Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Резолюция на Съюза за стопанска инициатива
07 Март 2010 г. - 15:15 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]

Резолюцията е приета на Общо събрание на Съюза на 05 март 2010 г.



1. 1. Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) ще спази поетите ангажименти и ще участва в разработването на краткосрочни антикризисни мерки и на Пакт за заетост в рамката на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Едновременно с това, ние изразяваме откритото си недоволство от пасивното отношение на правителството по въпроси от първостепенна важност за състоянието на малките, средните и микро- предприятия по време на криза.

1. 2. ССИ мотивирано се обърна към заместник министър председателя г-н Симеон Дянков с искане държавата да окаже натиск върху търговските банки за намаляване на лихвените проценти по кредитите с пазарни средства. Пълният текст на обръщението към министъра на финансите и вицепремиер стана един от най-четените текстове в интернет, поради начина по който обществеността научи за неговото съществуване – от устата на арестувания изпълнителен директор на ССИ – Алексей Петров.

1. 3. Ние смятаме за доказано, в това число и от министъра на финансите, че е налице неефективно използуване на средствата на държавните предприятия, депозитите на които са се превърнали в едни от най-евтините финансови ресурси за търговските банки.

1. 4. Публичен факт е и това, че приходите на търговските банки от такси за трансфери към бюджета е десетцифрено число.

 

1. 5. За нас е изключително интересно да научим, как точно 59 процента от депозитите на държавните предприятия са се озовали на разположение на три (3) търговски банки, а в държавната Българска банка за развитие (ББР) са едва 0,50 % от депозитите.

 

Живо ни интересува, дали направената от министър Дянков проверка през месец август 2009 г., която извади на бял свят споменатите по-горе данни е довела до някакви промени в края на февруари 2010 г.

1. 6. Според ССИ държавата е длъжна да сложи край на облагодетелстването на търговските банки, като едновременно с това приложи нови, иновационни мерки за осигуряване на кредитни ресурси за малките предприятия. Съюзът е предложил вече модел, по който би могло да се прокарат мерки в тази насока. Те се свеждат до излизане на държавата от положението на пасивен наблюдател и превръщането й в пазарен играч, който използува ресурсите си в интерес на малкия и среден бизнес, следвайки правилата на пазарната икономика.

1. 7. ССИ не пледира за започване на война срещу търговските банки. Напротив, в нашите вече неколкократно формулирани предложения изрично се подчертава, че евентуалното изтегляне на държавни средства от една или друга банка трябва да се извърши достатъчно плавно за да не предизвика ликвидна криза. В крайна сметка, оптималният резултат от подобна държавна интервенция би бил търговските банки да се убедят, че изпълнителната власт има достатъчно решителност и политическа воля да се намеси на кредитния пазар и да стопанисва по-добре финансовите си ресурси, след което те сами да променят досегашната си разрушителна за икономиката, в частност за малките и средните предприятия политика.

1. 8. За нас подобна политика е напълно оправдана, като се вземе пред вид факта, че заетостта в държава като България се създава от малките, средните и микро- предприятията, за разлика от брутния вътрешен продукт, където е определяща ролята на големите предприятия. В обстановката на задълбочаваща се криза и растяща безработица е повече от нормално държавата да потърси инструменти за борба с безработицата, като поеме по-голяма отговорност и използува по-рационално и ефективно собствените си ресурси.

2. 1. При участието си в разработването на средносрочните мерки за излизане от кризата, ССИ ще настоява за адекватно поведение от страна на изпълнителната власт по въпроса за отношението на последната към лихвената политика на търговските банки, по въпроса за приемане на Закон за рисковото инвестиране и по въпроса за воденето на политика за разширяване ролята на франчайзинга, като основен инструмент в подкрепа на хората, желаещи да започнат свой малък бизнес, включително да се въведе правно регулиране на договора за франчайзинг в Търговския закон.

2. 2. ССИ изразява недоумението си за бездействието на вече три поредни правителства по приемането на Закон за рисковото инвестиране. От наша гледна точка, приемането на подобен закон ще помогне в много голяма степен за насърчаването на развитието на стартиращи иновационни предприятия (в това число точно малките иновационни предприятия), при използуване на схема изключваща прякото отпускане на средства, за сметка на даване на държавни гаранции за инвестиции в подобни предприятия до определен размер при специален регламент. Системата на даване на държавни гаранции за рисковото инвестиране в иновационни предприятия (в това число – новосъздадени), заедно с широкото развитие на франчайзинга са сочени като двигателят на създаване на заетост в САЩ за сметка на стартиращи бизнес проекти.

 2. 3. Парадоксален е фактът, че приемането на този закон е започнато от правителството на НДСВ, като вносители на законопроекта са сегашният председател на Сметната палата и сегашна заместник председателка на Комисията за финансов надзор. Правителството на Сергей Станишев включи ангажимента да приеме Закона за рисковото инвестиране в Пакта за икономическо и социално развитие, но не изпълни поетото обещание.

Новото правителство на ГЕРБ не проявява никакъв интерес към темата до този момент.

 

2. 4. ССИ определя досегашния си диалог с вицепремиера, министър на финансите и председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) – г-н Симеон Дянков, като противоречив, но съдържащ потенциал за развитие в положителна посока. Според нас, г-н Симеон Дянков е водещата и доминираща фигура в икономическия екип на правителството, имаща известна степен на автономия. По тази причина и поради положението му на председател на НСТС, ние отдаваме основно значение на отношенията и диалога с него.

2. 5. За нас, критерий за отношението ни към г-н Дянков като ключова фигура в правителството ще бъде качеството на диалога с него (в това число и компонентата на социалния диалог и ролята на министър Дянков в индустриалните отношения), както и естеството на плодовете, които този диалог ще роди. За нас е изключително трудно да дадем оценка на досегашната роля на министър Дянков в тези сфери, поради „осцилирането” му между позиции, едни от които могат да бъдат оценени високо, а други – единствено отхвърлени като неуместни. Ние оценяваме високо ролята на министър Дянков (както и на народния представител Кирчо Димитров от Сливенски многомандатен избирателен район) при осветляването на начина, по който са разпределени депозитите на държавните предприятия между отделните търговски банки. Едновременно с това, ние не можем да приемем редица от оценките, правени от него по различни поводи, както и идеята за „деликатно изнудване” на фирмите на които държавата дължи пари, доброволно да правят 10 процентов дисконт от вземанията си.

2. 6. Икономическата обстановка в страната е такава, че няма време за дълго взаимно изучаване на партньорите в социалния и индустриалния диалог. По тази причина, ССИ заявява, че очаква вицепремиерът да прояви отговорно отношение и да проведе със Съюза в двуседмичен срок индивидуални консултации по трите ключови проблема – лихвената политика на търговските банки, законът за рисковото инвестиране и възможностите за разширяване на ролята на франчайзинга като инструмент за създаване на стартиращи предприятия и съответно на генериране на заетост. В случай, че това не стане, ние ще приемем, че ССИ се неглижира от страна на вицепремиера и председател на НСТС и ще се смятаме в правото си да предприемем значително по-радикални действия в защита на исканията си.

3. 1. Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) следи внимателно широко рекламираната кампания, представяна от правителството като борба с организираната престъпност. По принцип ние подкрепяме всички реални и честни действия, насочени реално срещу организираната (а защо не и срещу неорганизираната) престъпност в страната.

 

Със съжаление ние трябва да отбележим, че кампанията протича в атмосфера, в която превес взимат действията, свързани с „Пи Ар – а” на Министерството на вътрешните работи.

 

3. 2. ССИ по никакъв начин не се смята за разследващ орган или за алтернатива на правоохранителните органи, още по-малко на съдебната система. За съжаление, на нас ни се налага да взимаме отношение по въпроси, създаващи дълбоки заблуди в обществото и които рано или късно ще се обърнат срещу правоохранителните органи и съдебната система. В момента в обществото се разпространяват откровено неверни твърдения, свързани с част от обвиненията към арестувания изпълнителен директор на ССИ – Алексей Петров.

3. 3. На първо място, абсурдно е обвинението, че като член на Надзорния съвет на НОИ от квотата на ССИ, Алексей Петров е извършвал „търговия с влияние”, изразяваща се най-вече в ОПРОЩАВАНЕ на задължения на „Кремиковци” към осигурителната система. Длъжни сме да алармираме обществеността, че подобни широко тиражирани твърдения са откровено лъжливи и целенасочено заблуждаващи. Функциите на Надзорният съвет на НОИ изключват подобна възможност. Според чл. 36 ал. (1), т. 6 от Кодекса за Социално осигуряване, НС на НОИ може да „дава съгласие за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване в случаите по чл. 184, 185 и 188 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”. Всеки с минимални познания в тази област знае, че разсрочването на задължения към НОИ е свързано с изплащането на значителна част от тях в момента на разсрочването и изплащане на остатъка по нарочен погасителен план. Подобна практика винаги е била разглеждана като положителна и се е приветствала от осигурителните власти, като ясен белег, че длъжникът „влиза в пътя”. В случая с „Кремиковци” обичайната процедура по разсрочване е невъзможна поради огромния размер на задълженията на комбината още към датата на приватизацията му. Затова в приватизационната сделка е предвиден специален погасителен план на задълженията към НОИ. Подобни планове са били предвидени и за задълженията към НЕК, към БДЖ и други държавни предприятия.

 

Алексей Петров не е могъл (а и не е имало никакъв смисъл) да разсрочва задължения, които вече са били разсрочени за много дълъг период напред във времето.

 

3. 4. Кодекса за Социално осигуряване предвижда възможност Надзорния съвет на НОИ да „опрощава” вземания само в един случай. Става разбира се дума не за „опрощаване”, а за вземане на решение „за заличаване на несъбираеми вземания по вземанията, събирани от Националния осигурителен институт след приключване на производството за несъстоятелност или ликвидация на осигурителите, както и за задължения към държавното обществено осигуряване на осигурители и самоосигуряващи се лица до 1000 лв., които не могат да бъдат събрани по реда на чл. 110, ал. 5”. Вижда се, че последната възможност, предвидена в чл. 36 ал. (1), т. 7 никога не е била в сила за комбината „Кремиковци”, нито пък би могла да облагодетелства когото и да е било, най-малко членовете на Надзорния съвет на НОИ.

3. 5. ССИ смята разпространяването на описаните по-горе внушения (съвсем не без съдействието на официалните власти) за съвършено недопустимо. Освен че представлява явна неистина, разпространяването на подобни фантазии ерозира доверието на хората в осигурителната система, което е изключително опасно за социалния мир и общественото спокойствие. Гражданите на Р. България би трябвало да знаят, че изпълнителната власт (правителството) има практически пълен контрол върху решенията на Надзорния съвет на НОИ, тъй като разполага с половината от гласовете в него. Представителите на синдикатите и работодателите разполагат с по 25 процента от гласовете. Това прави абсолютно невъзможно отделно взет член на Надзорния съвет да прокара каквото и да е решение без съгласието на представителите на правителството, дори и последният да притежава свръхестествени способности, както ни се внушава в случая с Алексей Петров.

3. 6. Общото събрание на ССИ си позволява да коментира въпроса със съчиненията за „търговия с влияние” в НС на НОИ, поради изключително голямото му обществено значение и поради прякото ангажиране на името на Съюза в този случай.

 

Ние призоваваме всички разследващи органи да не подхвърлят под никаква форма подобни внушения, защото те са едновременно абсурдни и опасни за общественото спокойствие.

 

4. 1. ССИ изразява откровеното си неодобрение на стореното от разследващите органи по отношение на предприятия, които не са свързани формално и фактически в настоящия момент с личността на г-н Алексей Петров. Недопустимо е затварянето на офиси на финансови компании за по повече от пет работни дни, без който и да е да бъде викан на разпит. Подобни действия с нищо не подпомагат разследването и единствено облагодетелстват конкуренти предприятия в същата сфера. Ние по никакъв начин не смятаме, че това е била целта на разследващите органи или на МВР в тези случаи, но постигнатият ефект е точно в тази посока.

4. 2. Общото събрание на ССИ си позволява да коментира въпроса със затварянето на офисите на няколко небанкови финансови компании, нямащи формална и фактическа връзка в настоящия момент с личността на г-н Алексей Петров, тъй като е пряко засегнат от затварянето на офисите на пенсионноосигурителното дружество, в което е акционер и в мениджмънта на което участва със свой представител. Обществеността е в правото си да знае, че пенсионноосигурителните дружества се отчитат ежедневно пред Комисията за финансов надзор и затварянето на офисите на такава компания за повече от пет работни дни има изключително тежки последици за работата по отчетността, да не говорим за претърпените морални вреди.

5. 1. Във връзка с изложеното по-горе, Общото събрание на ССИ се обръща към Министър председателя с апел да упражни влиянието си и да ограничи упражненията по връзки с обществеността на МВР, които очевидно доминират над същностната работа в борбата с престъпността. Молим предложението ни да бъде прието като изцяло добронамерено. Насаждането на обществени психози и на свръх очаквания сред публиката рано или късно се обръщат срещу създателите си. По този начин се ерозира авторитета и на разследващите органи и на Съдебната система, което очевидно не е целта на правителството.

5. 2. Позволяваме си горния коментар, защото години на ред, ССИ е съюзник на изпълнителната власт в борбата с корупцията. ССИ е провеждал напълно реални кампании, довели до пресичане на корупционни практики. ССИ се обяви ефективно и срещу извратената практика за купуване на гласове. В момента обаче сме свидетели на истински кипеж сред граждани с лоша търговска репутация и напълно реални и злонамерено необслужвани задължения, които смятат, че могат да си спестят изплащането на последните и/или да се измъкнат от отговорност за неправомерни действия, ако се наредят сред свидетелите по „аферата Октопод”. Ние не можем да не сигнализираме за тази тенденция.

 6. 1. ССИ внимателно наблюдава предприетите лавинообразни данъчни проверки и ревизии във фирми, членуващи в Съюза, след арестуването на изпълнителния директор – г-н Алексей Петров. Ние се отнасяме с разбиране към органите на данъчната администрация, въпреки че предприетите проверки силно затрудняват проверяваните предприятия за осъществяването на годишното счетоводно приключване. Призоваваме членовете на мениджмънта на проверяваните фирми да окажат максимално съдействие на проверяващите органи. Едновременно с това, Общото събрание на ССИ се обръща към Данъчната администрация с призив да отчита проблемите които създава на фирми, които по принцип имат репутацията на изрядни данъкоплатци и осигурители и да не прекрачва границата, след която загрижеността за интересите на фиска се превръща в тормоз.

7. 1. Общото събрание на ССИ още един път подчертава, че вижда ролята на Съюза като национално представителна организация, която партнира на изпълнителната власт и синдикатите в системата на тристранното сътрудничество. Нашата естествена позиция е на партньор и на коректив в широката гама от дискусии, които включва тристранното сътрудничество. Ние не желаем да водим никакви войни с тези, които според Кодекса на труда са наши партньори. Едновременно с това, ние не можем да бъдем безкритични към натрупващото се напрежение в обществото, към акумулирането на проблеми в икономиката, към нарастването на безработицата и към емоционалното отношение на членове на правителството към напълно прагматични въпроси. Ние оставаме открити за преговори, консултации и дискусии, но не можем да се лишим от правото и задължението си да предупреждаваме за надвиснали проблеми, трудности и рискове.


 
Рейтинг

12345
Резолюция на Съюза за стопанска инициатива | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД