Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Дислексията в действие, глава 4
07 Януари 2011 г. - 09:41 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]

Продължаваме с публикацията в Търговски вестник и в сайта на Софийска търговско-промишлена камара, с публикацията на книгата за дислексията и за таланта на децата. преводът на книгата е от Мария Цветкова. Всеки, който желае да получава Търговски вестник по мейла , може да се абонира безплатно като изпрати мейл на chernev@scci.bg ...Глава 1, Глава 2, Глава 3.



 

 

Дислексията в Действие , глава 4.

Има повече от 200 думи в английския език, които причиняватпроблеми на повечето дислексици. Те са в разговорния речник на дислексика, но той не може да намери ментална картина за тяхното значение. Това означава, че средния дислексик използва повече от 200 думи, в речта си, с които реално не може да мисли. Тези малки думички – изглеждащи като най-простичките думи в езика – са стимулите или пусковите устройства за симптомите на Дислексия.

Пусковите думи имат абстрактно значение и често множество значения. Те объркват дислексиците, защото не представляват визуални обекти или действия. А пък също се случва да са най-често употребяваните думи в ежедневната устна и писмена реч. Пълният списък на Пусковите думи е представен н Глава 33.

 

Произход на Списъка от Пускови Думи

Аз не съм измислил този списък. Като толкова много други открития , свързани с моята работа, той се появи като връх на изненадата и мисълта: „Толкова е очевидно, трябва да съм го знаел през цялото време”.

Скоро след като направих моето основно откритие за възприятието, бях наясно, че объркването е спусъка на дезориентациите и, че объркването се случва винаги, когато човека не е разпознал някакъв символ. Мислех си, че всеки дислексик би трябвало да има един малък, уникален списък от пускови думи. Нашата програма включваше как да научим учениците да забелязват дезориентациите, когато те се случват и да съставят списък с техните пускови думи, така че ще знаят кои думи да овладяват.

Когато аз си направих собствения списък, бях изненадан. В никакъв случай не беше това, което си мислех, че би могло да бъде. Бях смутен, че той се състои от еднобуквени думи, всички двубуквени и по-голямата част от четирибуквените думи. Почувствах се по- добре, когато нашите клиенти показаха списък със същите думи, но все още се чудех защо е така.

Една вечер през август 1982 г., аз разглеждах Списъка на Долч от базисни думи, използвани от началните учители. Проверих няколко думи и размишлявах защо някои като: „а” и the (неопределителен и определителен член в английския език) са пускови механизми за дезориентациите, а други като: „дом”, „храна”, „приятел” не предизвикват дислексични симптоми. Започнах внимателно да изследвам моите умствени процеси и четях всяка дума. Като в анимационно филмче, където сапунено мехурче се появява над нечия глава и това, което осъзнах освети моята вселена. Открих, че нямам ментални картинки за пусковите думи. Не можех да си ги представя образно, затова не можех да мисля с тях.

От Списъка на Долч имах възможност да идентифицирам 196 думи, които предизвикват дезориентация. Днес този списък нарасна до 217 думи. По-голямата част от допълнителните са съкратени форми на думите от оригиналния списък.

 

Как Пусковите Думи Причиняват Проблеми

За да подредим пъзела, нека да хвърлим поглед на един типичен сценарий за дете с Дислексия, опитващо се да чете на глас.

Едно обикновено изречение като това по-долу би било лесно за прочитане за едно 10-годишно дете, което мисли със звуковете на думите. Но за един 10-годишен дислексик, който конструира ментални образи на сцената след прочитането на всяка дума, процеса е по-труден.

“The brown horse jumped over the stone fence and ran through the pasture.”

„Кафявият кон скочи над каменната ограда и запрепуска през пасбището.”

За 10-годишения дислексик първата дума The – (това е определителен член в английския език – отделна дума,която се поставя пред съществителното име, а не както в българският език на края на думата) предизвиква ментален образ на „празно място” или интервал, т.е. той не може да си изгради картина за нещо материално и триизмерно, тъй като няма образ за тази дума. Празният образ е основанието за объркване; нищо от неговия опит не може да се противопостави на объркването, което липсата на картина е причинила. Въпреки това, използвайки концентрация, детето избутва назад празната картина и казва първата дума, и с усилие отива на следващата дума.

Думата „кафяв” произвежда ментална картина за цвят, но няма определена форма. Продължавайки да се концентрира детето казва „кафяв.”

Думата „кон” трансформира кафявата картина в кон с такъв цвят. Концентрацията продължава и „кон” е произнесена дума.

Думата „скочи” предизвиква образ на предната част на кафяв кон, който се издига във въздуха. Детето продължава да се концентрира и казва „скочи”. Думата „над” предизвиква образ на задната част на кафявия кон който се издига. Все още концентрирайки се, детето казва „над”. Следващата дума е отново определителния член the, което е причина картината пак да се превърне в празен образ. Объркването за детето, което чете се е увеличило, но прага на объркване все още не е достигнат. Сега то трябва да удвои своята концентрация, за да може с усилие да „избута” до следващата дума. Правейки това, то може и да пропусне да я прочете, но е възможна и да я прочете на глас.

Думата „камък” предизвиква картина на скала. Като си удвои концентрацията казва „камък.”

Следващата дума „ограда” превръща скалата в каменна ограда и детето казва „ограда.”

Другата дума „и” отново прави картината празна. Този път прагът на объркване е достигнат. Ето защо детето се дезориентира. Детето спира отново, още по-объркано, двойно концентрирано, а сега вече и дезориентирано. Единственият начин то да продължи да чете е да увеличи усилието си за концентрация. Но сега, тъй като то също е дезориентирано, дислексичните симптоми ще се появят. Вероятността да пропусне да каже думата „и” или просто да замести неопределителния член с „и” или дори с определителния член. В този момент детето повече не получава конкретното възприятие за думите на страницата.

В момента то полага неимоверни усилия и енергия, за да се концентрира, просто за да продължи.

Следващата дума „запрепуска” се е променила в „тича”, защото детето е дезориентирано. То вижда своя собствен образ, тичайки – изцяло без никаква връзка с картината на препускащия кон. Тогава казва „тича.”

Думата „през” се променила в „хвърля.” То вижда себе се да хвърля топка и казва „хвърля.”

Следващата дума theе отново празно поле, извън менталната картина. И детето пак спира, дори още по-объркано и все така дезориентирано. Единственото му убежище е да учетвори своята концентрация. Правейки това то пропуска да каже тази дума.

Сега неговата дезориентация е създала чувството на замайване. То се чувства неразположено и му се повдига, а думите и буквите „плуват” на страницата – то ги вижда да се движат.

За последната дума „пасбище” детето задължително трябва да проследи всяка буква, една по една, за да може да я каже на глас. Веднъж направило това, то вижда картина на затревено място. Но въпреки това е дезориентирано. Поради допълнителните усилия и енергия, които е положило да улови и възпроизведе звука на всяка буква, то казва правилно „пасбище.”

И тъй като вече е приключило с четенето на изречението, то затваря книгата и я бута настрани. Това е достатъчно!

Когато го попитат какво е прочело току-що, то вероятно ще отговори нещо като: „място, където расте трева”. То има картината на кон във въздуха, каменна ограда, самото то играещо на топка и затревено място, но не може да свърже отделните елементи в изречение, за да оформи ментална картина на описаната сцена.

За всеки, който го е видял или чул да чете изречението, или е чул неговия отговор за какво става на въпрос, е толкова очевидно, че то не може да разбере нищо от това, което току-що е прочело. Както и за детето, изобщо не му пука, че не е разбрало нищо. То е толкова благодарно, че е издържало мъчението – четенето на глас.

Ако детето беше малко по-голямо, то щеше да осъзнае, че чете нещо, което не разбира. Затова какво би направило вероятно? Да го прочете отново. Изглежда логично, че ако го прочетем отново, ние ще разберем повече, нали? Да погледнем отново на сценария по-горе и да си зададем въпроса: „Какво се е променило, така че втория път прочита на изречението би бил различен?” Нищо!

Когато четат важни или технически данни възрастните дислексици ще препрочетат информацията между три и десет пъти преди да почувстват, че я разбират; или просто ще се откажат.

 

Не е ли Добра Концентрацията?

Трябва да изясня нещо - точно тук - за концентрацията: Повечето хора я смятат за положителна способност, но прекалено много от дадено нещо, дори било то и позитивно, може да бъде вредно. Степента, до която дислексикът трябва да се концентрира, за да избута назад една празна картина, определено предизвиква негативен ефект.

Когато хората се концентрират върху нещо, те насочват по-голямата част от съзнанието си върху това нещо. Когато те съзнателно се концентрират, ограничават съзнанието си само върху това нещо.

Това е фундаменталния аспект на хипнотизма. И е точният механизъм, използван от хипнотизаторите да поставят някого в състояние на транс. Когато дислексиците се концентрират съзнателно, за да четат, те преживяват хипнотично състояние, което се добавя към трудността от разбирането на прочетения материал, а също така и към времето, което се изисква за да схванат прочетеното.

 Превод Мария Цжветкова, следва продължение ...


 
Рейтинг

12345
Дислексията в действие, глава 4 | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД