Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Безумно Указание на НАП ...
03 Март 2010 г. - 09:43 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]

Публикуваме материал касаещ управители на малки фирми. Според автора,указание на НАП ще доведе до фалит малките фирми и до съдебни дела. Може ли от НАП да искат някой да внася осигуровки върху недължими и неначислени доходи? Действията на НАП ще засегнат над 200 000 управители. Ако Симеон Дянков получава само 3 000 лв заплата и твърди по Нова телевизия, че жена му го храни, с американските си доходи, то тези 200 000 вероятно нямат такъв късмет. Към НАП има Консултативен съвет, в който могат да се гледат подобни Указания преди да видят бял свят. Благодарим на автора на материала г-жа Цена Стоянова и се надяваме, че НАП ще отменят своето Указание, защото точно сега никой не иска бизнесът да минава в сивата икономика. Мнозина си поставят въпроса дали не е било капан регистрацията на фирми с 2 лв капитал?



 

Безумно Указание на НАП …

 

 

Указание на НАП № 24-00-7/25.02.2010 г, публикувано на 26.02.2010 г подлуди счетоводители и консултанти в цялата страна и ги накара да се чудят как да го тълкуват и какво да обясняват и съветват клиентите си. Указанието задължава всички вписани в регистрите управители на дружества- ЕООД, ООД, СД, ДЗЗД да се осигуряват, като такива върху минималния осигурителен доход, определен за съответната дейност, без оглед на това дали съществува договор за възлагане на управление със съответния управител и независимо от това, че ако има такъв в него може да е уговорено, че съответният управител ще изпълнява функциите си без възнаграждение, т.е. да внасят осигуровки за НЕДЪЛЖИМИ И НЕНАЧИСЛИМИ доходи. Последното е масов случай на малките фирми, които са си съдружници или еднолични собственици на капитала, управители сами на себе си и едновременно с това работещи в собствените си фирми съответната дейност. В тези случаи НАП иска тези лица да се осигуряват на 2 основания- веднъж по договор за управление и контрол, където минималния осигурителен праг обикновено е около 700- 800 лева и втори път, като самоосигуряващи се върху поне минималния осигурителен доход за тях- 420 лева. Така НАП изисква от най-малките фирми- тези, в които собственикът, управителят и работещият в тях е едно и също лице, да внасят осигуровки върху доход от 1120 – 1220 лева, каквито доходи много от собствениците и управители никога не са и сънували. Става въпрос за всякакви малки фирмички в областта на услугите, търговията на дребно и малките заведения за обществено хранене, на брой над 200 000 по данни на Националния статистически институт. Фактически реално тези собственици не получават доходи, като управители на фирмите си. За значителна част от тях начисляването на подобни заплати, като управители би довело фирмите им до фалит и естествено всеки от тях е решил, подпомагайки дейността си да не си начислява заплати, каквито не е изкарал, защото иначе така сам би декапитализирал собствената си фирмата. НАП, обаче с това указание изисква от тях точно това- да внесат осигуровки, които годишно възлизат на около 4500 – 5000 лева. Много от собствениците на такива фирми, гневно коментират, че при това положение най-вероятно ще затворят бизнеса си или ще минат на сиво или черно. “Защо тогава ни улесняваха и подтикваха да си регистрираме дружества с 2 лева капитал, за да може по-късно държавата да ни обере с осигуровки. Ако в България целта е да остане само едър бизнес, по-добре направо да ни закрият!”, се възмущават засегнати. Въпросното указание повдига множество въпроси за счетоводителите и много от тях се чудят как така ще начисляват осигуровки върху несъществуващи реално възнаграждения и дали НАП ги кара да осчетоводяват неизплатени и недължими пари. На практика НАП иска да се платят осигуровки върху нещо, което не само няма да се плати, но и НЕ СЕ ДЪЛЖИ ИЗОБЩО, което пък повдига и други въпроси- част от осигуровките са за сметка на осигуреното лице и те се удържат от неговото възнаграждение. Когато няма и няма да има такова, от къде ще се удържат, питат изумени счетоводители? Не е ясно и при евентуално майчинство какво ще бъде нетното възнаграждение на такъв осигурен с неначислено и неизплатено, защото е недължимо възнаграждение. Всъщност въпросното Указание противоречи на множество нормативни актове и влезли в сила решения на Върховния административен съд на РБ, коментират запознати. Едно от сочените най-често решения № 7327/09.07.2007 г по адм.дело № 2778/2007 г на ВАС сочи: “Дори съдружникът ... да е получавал месечното си възнаграждение за неговия личен труд по управлението на дружеството, това все още не означава, че той е задължително осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Според тази разпоредба - чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО - задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Тя се намира в ал. 1, а останалите точки на тази ал. 1 визират работници и служители, които упражняват трудова дейност под формата на наемен труд, независимо дали по трудово, по облигационно или по служебно правоотношение и независимо дали въз основа на трудов или граждански договор, на избор или на назначаване. Поради това като задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО следва да бъдат третирани само лицата, които не са съдружници в търговското дружество и имат сключен договор за управление, независимо дали този договор е трудов или е граждански (мандатен). Но дори да се разшири кръгът на тези лица и със съдружниците в търговско дружество, които има сключен с дружеството договор за управление, основният критерий за определянето на лицата, които са задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО, не се променя: това са изпълнителите по договори за управление. А според чл. 141, ал. 7 ТЗ договорът за управление се сключва в писмена форма. Писмената форма в случая е условие за валидност, а не за доказване на договора.

 Поради това няма валиден договор за управление на търговско дружество с ограничена отговорност, ако този договор не е сключен в писмена форма. Липсва ли валидно сключен договор за управление, липсва и изпълнител по него, липсва и задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО. През призмата на посочения критерий, изразеното от контролните органи на НОИ, а след това и от касационния жалбоподател, становище, че и съдружниците, които управляват дружеството без договор за управление и получават възнаграждение за този си труд, са задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО, представлява едно недопустимо разширително тълкуване на тази разпоредба. Недопустимо, защото един от принципите при тълкуването на правото е, че когато правната норма установява задължение или тежест, тя не може да бъде тълкувана разширително. Неразширителното (стриктното) тълкуване на чл. 4, ал. 1, т. 7, предл. първо КСО води до извода, че задължително осигурени лица по смисъла на тази разпоредба са лицата, които са изпълнители по договори за управление, независимо дали са и съдружници, а стеснителното тълкуване - че задължително осигурени лица са само изпълнителите по договор за управление, които не са съдружници в търговското дружество.” Целият текст на съдебното решение четете от тук: http://docstore.odit.info/?s=4&rid=3451


По-скорошно съдебно решение № 14345/ 22.12.2008 г по адм.дело № 8102/2008 г на ВАС постановява: “Установено е, че същият е осъществен в резултат на изпълнени от лицето услуги на дружеството с ограничена отговорност, в което то е съдружник и управител, без да има сключен договор за възлагане на контрол и управление. Съгласно чл. 141, ал. 7 от ТЗ договорът за управление се сключва в писмена форма и тя е такава за валидност. След като няма валиден договор, липсва и изпълнител по него с това качество. Ревизираното лице с качеството съдружник притежава съвкупност от права, имуществени и неимуществени, като от категорията на последните е и правото по чл. 123 от ТЗ да участва в управлението на дружеството. Същевременно в изпълнение на чл. 124 от ТЗ той има и съответното задължение да участва в това управление, но и да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност. От тук касаторът извежда първото си възражение, което е основателно.

 В процесния случай, въпреки че практически задълженото лице е осъществявало дейност по управление на дружеството по смисъла на чл. 141 от ТЗ, то в качеството му на обикновен съдружник е осъществявало такава и по обикновено управление, както и такава по оказване съдействие за осъществяване на дейността на дружеството за постигане на неговите цели, т.е. фактически и правни действия от името и за сметка на същото. Тези задължения по естеството си са неимуществени и са част от членственото правоотношение на съдружника. Следва да бъде споделена тезата на касатора, че правоотношенията между съдружник и ООД могат да се основават на трудов договор, на граждански договор, на мениджърски договор, но и да се основават на закона, а именно на чл. 124 от ТЗ. В последната хипотеза няма насрещна престация, понеже получател на услугата е дружеството, респ. неговите клиенти. Осъществяваната дейност от ревизираното лице не е независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4 от ЗДДС (отм.), респ. същото не е данъчно-задължено лице по чл. 3 от цитирания закон. Следва да се приеме в случая, че услугите с личен труд, предоставяни от съдружник са такива предоставяни вместо дружеството, което се определя от предмета на дейност на същото, а именно производство и ремонт на корабни изделия, както и от специалността на физическото лице - корабен инженер.”  

Целият текст на съдебното решение четете от тук: http://docstore.odit.info/?s=4&rid=3454

 

Всъщност, според специалисти в бранша, указанието противоречи на самия Кодекс за социално осигуряване, тъй като видно от мотивите при неговото внасяне в Народното събрание и според доклада на Социалната комисия в Парламента става ясно, че всъщност законотворците под спорната дума “неначислени” възнаграждения е имал нещо съвсем различно от визираните в Указанието неначислими и недължими възнаграждения. В Доклада към Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010, внесен от МС, с който всъщност се прави промяната в Кодекса за социално осигуряване, изискващ плащане и върху неначислени възнаграждения се казва:

“Г-жа Митрева представи и измененията и допълненията в Кодекса за социално осигуряване, които са предвидени с §6 от законопроекта. С тях се цели подобряване събираемостта на осигурителните вноски и задълженията на Националния осигурителен институт при неоснователно изплатени осигурителни плащания, засилване на контролните функции на контролните органи на НОИ. Повишава се степента на гарантиране осигурителните права на осигурените лица, като се въвежда задължение за внасяне на осигурителни вноски и върху неначислените възнаграждения в съответствие с принципа на текущото начисляване. По този начин ще се постигне съответствие между законодателството в областта на трудовите отношения, социалното осигуряване и счетоводството. Предвидени са съответните изменения в уредбата на осигурителния стаж и изчисляване на паричните обезщетения.”  

Целият доклад можете да видите от тук:
http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmStan&gid=231&SType=show&id=1594

 

Компетентните припомнят, че принципът на текущо начисляване е уреден в чл.4, ал.1 от Закона за счетоводството и означава: “Чл. 4. (1) Счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването със следните основни счетоводни принципи: 1. текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;” Т.е. При липсваща сделка или събитие, липсва основание за начисляване, тъй като липсва договор или в него е уговорено, че няма да има възнаграждение. Следователно не може да има начисляване. Всъщност всичко това директно и много подробно е казано в самите мотиви на Министерски съвет към Законопроекта на Закона за държавния бюджет за 2010 г: “Промените в част първа от КСО имат за цел подобряване събираемостта на осигурителните вноски, както и вземанията на НОИ за неоснователно извършени осигурителни плащания и изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност и трудоустрояване и за майчинство. Законопроектът предвижда засилване на контролните функции - превантивен и последващ контрол, който се осъществява от контролните органи на НОИ. Предвижда се задължение за внасяне на осигурителни вноски и върху неначислени възнаграждения. Осигурителните вноски за ДОО по правило са месечни вноски, като едно от основните им предназначения е да осигурят ритмичност на приходите по фондовете на ДОО с оглед обезпечаване на средства за изплащане на краткосрочните обезщетения и пенсиите.
От 1 януари 2007 г. чрез законодателни промени в кодекса бяха предприети мерки срещу недобросъвестните осигурители, които не изплащат регулярно трудови възнаграждения с цел избягване внасянето на осигурителни вноски за ДОО, като се въведе дължимост на вноските и при начислени, но неизплатени възнаграждения. Обвързването на дължимостта на вноските с начисляване на трудовите възнаграждения изигра своята положителна роля в противодействието срещу некоректните осигурители и оправда своето въвеждане. Един от основните принципи при осъществяване на счетоводството и съставяне на финансовите отчети е принципът на текущо начисляване (чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч.). На основание на този принцип разходите, произтичащи от сделки и събития, следва да се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Принципът на текущото начисляване обаче не визира периода, през който технически се извършва начисляването на разходите за възнаграждения. Счетоводната политика представлява съвкупност от принципи, изходни положения, концепции, правила, бази и процедури, възприети от предприятието за отчитане на неговата дейност и за представяне на информацията във финансовия отчет.
Въпреки че след като положеният труд по трудово правоотношение е възмезден (чл. 242 от Кодекса на труда (КТ) и че при разработване на счетоводната политика, освен изискванията, залегнали в СС № 1 – Представяне на финансови отчети, следва да се вземат предвид и разпоредбите на приложимото трудово право, някои осигурители все още разработват счетоводна политика, въз основа на която начисляването не се извършва периодично, вследствие на което не внасят ритмично осигурителните вноски. За да се постигне напълно целта, поради която се обвързва дължимостта на вноските с начисляване на трудовите възнаграждения, мярката следва да се доразвие, като се въведе дължимост на вноските за ДОО и при неначислени трудови възнаграждения. По този начин некоректните осигурители редовно ще начисляват и изплащат трудовите възнаграждения и ще се постигне съответствие и съгласуваност между осигурителното, трудовото и счетоводното законодателство. Предложените изменения и допълнения са фискална мярка, чрез която се цели ритмичност на приходите по фондовете на ДОО и поредно ограничаване действията на осигурителите, които са на границата на сивата икономика. Във връзка с внасянето на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения са направени съответните промени в текстовете, отнасящи се за осигурителния стаж и изчисляване на паричните обезщетения.”

Целият текст на решението на Министерски съвет можете да намерите от тук: http://docstore.odit.info/?s=4&rid=3453

 

За специалистите и собствениците и управители на дружества остава да чакат указание, което да разясни Указанието на НАП от 25.02.2010 г и да се надяват, че разширителното тълкувание на НАП е било само недоразумение. Автор  Цена Стоянова, http://zonabg.info

 


 
Рейтинг

12345
Безумно Указание на НАП ... | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД