Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Финансистът Кольо Парамов за кризата ...
03 Март 2010 г. - 22:08 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]

Финансистът Кольо Парамов повдига завесата по редица теми табу – нека не забравяме, че за лошите вести не е виновен вестоносеца. В свое интервю за Живко Желев, финансистът засяга редица въпроси за кризата и за изходите от нея. Преди дни публикувахме материал на техническия анализатор Искрен Пенчев, който определи кризата като дефлационна.

 



Кольо Парамов за кризата

 

Нараства ли напрежението в обществото? В информационното пространство на България през последните 5-7 години има съществена промяна. В България завършва т.н. третично разпределение на собствеността в средствата за масова информация. Българското интернет пространство се превърна в уникална трибуна не само за гражданското общество, но и за експертни мнения, които не се вписват в контролираното статукво на проваления преход. Яркото политическо противопоставяне вече отстъпва място на по-разумното и технократско отношение към действителността. В същото време хората все повече осъзнават, че в последните 8-10 години са били манипулирани и лъгани, както от управляващите, така и от техните трубадури. Много семейства в България си правят ясна равносметка в сравнителен план за годините на прехода. Възниква огромно напрежение по линията очаквания-реалности. Формира се усещането за крещяща несправедливост, свързана с уникалното забогатяване на 1-1.5% от населението. Това, образно казано, са около 1000 фамилии с тяхното обкръжение и много сложно преразпределяне на собствеността. Напрежението – ярка бедност с допотопни цигански гета, огромна безработица, структурна и технологична криза. Това е образец на държава от латино-модел, със силно мафиотизирана политическа класа, която заради своите зависимости от годините на прехода, е импотентна да роди друго освен – напрежения, олгирахия, наркомания и слаба държава. Необходима ни е не частична, а всеобхватна операция „Чисти ръце“, колкото и политиците да се опитват да я отложат. Иван Костов ликвидира всички, които можеха да формират производство и да дават заплати, защото били червени. Тръгнахме по пътя на най-елементарното противопоставяне – да се отнемат средствата за производство от червените и да се дадат на сините. Това, както сами видяхте, не увеличи производството, а го ликвидира. Вместо да ограничи влиянието на стартиралите в управлението на икономиката, Костов ги изхвърли от заводите и назначи там неговите копои. Те нямаха понятие от производство, разбиха материалната база, занесоха малко пари на „Раковски“134 и изнесоха читави машини и съоръжения в чужбина. Така се оформи гръбнака на днешната олигархия, а нататък всичко е известно. Как гледате на мрачния сценарий, който разви Нуриел Рубини на форума в Давос, прогнозирайки, че еврозоната може да се разпадне до две години? Къде са слабите места на еврозоната? Да заявиш, че Еврозоната може да се разпадне до две години, и то в центъра на форума „Давос“ е твърде смела постъпка. Гърция, Испания, Португалия и Италия имат огромни дефицити. Безработицата в Испания и Португалия ще достигне 20%. Гърция е с дефицит от 14%, но като прибавим още 3 процента скрит, реалният надвишава 17%. Гърция трябва да получи автоматично 25 милиарда евро, само за да балансира първото полугодие на тази година. Испания, Португалия и Италия към второ полугодие ще бъдат в невъзможност да отчисляват на 100% вноските си, за да участват в преразпределението на средствата от Евросъюза. А на този етап пари за тях няма откъде да дойдат. Великобритания е в тежко състояние, което не помни от 1940 година. Първата криза на доверието още не е отминала, а се надига втора вълна. Това говори за предстояща криза с тежък депресионен характер на Острова. Същността на кризата във Великобритания ще бъде формулирана по друг начин, не просто като временната финансова ограниченост от 2008-2009 година. Тя ще се превръща в криза на доверието към възможно най-стабилната финансова система в света. Кризата на доверието в Лондонското сити, огромната безработица в Мадрид, Лисабон, ограниченото потребление и новата безработица в Гърция ще принудят Европейската централна банка да търси друг модел за стабилни паритети в Европейския съюз. Днес Германия, Франция, Холандия и Белгия не могат повече да бъдат онези донори, за да парират големите различия в интересите на еврочленките. Европейската валута може да остане стабилна, ако еврочленките имат хармонизирани бюджети и програмите им не поставят по съмнение различията в БВП и темпа на потребление. Ако потреблението се запази на настоящото ниво, ще са нужни огромни средства за дефицитите. Кой ще погаси тези дефицити? Правителствата не могат веднага и с магическа пръчка да намалят бюджетните пари, които се даваха през последните 5-7 години за поддръжка на потреблението. Но тези пари вече ги няма. Няма го огромния износ, няма ги онези курсови разлики, които стопяваха до 10% от стойностите на големите национални валути. Китай до преди 5-7 години все още се утвърждаваше на пазара, а сега действа с пряка икономическа инвазия, много директно и безкомпромисно. САЩ, след причинените вреди през 2008 г., вече не искат и да чуят за инвестиции в Европа, защото именно от Холандия и някои кръгове в Лондонското сити тръгна кризата. Отказът на Обама да отиде през май в Мадрид на голямата среща по перспективите пред Европа, говори, че САЩ отправят директно послание – „Европейците да бъдат така добри да пребалансират икономиките си така, както вече им е по-изгодно“. А по-изгодното в случая е да разделим условните загуби между Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка. Ала това няма как да стане, тъй като дефицита в САЩ е на предела. При това положение, следва промяна в матрицата на валутите. Може би това има предвид Нуриел Рубини, когато поставя под съмнение ЕЦБ. Промяна в матрицата на валутите означава големите икономики в света да се съгласят на нова, глобална договореност и на нов международен валутен фонд с други приоритети. Това е икономическо земетресение от 9.9 бала. В тази обстановка, възможните политико-икономически ходове би трябвало да бъдат в посока поетапни промени и насочване на икономическите интереси на отделните държави към нов тип взаимноизгодно икономическо сътрудничество. За ЕС преразпределението все повече ще се основава на приноса от участието на отделните страни. Това е изключително притеснително за България, тъй като заради глупаво политическо ръководство, ние сме във възможно най-лошата позиция. Но това е друга, още по-неприятна тема. Питате ме за слабите места в Еврозоната. Те са много, но най-фрапиращите са свързани с производството. Ами погледнете България, въпреки че не сме в еврозоната. Никой от нашите водещи премиери за последните 20 години не се е интересувал от производството. В европейски мащаб, да се дефинират разликите в производствените разходи, като се проследят дългосрочните средни с кривата на дългосрочните пределни разходи и да се види изгодата, е възможно най-трудната задача. В момента ние, в България /и не само тук/ в редица сектори възпроизвеждаме загуби. Въпросът за икономиите и загубите при общоевропейските производствени мащаби се превръща във фундаментален. Когато вървите от запад на изток, ще забележите, че колкото по-слабо е развита материалната база, толкова по-трудно може да се оцени положения труд, изравнен и платен с единна валута. Ако направите същия преглед от запад на изток в САЩ, ще видите, че разликите в материалната база са далеч по-малки. А това улеснява развитието на тяхната единна валута.Тоест, американските икономисти трудно биха приели, че 28-30 държави от ЕС, при толкова големи разлики в базите за производство, ще успеят да разпределят интересите си чрез единна валута. Мрачният сценарий на Нуриел Рубини е съвсем реален. Дано не се случва, защото България ще консумира огромни негативи.  

Да се надяваме на европейската солидарност, която трябва да бъде осмислена в Брюксел. Необходима ни е помощ, не просто финансова. Необходима ни е помощ за промяна, дори това да стане с институционална принуда отстрана на Европа. Иначе еврозона няма да видим. Светът бавно, но трайно попада в свредела на държавната регулация на свободните пари, с цел да се гарантира държавния интерес, както и безрисковото кредитиране. Страните със свободно пазарно стопанство все повече обръщат поглед към елементи на плановата икономика. На места този стремеж е явен, а другаде се прокарва през медиите. Разкриват се правителствени програми, чрез които се търси гаранция за успешен растеж – активен и гарантиран БВП и социални програми, отговарящи за общественото спокойствие. Богатите държави вече се „самозатварят“ с регулационни механизми и контрол, които им гарантират по-голямо спокойствие по отношение вътрешните резерви от отделни валути. Ако тази тенденция продължи и се разшири, можем да допуснем, че до 20-25% от свободните пари в света ще бъдат ограничени. Изземането на ¼ от свободните пари драстично ограничава тезата за свободен пазар, което ще определи друг ход на световната икономика. Ако самозатварянето на държави с развити пазари наложи сериозни инвестиционни ограничения, скритите малки депресии в отделни зони със слаборазвити държави биха се превърнали в дългосрочна, а след това в световна депресия с дълъг хоризонт. Защото тогава първичната криза се превръща във вторична, третична и т.н. Показателна е ситуацията в Обединеното кралство – свърхнарастналото потребление не може да се поддържа от изоставащата икономика. Все по-сериозно се очертава конфликта между произведените в Китай стоки и намаляващите работни места в Англия и Шотландия. Кризата на доверието, която в перспектива предизвиква вторична криза заради ограничения финансов ресурс, неизменно прераства в световна криза, която за разлика от други, краткосрочни спадове, би предизвикала световна депресия. При възникването на подобни условия и при днешните високоорганизирани технологични връзки, трудовия пазар ще пострада най-много. Универсален модел, по който ще се развива кризата няма! Моето категорично мнение, е че сега всеки ще трябва да се спасява поединично!Гърция направи дефицит от 25 милиарда евро. Направиха си стандарт на живот, а сметката сега е обща. Ние тук, с Милен Велчев и Орешарски се реехме в облаците на утопичния излишък. И какъв е резултата от него – глад и бедност. От 2001 до 2009 -та – за осем години по 2 млрд. лева годишно можеха да отиват само за ускорена доходна политика. Големите „глави“ тогава доказваха, че това е невъзможно, че трябвало да се гони излишъка, а доходната политика била за след това. Кризата беше ясна още от края на 2007 година, след като лобитата на американските икономически мастодонти провокираха холандците. Обама отказва да дойде през май в Испания не заради испанското председателство на ЕС. Причината е, че именно в Европа се провокира старта на кризата, от която в Америка за 4 месеца загубиха 1.170 трилиона долара. А за последните 16 месеца закриха 27 елитни банки. Обама ще иска подкрепата на Китай, но не и базова равнопоставеност с ЕС. Кризата ЕС-САЩ тепърва предстои, защото ако Китай субсидира дефицита на Щатите за 2010 и 2011 г. , доларът ще скочи с 20 % и ще изяде целия ефект от износа към тях. Що се отнася до България – кризата у нас е с четириъгълна форма, така да се каже. Първо – нашият външен дълг расте твърде сложно и неуправляемо.На 24.07.2001 г. при Иван Костов брутния външен дълг е 9.756 300 млрд. евро.На 17.08.2005 г., при Симеон е вече 13,891 900 млрд. Евро. На 31.07.2009 г., при Станишев е вече 35. 402 400 млрд. Евро. Външният ни дълг е 105-110% от БВП, в зависимост от точността на изчисленията. Второ – БВП, за който става дума, не е детайлизиран, което влияе върху точния бюджет, размера като процент от текущата сметка и пропорциите в икономиката. Трето – парите /М1 – широките пари/ и оборотните пари, неточно отразени от статистиката и БНБ, не дават възможност за детайлна сметка на евентуалните приходи в бюджета. Приходите в бюджета са правени по методиката на съкратените прогнози и през май ще разберете, че това е така. На правителството му трябват свежи пари – сега и веднага, но икономиката не работи, няма износ, няма внос, няма ДДС, няма отчисления. Четвърто – към тази огромна азбучна истина трябва да добавим и елементарните хитрости, които се правеха от БНБ в последната година на Станишев. Тези магии в един определен момент, като разчети, ще станат известни не заради дребни различия по сетълмена, или забавени разлики по резерва. Те фрапантно ще гарантират разлом в баланса на интересите между правителството и БНБ. В заключение –  аз изобщо не считам, че съществуват някакви устойчиви политики по кризата, а че скоро ще дойде време да се отвоюва ден за ден някакъв устойчив финансов стабилитет.

 

Цялото интервю можете да видите в блога на Живко Желев http://robstvo.wordpress.com/

 


 
Рейтинг

12345
Финансистът Кольо Парамов за кризата ... | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД