Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Гърция и Естония - икономически антиподи
03 Юни 2010 г. - 09:47 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]
В поредна своя обзорна статия професорът по икономика Стив Ханке прави интересен паралел между две държави членки на ЕС - Гърция и Естония - и двете с коренно различен стаж на членство в обeдинението ...

Гърция и Естония – икономически антиподи

 

В поредна своя обзорна статия професорът по икономика Стив Ханке прави интересен паралел между две държави членки на ЕС - Гърция и Естония - и двете с коренно различен стаж на членство в обeдинението. На 12 май тази година Европейската Комисия приветства Естония и въодушевено препоръча, че малката балтийска държава ще е готова за влизане в еврозоната още през следващата 2011 г. Това изявление е твърде различно от обещанието за помощ за Гърция, дадено на 2 май от страна на европейските партньори и МВФ в размер на 145 милиарда долара за спасяването на тази фискално немощна, според думите на професора, балканска страна. Гърция и Естония са истински икономически антиподи, твърди с типичния си прям тон Ханке. По-нататък той се спира на това, как преди по-малко от две десетилетия Естония се намира все още в хватката на руската мечка и е част от „Съветската Империя”. С получаването на независимостта си на 6 септември 1991 г. Естония незабавно започва работа по настройване на икономиката си в режим на свободен пазар. Без носталгия по отминалите комунистически дни и без илюзия за мястото, на което ще бъде поставена държавата с оглед миналата й политическапринадлежност. Според Стив Ханке проблемът на Естония по това време е в нейната валута, тъй като тя все още е част от нестабилната и хиперинфлационна зона на рублата. „Тогава си мислех, че най-добре би било да се установи Валутен Борд и естонската крона да стане напълно конвертируема и търгувана, вързана спрямо курса на германската марка. Кроната също така би била защитена от германския резерв, който ще подкрепя нейното развитие. Валутният борд би бил един автопилот, който би поставил Естония в унифицирана монетарна система с могъщата Германия като център”. Стив Ханке подготвя книга за детайлите по задействането на валутен борд в Естония, в която залага идеите си и през 1992 г. неговите предложения се възприемат от Правителството. Така през 1999 г., Естония става част от унифицираната евро зона далеч повече от самата Германия. Системата на валутен борд започва да функционира съобразно зададения дизайн, позволявайки на кроновата монетарна база да реагира адекватно на чуждестранните валутни движения. Професор Ханке не е изненадан, че системата проработва. „Самите естонци разбраха, че те са собственици на борда и ако не следваха правилата му, те са тези, които щяха да плащат сметката. Естонците вярваха, че не могат да бъдат самотни ездачи, тъй като разбираха, че тяхната независимост зависи от стабилна валута и динамична свободна икономика”.

Далеч по-различно стоят нещата със старата европейска членка Гърция. Тук той припомня, че още самото влизане на Гърция в Европейския Монетарен Съюз на 01.01.2001 г., две години след единадесетте основни членки, бива скептично посрещнато, поради съмнения за счетоводни измами и хитрости. Професорът отбелязва демонстрирания ентусиазъм на гърците да станат част от „клуба”. За разлика от Естония обаче, където има само валутна унификация спрямо еврозоната, Гърция се явява неин пълноправен член и в този смисъл, дори и при неспазване на правилата, останалите членове на зоната са тези, които „плащат сметката”, ако Гърция изпадне в проблем. Проблемът е вече факт и получи широк отзвук в цялата Евро Общност. Случаят е класически : фалшиви обещания без намерение да се плаща за тях. „Това създаде фискална бомба, която евентуално ще избухне”, отбелязва Ханке. Той изразява своята съмнителност по отношение на обещанията на „бюрократите” от ЕС, МВФ и Гърция, че антикризисната помощ ще измъкне страната от кризата, тъй като мерките реално не са насочени към отрицателно развиващата се гръцка икономика, като дори нарича тези обещания „празни словословения”. Тук той се аргументира като сравнява условията за бизнес в Естония и Гърция заявявайки, че без растеж гръцката икономика е обречена. Стив Ханке дори цитира мнението на някои видни икономисти от Харвард, че Гърция е един „евро капан” и дори и те са твърде песимистично настроени за нейното икономическо развитие. Необходими са бързи мерки в областта на данъците и социалното осигуряване, а самият дълг да бъде преструктуриран. Без някакво ново мислене отвън и вътре в Гърция, гръцката икономика ще продължава да дърпа цялата еврозона назад и дори анемичните прогнози на МВФ по отношение на икономическия растеж на Европа биха се оказали твърде розови. И посланията на европейските политици за по-скорошното излизане на Гърция от зоната ще са все по-чести и нелишени от адекватна аргументация. Автор: Мира Цанева.


 
Рейтинг

12345
Гърция и Естония - икономически антиподи | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД