подходяща за инвалид работа, за да се прехранва. Старите чорбаджии от османлийската епоха и новопръкналите се богаташи не могат да понасят гладуващите роднини на Апостола. Стигналият до просеща тояга Петър протяга ръка за милостиня на чаршийските търговци и занаятчии и с оскъдните подаяния подпомага сестра си Яна, вдовица с четири деца. Гина Кунчева, майката на Левски не може да се смири с нещастната съдба на сина и дъщеря си. Съсипаната от непосилен труд и още по-непоносими несгоди българка се самоубива, хвърляйки се в един кладенец. Къщата на Васил Левски през 1933 г. едвам бива спасена от разрушение – трябвало през нея да мине път. Двама достойни българи – Васил Гендов и Петър Димков буквално нарушават законите, за да я спасят. До този момент тя е превърната в съборетина и половината двор се е използвал за сметище от карловци.Защо ви пиша тези неща? Ами защото днес е черен ден, и не трябва както чета навсякъде “тържествено да честваме” гибелта на Левски. Нямам думи просто, то дори и денят е объркан. Изводът ми е, че тогава Левски е предаден, продължаваме да го предаваме и до ден днешен – ние, неговите сънародници. Тук трябва да отбележа и нещо много интересно – първият дарител за възстановяването домът на Апостола е местния ходжа!!! Днес сме забравили всичко друго освен името му и се сещаме за него два пъти в годината.
Предсмъртно писмо
Писмо до Левски


 
Рейтинг

12345
Предаден | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД